© Дневник Статията е част от специалното издание на Капитал

...
© Дневник Статията е част от специалното издание на Капитал
Коментари Харесай

Как един семеен бизнес става глобален

© Дневник Статията е част от специфичното издание на " Капитал Градовете: Пловдив ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук.
Семейство Чолакови са основателите на панагюрската компания " Оптикс " АД. Фирмата, която се занимава с оптични уреди и фотографска техника, има обещаващо бъдеще. Толкова обещаващо, че канадската American Optics предходната година закупи част от нея. В договорка, която е рядко срещана в България, северноамериканският фонд DWHP, който изкупи и част от American Optics, изкупи част от производството на българската компания. С получените пари тя влезе като акционер в American Optics, а двете компании учредиха ново сдружение - " Майкро Оптикс Юръп " ЕООД.

Капиталът на " Майкро Оптикс Юръп " ЕООД е 3.95 млн. лв.. В нея работят 160 души. За съпоставяне, в " Оптикс " работят над 600, за 2016 година приходите им са към 39 млн. лева, а преди месеци шефът Иван Чолаков изясни, че 2017 година е най-успешната до момента, като продажбите са надхвърлили 42 млн. лева

Петър Чолаков от същата фамилия е шеф на новото " Майкро Оптикс Юръп ". Завършил е висшето си обучение в Япония. Казва, че договорката е била мъчно призната във фамилния бизнес, само че ще е потребна. Целта на DWHP е да сътвори нов основен състезател на международния пазар за ремонт на медицински ендоскопи, а задачата на " Оптикс " АД - да излезе на по-висока пазарна орбита. Петър е моторът на тази договорка в българската компания и с изключение на недоверието на роднините си е трябвало да преодолее и негативизма вътре във компанията. Сега, споделя той, всичко е умерено. Как се продава фамилен бизнес, какви са рисковете и какво дава обещание бъдещето - Чолаков беседва с " Капитал Градове ".[[more]]

Изминаха 6 месеца от основаването на " Майкро Оптикс Юръп " ЕООД. Какво се промени в работата ви?
- Новосъздадената компания започва незабавно с избрани цели и съществени упования. Целите бяха доста по-високи от резултатите през предходната година. Към днешна дата всеки месец производството съумява да извърши заложения проект. Резултатите дотам впечатляват сътрудниците ни, че към този момент са в ход дейни разисквания за прекачване на част от производствата от Канада в България. И в случай че на този стадий произвеждаме единствено оптични детайли, идната стъпка е произвеждане на възли. Дори сега има един наш инженер на образование в Бърлингтън, Канада. През идващите седмици следва да изпратим наши експерти в Германия, които да бъдат подготвени на различен развой като идващ стадий в нашето произвеждане.

Не можеше ли " Оптикс " АД да продължи бизнеса си като фамилна компания?
- Да, евентуално можеше и това беше пътят, който бяхме начертали. Но пред нас се появи нов късмет за развиване на част от производството ни. Всичко стартира с посещаване на наш огромен канадски сътрудник, който таман беше продал мажоритарен дял от своята компания на американския фонд DWHP. Ръководството на фонда – в ролята на нови притежатели – дойде в България, с цел да се запознае с главния си снабдител на оптични съставни елементи в лицето на " Оптикс " АД.

Целта им беше да ни уверят, че макар смяната в ръководството ние оставаме стратегически значим за тях сътрудник. Бяха впечатлени от равнището на софтуерна зряла възраст на нашето произвеждане и демонстрираха интерес към финансовите резултати на компанията. Впоследствие разбрахме, че са били впечатлени от забележителния напредък през последните години и от обстоятелството, че в едно малко градче като Панагюрище съществува сходно високотехнологично произвеждане. Проучиха финансовите ни резултати, видяха взаимната ни компания с " Шьоли " за краен монтаж на ендоскопи и две седмици по-късно получих позвъняване с концепцията за партньорство. Въпросът беше дали сме склонни част от нашия бизнес да се интегрира в по-голяма конструкция оттатък океана.

Как продължи взаимното ви изследване?
- Американският DWHP притегли за финансов съветник " Ърнст и Янг ". По време на договарянията по договорката при нас пристигнаха доста експерти от оптичния отрасъл. Изяснявайки си напълно концепцията в това начинание, аз я показах за разискване в фамилията ни и на равнище ръб. Ще бъда прям – предлагането за това партньорство провокира доста смесени усеща. От едната страна бяха страстта и сантиментите, от другата – прагматизмът и икономическата логичност. Това е безусловно разбираемо за една фамилна компания като " Оптикс ", която е стартирала от нулата и е постигнала съществено развиване през годините.

Кой беше главният въпрос по тази концепция?
- Въпросът беше: за какво да го вършим с някого, не можем ли ние сами? Иначе казано – какво ще ни даде едно ново партньорство, друго от това, което знаем и към този момент вършим. Отговорът естествено не беше еднопосочен. В последна сметка беше взето решение да се върви напред към договорка. А и предлагането, което фондът DWHP ни насочи, беше мъчно да се отхвърли.

Едната страна на договорката, несъмнено, е цената. Но обяснете още малко изгодите за " Оптикс " АД от новото партньорство.
- Очакванията ни бяха, че нашето звено за микрооптика ще бъде " изстреляно " в една нова, по-висока пазарна орбита. Ще ви дам съответен образец със обстановка, която се получи още по време на договарянията по плана.

От години се опитваме да станем снабдител на огромна компания от медицинския отрасъл. Имал съм срещи и посещаване при тях, представяли сме опциите на нашето произвеждане на разнообразни експерти в структурата им. Достигнахме несъмнено равнище в йерархията им и там всичко се тушираше.

На една от другарските вечери с представителите на фонда аз описах за тези несполучливи опити. Два дни по-късно бъдещите ни сътрудници ми се обадиха и предложиха да направя ново посещаване. Нивото, на което бях посрещнат този път, беше друго. Начинът, по който бях посрещнат, беше различен. И диалогът приключи по друг метод - изрекоха страдание, че не сме почнали взаимна работа по-рано. Бяха получили рекомендации, беше им предоставена директна информация, че следва инвестиция в България и сме сме оценени като извънредно благонадежден сътрудник.

Какво още включва договорката с канадските ви сътрудници?
- Поехме ангажимент " Оптикс " АД да направи нова индустриална постройка, където да се реалокира и да работи екипът на " Майкро Оптикс Юръп " ЕООД. Новото сдружение я взема чартърен с алтернатива да я закупи при нужда. Защо е значимо това? В момента производството на микрооптични детайли е разпиляно - част от него е в Панагюрище, а друга част – в Попинци. Сега концепцията е да бъде построена напълно нова съвременна постройка, където индустриалният цикъл ще бъде усъвършенстван. Към днешна дата общата индустриална повърхност на " Майкро Оптикс Юръп " ООД е 2500 квадратни метра. Новата постройка ще е с повърхност 4000 квадратни метра, тъй като имаме упоритост да се разширяваме доста. През септември 2017 година стартирахме със 149 души, шест месеца по-късно сдружението наброява 180 души, а до края на годината би трябвало да станем най-малко 200.

Как посрещнаха вашите служащи вестта, че " отиват " в нова компания?
- Реакциите бяха тъкмо такива, каквито бяха и в нашето семейство. Емоция от незнайното: какво ще се случи, когато дойдат канадците? Няма ли да ни затворят, да изпратят производството някъде в чужбина? За мен това беше необикновен израз на доверието от страна на нашите сътрудници в стабилността на фамилната компания. И за наша наслада преходът мина без разтърсвания. Сега духът на екипа е приповдигнат.

Ще намерите ли хора за идното уголемение?
- Въпросът е сериозен. Панагюрище е град с доста добре работеща промишленост и на практика с нулева безработица. Което за нас значи, че ще би трябвало да привличане освен фрагменти от града, само че и извън. Особено инженери и хора с техническо обучение.

Доколко ще тежи вашата дума при вземането на решения за " Майкро Оптикс Юръп " ЕООД?
- Същността на договорката е следната: канадците, зад които стои фондът DWHP, купуват несъмнено индустриално звено от " Оптикс " АД, а с част от получените средства " Оптикс " влиза като акционер на равнище холдинг. Което с изключение на място в борда на шефовете на по-горна инстанция ни дава и опция за съществено въздействие при взимане на стратегически решения. Колегите изрично почитат нашето мнение, тъй като ние сме в основата на новата им конструкция. Създаваме първия слой съставни елементи, над които се надгражда по веригата. Те към този момент имат вяра в нашите благоприятни условия, имат вяра и в нас като сътрудници.

Имаше ли спешни моменти за договорката по време на нейната подготовка?
- Да, такива имаше много. И в процеса на договаряния, а и преди самото сключване. По първичен проект " Оптикс " АД трябваше да отдели от компанията майка завод " Микрооптика " отпред с индустриалния шеф Цветинка Маринска. За нея мога да кажа, че е отличен инженер, извънредно стимулиран човек, наш кадър, с доста опит в " Оптикс " АД. От канадска страна трябваше да се сложи шеф и финансов шеф. За страдание обаче две седмици преди подписването на договорката сътрудниците ни не бяха избрали началник на компанията. Това заплаши плана и ни беше обявено, че с цел да се подписа договорката, краткотрайно би трябвало да поема позицията на шеф, с цел да подсигурявам плавния преход и да се защищити новото сдружение от разтърсвания. В деня на подписването – 17 септември 2017 година, имаше хора, които плакаха, приемайки обстановката като разлъка със фамилната компания.

Какъв е капиталовият жанр на работа на канадските ви сътрудници тук, в България?
- Те направиха доста нападателен капиталов проект. Попитаха непосредствено – кажете какво е належащо, с цел да се доближат резултатите, които залагаме. Описахме мечтаното съоръжение, в това число нови съвременни машини и измервателни уреди. Списъкът беше утвърден и включен в капиталовата стратегия. Веднага след договорката в България бяха изпратени консултанти, които да проучват нашето произвеждане и да дават хрумвания за развиването му. Миналата седмица ни посети водещ експерт в оптичната промишленост. Той ни описа за швейцарския опит и за редица нововъведения, които целят понижаване на себестойността на единица създавана продукция. Не приказваме за огромен софтуерен скок, а за съответни усъвършенствания в главните процеси. Споделям мнението, че непрекъснатата оптимизация води компанията нагоре и напред. След това неизбежно идва софтуерният скок. Но до настъпването му би трябвало да се търсят ежедневни, въпреки и дребни усъвършенствания в относително рутинните действия. И това е оптимизацията, която търсим сега. За да сме подготвени за софтуерен скок.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР