Мнения Daily - Никой народ не е само герой и голмайстор
© Handout Това, което нашите политици разкриват, е неуверена, незавършена и неохотна европеизация. Още по тематиката
Мнения Daily: Решението на Тръмп за Иран - една добра и една неприятна вест
И още: Електроенергийната политика като проба и грешка; Българската публицистика е на болнично легло
14 яну 2018
Мнения Daily - Управляващите сполучливо анулираха чувството за " непоклатимост "
И още: У нас демокрацията е противоположното на това, което тя е всъщност; Стените към Пеевски ще стават все по-високи и по-чупливи
11 яну 2018 Наследници на Сапртак
Никой народ не е единствено воин и голмайстор
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Речта на Доналд Туск на откриването на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз разпали публичните страсти и " открадна шоуто " освен от родните политици, само че и от артистичния (по своему) Жан Клод Юнкер. Човек научава доста за себе си през погледа на другия, чужденеца. Дори когато този различен ни е политически родственик.
От европредседателството ще има най-малко две изгоди. Първата е, че българската общност ще се пообразова за действието на Европейски Съюз и може би част от хората ще почнат да вършат разлика сред Съвета на Европейски Съюз, Европейския съвет и Съвета на Европа. (За тези, които считат че това са синоними, първите две институции са разнообразни органи на Европейски Съюз, а последната е напълно обособена интернационална организация, сплотяваща 47 страни от Европа).
Втората изгода е, че в границите на шест месеца ще обръщаме малко повече внимание на това по какъв начин изглеждаме в очите на другите. Тоест имаме късмет да опознаем себе си малко по-добре от нормално. Народът се отразява най-добре в своите ръководещи и разкрива посредством тях най-интимните си душевни настройки. Управляващите са и другият прозорец – с изключение на градската среда, през който чужденецът опознава локалните.
Това, което нашите политици разкриват в своята целокупност, е неуверена, незавършена и неохотна европеизация. Българите очевидно не се разпознават в хора, които изцяло са интернализирали, или претендират, че са го създали, " западния " метод на живот. Харесват се по-скоро ниският център на тежестта, националният диалект, слабото притежаване на непознати езици, изгледът и чарът на здрав момък. Политиците бързо се ориентираха в тази среда и започнаха да естетизират тези настройки, като навлякоха национални носии. Хипарливото декадентство от късния соц беше забравено и народностното претърпя подем.
Второто усещане, което " политическата класа " основава, е за бездънен и съзнателен светогледен цинизъм. Този метафизичен цинизъм се роди в късния соц, когато идеологията беше към този момент мъртва и никой към този момент не вярваше в особените достолепия на комунистическия модел. Остана отбраната на личния интерес (разширен до фамилията, племето, рода) като най-върховна полезност. През 90-те години – поради ентусиазма по демокрацията – имаше сериозна реидеологизация и цинизмът краткотрайно отстъпи. От 2001 година, само че изключително след 2009 година, цинизмът стана още веднъж норма.
Това значи, че през днешния ден се ценят политици, които не работят и не имат вяра изключително в комплицирани публични идеологии, оттатък отбраната на личностно, фамилно и родово разбрания интерес. Това неявяване на идеология нормално описваме като " популизъм ", който се изчерпва с клишета от рода на " следваме националната воля ", " както ни наредят хората " и така нататък
Дипломатът Туск ни разказа героически – по този начин, както бихме желали да изглеждаме в очите на другите. Вглеждайки се в себе си, ние, а пък и чужденците, имаме не чак толкоз празнична и епична картина. Уважението към нас, което Туск съумя да съобщи, обаче е безусловно достоверно. Защото никой народ не е единствено воин и голмайстор. Най-уважавани са народите, които имат дарба да се дистанцират от себе си, да се самоиронизират, да отсеят положителното, трайното, красивото, от неприятното и грозното. Т.е. да се развиват към по-добро. С Вазов и Алеко ние сме потвърдили, че сме способни на сходна просвещенска саморефлексия.
Важно е да не го забравяме.
-------- За страни като България съглашението с Токио ще отвори нови пазари за аграрни експорт.
Търговията ЕС-Япония
Нуждаем се от Япония, с цел да защитим свободата
От коментар на някогашния общоприет секретар на НАТО и експремиер на Дания Андерс Фог Расмусен. Преводът е на " Дневник ".
Фотограф: Stoyan Nenov
Докато всички са се съсредоточили върху световните упоритости на Китай, една друга азиатска мощ - Япония, показва нов метод за потребление на " мека мощ ". Тази седмица японският министър председател Шиндзо Абе е на обиколка в 6 страни от Източна Европа - Сърбия, България, Румъния и трите балтийски страни. Това е в действителност една историческа първа аудиенция на японски министър-председател. Тя отразява разбирането на Япония, че бъдещето на интернационалния стопански ред ще се дефинира във и дружно с Европа.
Някои от тези страни - Сърбия преди всичко - са част от огромния проект на Китай за нов Път на коприната. Обещанията за безвъзмездни заеми и нова железопътна инфраструктура занапред би трябвало да се материализират, само че Китай не пести старания да завоюва източноевропейските страни. Абе декларира на тези страни, както и на света, че в случай че световните мрежи на доставки имат значение, то същото важи и за споделените полезности и ползи. И той разполага със мощен образец за това - съглашението ЕС-Япония за свободна търговия.
Търговското съглашение, което е най-голямото в света, ще даде на стопанските системи ни огромен подтик, ще понижи мита и комерсиалните бариери. За страни като България, чийто министър председател бе измежду водещите договарянията, то ще отвори нови пазари за аграрни експорт. Японски компании към този момент започнаха да афишират, че ще стартират нов бизнес в България, ще наемат хиляди чиновници и ще донесат спомагателни доходи за дребните компании от снабдителните вериги.
Но това съглашение е значимо за освен това от взаимноизгодни стопански и търговски връзки. Европа и Япония споделят общи полезности - народна власт, господство на закона, дух на интернационално съдействие. Завършването и утвърждението на тази договорка изпраща сигнал, че две от най-големите международни стопански системи ще бранят интернационалния ред, както и свободната и почтена търговия.
Този сигнал има значение и тъй като световната система е подложена на офанзиви - както в областта на сигурността, по този начин и на търговията. Русия скъса листата с правила в интернационалните връзки и за пръв път от Втората международна война насам завзе европейска територия със мощ. Москва оркестрира комплицирана акция за интервенция в западните общества, целяща интервенция в избори и подронваща доверието на хората към държавни управления и институции.
В последна сметка следвоенният консенсус се е формирал към правилото, че капиталистическите, търгуващите стопански системи са най-вече демократични демокрации. Но в 21 век капитализмът и демократичните демократични полезности започнаха да се разделят. Възходът на Китай може да бъде късмет за Европа и други демократични страни.
Но той би трябвало да бъде ръководен съгласно западните дефиниции за полезности и правила. Ако протекционизмът " Америка преди всичко " разреши Китай да пренапише правилника за интернационалните връзки, това може да се трансформира в " Америка на последно място ", както и за Европа.
Ето за какво работата на Европейски Съюз и Япония да реализират това комерсиално съглашение е доста значима. Освен комерсиалните изгоди то изпраща мощен сигнал, че окопаването на Съединени американски щати няма да докара до това западният свят да изостави полезностите си. Това комерсиално съглашение е и за свободата и ние се нуждаем от помощта на Япония, с цел да я защитим.
-------
Концентрацията на властта в дребна група прави корупцията непотребна в тесния смисъл на думата.
Къде сме ние
Корупцията в България е като групова зрителна машинация
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Анелия Николова
На фона на трескавото раздвижване, обхванало страната около европредседателството, в последните дни блестящо се открои една полемика, към която малко на брой остават безразлични: в действителност ли България е " най-бедната и най-корумпираната страна в Европейски Съюз "? Това изказване се повтаря от години, само че използването му стана изключително натрапчива в последно време, когато поради председателството внезапно всички огромни интернационалните медии обърнаха взор към страната.
С първата част на изказванието (най-бедната...) проблем няма - всички са съгласни с нея. Както е известно обаче, за разлика от бедността, за която има статистически данни, измерването на корупцията е много по-сложно, тъй като за нея може да се съди единствено по косвени признаци. Това от една страна води до мощно поляризиране на мненията по тематиката, а от друга дава опция за прескачане от единия лагер в другия според от политическите пристрастия и от това дали " сме на власт " или в съпротива.
Затова когато беше на власт, Българска социалистическа партия мощно се възмущаваше от изказванието, че България е " най-корумпираната страна в Европейски Съюз ", а в този момент го счита за абсолютно правилно, повтаря го непрестанно и даже се кани да внесе избор на съмнение поради него. Въпреки че в действителност самата тя има огромни (даже пионерски) заслуги за налагането му, а пък през днешния ден не смее да обели и дума за най-ярките му проявления в наши дни. Любопитен факт е, че Движение за права и свободи не е толкоз въодушевено по този въпрос, само че това е тематика за различен разбор.
В същото време ръководещите и техните медийни бранители и симпатизанти слагат под подозрение и даже изцяло отхвърлят верността на определението " най-корумпирана " - всеки съгласно натюрела и ролята, която си е избрал. От по-мекото наблюдаване, че въпросните изявления " са много сходни, да не кажа едни и същи " - т.е., факсимиле, което се повтаря по инерция. До: " предубедени, поръчкови, лъжливи, задкулисен трудове ", позоваването на които е " самооплюване и мазохизъм " - т.е., надали не интернационален скрит план за оклеветяване.
Някои биха окачествили неналичието на хванати и осъдени като доказателство за това, че тук корупцията е на път да изчезне. И в някакъв перверзно-парадоксален смисъл може и да са прави. Всъщност, става дума за два парадокса, които се развиват редом, само че в противоположни направления.
От една страна с корупцията се случва нещо като гигантска групова зрителна машинация - когато нещо става толкоз огромно, че не можеш да го обхванеш с взор, започваш да не го забелязваш. От друга страна концентрацията на власт в ръцете на дребна група хора прави непотребна корупцията в нейния стеснен смисъл. Няма потребност до купуваш или подкупваш някого, когато така и така владееш всичко - когато и трите управляващи се сливат в едни и същи ръце, когато контролираш всички държавни институции (включително тези, които би трябвало да те контролират), когато огромни групи хора и цели бизнеси зависят или се опасяват от теб, когато разполагаш с съвсем цялостен надзор върху медиите.
Мнения Daily: Решението на Тръмп за Иран - една добра и една неприятна вест
И още: Електроенергийната политика като проба и грешка; Българската публицистика е на болнично легло
14 яну 2018
Мнения Daily - Управляващите сполучливо анулираха чувството за " непоклатимост "
И още: У нас демокрацията е противоположното на това, което тя е всъщност; Стените към Пеевски ще стават все по-високи и по-чупливи
11 яну 2018 Наследници на Сапртак
Никой народ не е единствено воин и голмайстор
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Речта на Доналд Туск на откриването на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз разпали публичните страсти и " открадна шоуто " освен от родните политици, само че и от артистичния (по своему) Жан Клод Юнкер. Човек научава доста за себе си през погледа на другия, чужденеца. Дори когато този различен ни е политически родственик.
От европредседателството ще има най-малко две изгоди. Първата е, че българската общност ще се пообразова за действието на Европейски Съюз и може би част от хората ще почнат да вършат разлика сред Съвета на Европейски Съюз, Европейския съвет и Съвета на Европа. (За тези, които считат че това са синоними, първите две институции са разнообразни органи на Европейски Съюз, а последната е напълно обособена интернационална организация, сплотяваща 47 страни от Европа).
Втората изгода е, че в границите на шест месеца ще обръщаме малко повече внимание на това по какъв начин изглеждаме в очите на другите. Тоест имаме късмет да опознаем себе си малко по-добре от нормално. Народът се отразява най-добре в своите ръководещи и разкрива посредством тях най-интимните си душевни настройки. Управляващите са и другият прозорец – с изключение на градската среда, през който чужденецът опознава локалните.
Това, което нашите политици разкриват в своята целокупност, е неуверена, незавършена и неохотна европеизация. Българите очевидно не се разпознават в хора, които изцяло са интернализирали, или претендират, че са го създали, " западния " метод на живот. Харесват се по-скоро ниският център на тежестта, националният диалект, слабото притежаване на непознати езици, изгледът и чарът на здрав момък. Политиците бързо се ориентираха в тази среда и започнаха да естетизират тези настройки, като навлякоха национални носии. Хипарливото декадентство от късния соц беше забравено и народностното претърпя подем.
Второто усещане, което " политическата класа " основава, е за бездънен и съзнателен светогледен цинизъм. Този метафизичен цинизъм се роди в късния соц, когато идеологията беше към този момент мъртва и никой към този момент не вярваше в особените достолепия на комунистическия модел. Остана отбраната на личния интерес (разширен до фамилията, племето, рода) като най-върховна полезност. През 90-те години – поради ентусиазма по демокрацията – имаше сериозна реидеологизация и цинизмът краткотрайно отстъпи. От 2001 година, само че изключително след 2009 година, цинизмът стана още веднъж норма.
Това значи, че през днешния ден се ценят политици, които не работят и не имат вяра изключително в комплицирани публични идеологии, оттатък отбраната на личностно, фамилно и родово разбрания интерес. Това неявяване на идеология нормално описваме като " популизъм ", който се изчерпва с клишета от рода на " следваме националната воля ", " както ни наредят хората " и така нататък
Дипломатът Туск ни разказа героически – по този начин, както бихме желали да изглеждаме в очите на другите. Вглеждайки се в себе си, ние, а пък и чужденците, имаме не чак толкоз празнична и епична картина. Уважението към нас, което Туск съумя да съобщи, обаче е безусловно достоверно. Защото никой народ не е единствено воин и голмайстор. Най-уважавани са народите, които имат дарба да се дистанцират от себе си, да се самоиронизират, да отсеят положителното, трайното, красивото, от неприятното и грозното. Т.е. да се развиват към по-добро. С Вазов и Алеко ние сме потвърдили, че сме способни на сходна просвещенска саморефлексия.
Важно е да не го забравяме.
-------- За страни като България съглашението с Токио ще отвори нови пазари за аграрни експорт.
Търговията ЕС-Япония
Нуждаем се от Япония, с цел да защитим свободата
От коментар на някогашния общоприет секретар на НАТО и експремиер на Дания Андерс Фог Расмусен. Преводът е на " Дневник ".
Фотограф: Stoyan Nenov
Докато всички са се съсредоточили върху световните упоритости на Китай, една друга азиатска мощ - Япония, показва нов метод за потребление на " мека мощ ". Тази седмица японският министър председател Шиндзо Абе е на обиколка в 6 страни от Източна Европа - Сърбия, България, Румъния и трите балтийски страни. Това е в действителност една историческа първа аудиенция на японски министър-председател. Тя отразява разбирането на Япония, че бъдещето на интернационалния стопански ред ще се дефинира във и дружно с Европа.
Някои от тези страни - Сърбия преди всичко - са част от огромния проект на Китай за нов Път на коприната. Обещанията за безвъзмездни заеми и нова железопътна инфраструктура занапред би трябвало да се материализират, само че Китай не пести старания да завоюва източноевропейските страни. Абе декларира на тези страни, както и на света, че в случай че световните мрежи на доставки имат значение, то същото важи и за споделените полезности и ползи. И той разполага със мощен образец за това - съглашението ЕС-Япония за свободна търговия.
Търговското съглашение, което е най-голямото в света, ще даде на стопанските системи ни огромен подтик, ще понижи мита и комерсиалните бариери. За страни като България, чийто министър председател бе измежду водещите договарянията, то ще отвори нови пазари за аграрни експорт. Японски компании към този момент започнаха да афишират, че ще стартират нов бизнес в България, ще наемат хиляди чиновници и ще донесат спомагателни доходи за дребните компании от снабдителните вериги.
Но това съглашение е значимо за освен това от взаимноизгодни стопански и търговски връзки. Европа и Япония споделят общи полезности - народна власт, господство на закона, дух на интернационално съдействие. Завършването и утвърждението на тази договорка изпраща сигнал, че две от най-големите международни стопански системи ще бранят интернационалния ред, както и свободната и почтена търговия.
Този сигнал има значение и тъй като световната система е подложена на офанзиви - както в областта на сигурността, по този начин и на търговията. Русия скъса листата с правила в интернационалните връзки и за пръв път от Втората международна война насам завзе европейска територия със мощ. Москва оркестрира комплицирана акция за интервенция в западните общества, целяща интервенция в избори и подронваща доверието на хората към държавни управления и институции.
В последна сметка следвоенният консенсус се е формирал към правилото, че капиталистическите, търгуващите стопански системи са най-вече демократични демокрации. Но в 21 век капитализмът и демократичните демократични полезности започнаха да се разделят. Възходът на Китай може да бъде късмет за Европа и други демократични страни.
Но той би трябвало да бъде ръководен съгласно западните дефиниции за полезности и правила. Ако протекционизмът " Америка преди всичко " разреши Китай да пренапише правилника за интернационалните връзки, това може да се трансформира в " Америка на последно място ", както и за Европа.
Ето за какво работата на Европейски Съюз и Япония да реализират това комерсиално съглашение е доста значима. Освен комерсиалните изгоди то изпраща мощен сигнал, че окопаването на Съединени американски щати няма да докара до това западният свят да изостави полезностите си. Това комерсиално съглашение е и за свободата и ние се нуждаем от помощта на Япония, с цел да я защитим.
-------
Концентрацията на властта в дребна група прави корупцията непотребна в тесния смисъл на думата.
Къде сме ние
Корупцията в България е като групова зрителна машинация
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Анелия Николова
На фона на трескавото раздвижване, обхванало страната около европредседателството, в последните дни блестящо се открои една полемика, към която малко на брой остават безразлични: в действителност ли България е " най-бедната и най-корумпираната страна в Европейски Съюз "? Това изказване се повтаря от години, само че използването му стана изключително натрапчива в последно време, когато поради председателството внезапно всички огромни интернационалните медии обърнаха взор към страната.
С първата част на изказванието (най-бедната...) проблем няма - всички са съгласни с нея. Както е известно обаче, за разлика от бедността, за която има статистически данни, измерването на корупцията е много по-сложно, тъй като за нея може да се съди единствено по косвени признаци. Това от една страна води до мощно поляризиране на мненията по тематиката, а от друга дава опция за прескачане от единия лагер в другия според от политическите пристрастия и от това дали " сме на власт " или в съпротива.
Затова когато беше на власт, Българска социалистическа партия мощно се възмущаваше от изказванието, че България е " най-корумпираната страна в Европейски Съюз ", а в този момент го счита за абсолютно правилно, повтаря го непрестанно и даже се кани да внесе избор на съмнение поради него. Въпреки че в действителност самата тя има огромни (даже пионерски) заслуги за налагането му, а пък през днешния ден не смее да обели и дума за най-ярките му проявления в наши дни. Любопитен факт е, че Движение за права и свободи не е толкоз въодушевено по този въпрос, само че това е тематика за различен разбор.
В същото време ръководещите и техните медийни бранители и симпатизанти слагат под подозрение и даже изцяло отхвърлят верността на определението " най-корумпирана " - всеки съгласно натюрела и ролята, която си е избрал. От по-мекото наблюдаване, че въпросните изявления " са много сходни, да не кажа едни и същи " - т.е., факсимиле, което се повтаря по инерция. До: " предубедени, поръчкови, лъжливи, задкулисен трудове ", позоваването на които е " самооплюване и мазохизъм " - т.е., надали не интернационален скрит план за оклеветяване.
Някои биха окачествили неналичието на хванати и осъдени като доказателство за това, че тук корупцията е на път да изчезне. И в някакъв перверзно-парадоксален смисъл може и да са прави. Всъщност, става дума за два парадокса, които се развиват редом, само че в противоположни направления.
От една страна с корупцията се случва нещо като гигантска групова зрителна машинация - когато нещо става толкоз огромно, че не можеш да го обхванеш с взор, започваш да не го забелязваш. От друга страна концентрацията на власт в ръцете на дребна група хора прави непотребна корупцията в нейния стеснен смисъл. Няма потребност до купуваш или подкупваш някого, когато така и така владееш всичко - когато и трите управляващи се сливат в едни и същи ръце, когато контролираш всички държавни институции (включително тези, които би трябвало да те контролират), когато огромни групи хора и цели бизнеси зависят или се опасяват от теб, когато разполагаш с съвсем цялостен надзор върху медиите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ