Мнения Daily - Българите, за разлика от руснаците, не са били роби
© Анелия Николова В Русия се цени подмазването, лакейството и качественото коленичене. Още по тематиката
Мнения Daily - Това е идеологията на спора, на перманентната война
И още: Руската черква като хибридно оръжие; Какъв е казусът на българската обществена общественост
6 мар 2018
Мнения Daily - Еврофондовете водят след себе си мафията
И още: новите проблеми в Търговския указател, какви са резултатите и вероятните решения
5 мар 2018 " Широка съветска душа "
Българите, за разлика от руснаците, не са били плебеи
От коментар на политолога Евгений Дайнов за Offnews.bg
Това писание предлагам в помощ на българските държавници, когато си имат работа с съветски такива. Наистина. Искам да оказа помощ. Ще ви кажа, драги, къде сбъркахте. Въпрос на схващане на " необятната съветска душа ".
Сред съветската интелигенция има хора, които са доста просветени, начетени, цивилизовани и положителни. Намаляват, като численост, само че ги има. Управляващата прослойка обаче е напълно друга бира. А нашите държавници си имат работа таман с нея. Основите на нейното държание са сложени още в средата на 16-ти век от Иван Грозни. Именно Грозни уверено обръща Русия с тил към Европа, бързо привеждайки я в татарско-азиатски тип. Изтребва аристокрацията, а тези, които оцеляват лишава от поземлена благосъстоятелност. За разлика от европейската аристокрация, оттук нататък съветската ще зависи напълно от царя.
В същото време, когато в Европа на процедура към този момент няма крепостни селяни, Грозни вкарва крепостничеството в Русия. Веднъж лишил от самостоятелност и достолепие аристокрацията, той повторно трансформира до тогава свободните съветски селяни в плебеи. Цялата власт – и цялата благосъстоятелност – се събират в ръцете на царя; и единствено той взема решение, кой ще има, по негово снизхождение, някаква власт и някаква благосъстоятелност. Която той може да си прибере назад във всеки момент.
Тези ходове унищожават опцията за структуриране на обществото около йерархии, свързани със личните старания, достолепие, умения и качества. Йерархията в обществото се дефинира от царя. В началото на 18-ти век тази подчиненост е официализирана, от Петър I, в така наречен " Таблица за ранговете ". Всички, които не са крепостни, са разграничени на 14 съществени категории, пронизващи военните, придворните и светските чинове.
В последна сметка, несъмнено, всички зависят от волята на царя, което изкривява цялата конструкция на публичното държание и мотивации. Вместо да се придвижват в живота с помощта на личните си старания, хората търсят връзка с царя, който да ги уреди. Дори да нямаш достъп до царя, щом обитаваш таблицата на ранговете ти още веднъж зависиш не от личните си старания – а от това, до каква степен те харесва началството.
Резултатът е, че в последните най-малко 300 години нравите, култивирани в съветското общество по нищо не наподобяват на европейските. Докато в Европа се ценят качествата, способстващи за воденето на самостоятелен живот, в Русия се цени подмазването, лакейството и качественото коленичене пред вишестоящите. А те, на собствен ред, култивират изключително брутално отношение към по-нисшите от себе си.
Къде, да се върнем на въпроса, са тръгнали нашите държавници с тяхното неумело-селско подмазване на съветския патриарх? Не го умеят това, както би трябвало, тъй като няма по какъв начин да са го научили. В неговите очи са изглеждали като някакви недодялани цървули, опитващи се да имат " вярното " държание. Никак не е чудно, че е останал неудовлетворен индивидът.
Ако в този момент нашите се сетят да си внесат някой руснак, с цел да ги научи, по какъв начин да правят тази работа качествено – отново няма да им се получи; и идващият визитиращ руснак ще бъде сърдит още повече. А няма да им се получи, тъй като българите, за разлика от руснаците, в никакъв случай не са били плебеи.
------------ Най-големият триумф е, че Путин не пристигна у нас за 3 март.
Геополитика
Основната цел е по какъв начин да не станем Задунайска губерня
От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
Фотограф: Надежда Чипева
Отношенията сред българския и съветския народ са едно, само че правенето на действителна политика от страните е друго. Нека оставим настрани връзките сред народите. Да се съсредоточим върху действителната политика.
За последните 140 години една от главните цели на " действителната политика " на България е по какъв начин да не се трансформира в Задунайска губерния. Тази цел през множеството време е била изпълнявана по-скоро сполучливо. Изключение вършат едни 45 години сред 1944 и 1989 година, когато Сталин значително извършва фантазията на Петър Велики и Екатерина Велика.
Как българската страна извършва все още тази съществена цел на " действителната политика "? Всичко, случило се към 3 март във връзка честванията на Освобождението, дава мотив да се мисли, че страната се оправя по-скоро сполучливо, макар някои залитания. А най-големият мотив за оптимизъм е, че измежду българското общество има сериозна маса хора, които са наясно с тази съществена цел и които прецизно наблюдават за държанието на политиците.
Най-големият триумф на тази сериозна маса хора е, че президентът Владимир Путин не пристигна у нас за 3 март. Официално от Москва обясниха, че президентът не може да пристигна единствено дни преди идните президентски избори. В Кремъл обаче няма по какъв начин да не знаят, че е изцяло допустимо посещаване на Путин в България да бъде съпроводено с митинги против визитата му. И е прекомерно евентуално съображенията за отлагането да са били напълно други.
У нас пристигна съветският патриарх Кирил, който някои дефинират като " аварийният Путин ". Няма по какъв начин да не се признае, че до един миг Кирил бе доста деликатен в изрече си и обществените послания, които отправяше. Накрая имперската безочливост и цинизъм, присъщи за някои представители на съветската страна, въпреки всичко взеха връх. И Кирил се възмути за какво българската страна изрича благодарности освен към Русия, а и към други нации, които са взели участие в Руско-турската война от 1877-1878 година
Вярно е, че около визитата на патриарх Кирил българските управляващи си разрешиха да профилактират хора, с което подсетиха за най-мрачните комунистически времена. Вярно е също по този начин, че украински флагове не бяха позволени на връх Шипка. Обществената реакция против тези две събития обаче бе извънредно отрицателна. Това също е оптимистична вест, която подсигурява, че една от главните цели на българската действителна политика ще продължи да бъде изпълнявана, щеш не щеш, от бъдещите български държавни управления, без значение от техния цвят.
Оптимизмът обаче не е мотив за утешение. Докато паметникът на Съветската войска стърчи в центъра на София и до момента в който най-важните държавни институции са на булеварди с имена " Цар Освободител " и " Дондуков ", то сериозната маса хора има още доста работа за извършване.
--------- Не се разсейвайте. Дръжте проблема " Гинка " за полите!
Национални комплекси
Посрещнете съветските щения с подигравка
От коментар на Петър Чолаков за " Дневник "
Фотограф: Николай Дойчинов
Една тексаска сентенция гласи: " дребните кученца лаят най-силно ". Не губете хладнокръвие, не се подавайте на провокациите на съветския патриарх Кирил. Да, тонът на госта и държанието му бяха извънредно неприемливи. Но дано не забравяме, че той е представител на изоставаща източна монархия, прикрита в републикански одежди.
Русия постоянно е имала претенцията да бъде Трети Рим, да бъде международна империя. Държава, която не се гордее със стандарта си на живот, с достиженията на демократичния си конституционализъм, със свободата на словото. А се големее с арсенала си – като новата ракета " Кинжал " или подводните дронове. Въоръжение, което прави безсилна всяка защита, както неотдавна възторжено съобщи президентът Владимир Путин. Последната му, всъщност предизборна, тирада сподели, че руската изразителност в никакъв случай не излизала от мода. И преди и в този момент не е значимо по какъв начин живеят поданиците, значим е размерът на пушките.
Евристичната стойност на понятието " цезаропапизъм " от дълго време е оспорена в историческата просвета, изключително в случай че то се употребява по отношение на институциите във Византия. Всъщност, формалната теория в нашия всесилен феодален комшия е постулирала нуждата от " симфония ", благозвучие сред църквата и страната. Но на процедура салдото сред институциите не е бил константа, а се е променял през вековете. Едни са били взаимоотношенията сред василевса и патриарха при ръководството на Юстиниан Велики, друго са интервалите на иконоборството, трето – последните епохи на империята, когато патриархът, в някои връзки, даже е бил по-могъщ и авторитетен от монарха.
Терминът " цезаропапизъм " обаче има доста огромна обяснителна мощ в случай че бъде отвеян към Русия. Църквата там, малко или повече, постоянно е обслужвала. Месианската роля, която Маркс отрежда на пролетариата, елементарно покълва в съветската душа, само че съветският комунизъм, отбелязва Бердяев, е от " азиатски вид ". За неговия произход основен бил фанатизмът и пренебрежителното отношение към индивида, присъщ за " грубоватите хрумвания на Ленин ". Според Бердяев, месианизмът на християнството в Русия е сменен от този на тоталитарния, ориенталски марксизъм.
Бердяев дефинира революциите като апокалипсис, като зло. Но те, също по този начин в диалектически проект, са належащо наказване както за греховете на християнството, по този начин и за хомота, който Държавата поставя на Църквата. Православният консерватизъм, върху който претендира, че стъпва днешната теория на Кремъл, възражда интереса към Бердяев и неговите хрумвания. Но, по абсурден метод, не помни най-важните му уроци. Църквата продължава драговолно да обслужва политическата власт.
Вижте, ние сме създали своя избор – член сме на НАТО И Европейски Съюз. При всичките й дефекти: невисок спрямо доста други развити страни витален стандарт, корупция, цензура и така нататък, нежната българска народна власт има своите достижения. Макар и на ръка разстояние, страната ни към този момент съумява да стои настрана от пропастта на източния абсолютизъм.
Посрещнете щенията и афектираното его на Захарова, патриарх Кирил или на самия Путин с иронична усмивка. Не с неспокойствие. И най-важното – не се разсейвайте. Дръжте проблема " Гинка " за полите!
Мнения Daily - Това е идеологията на спора, на перманентната война
И още: Руската черква като хибридно оръжие; Какъв е казусът на българската обществена общественост
6 мар 2018
Мнения Daily - Еврофондовете водят след себе си мафията
И още: новите проблеми в Търговския указател, какви са резултатите и вероятните решения
5 мар 2018 " Широка съветска душа "
Българите, за разлика от руснаците, не са били плебеи
От коментар на политолога Евгений Дайнов за Offnews.bg
Това писание предлагам в помощ на българските държавници, когато си имат работа с съветски такива. Наистина. Искам да оказа помощ. Ще ви кажа, драги, къде сбъркахте. Въпрос на схващане на " необятната съветска душа ".
Сред съветската интелигенция има хора, които са доста просветени, начетени, цивилизовани и положителни. Намаляват, като численост, само че ги има. Управляващата прослойка обаче е напълно друга бира. А нашите държавници си имат работа таман с нея. Основите на нейното държание са сложени още в средата на 16-ти век от Иван Грозни. Именно Грозни уверено обръща Русия с тил към Европа, бързо привеждайки я в татарско-азиатски тип. Изтребва аристокрацията, а тези, които оцеляват лишава от поземлена благосъстоятелност. За разлика от европейската аристокрация, оттук нататък съветската ще зависи напълно от царя.
В същото време, когато в Европа на процедура към този момент няма крепостни селяни, Грозни вкарва крепостничеството в Русия. Веднъж лишил от самостоятелност и достолепие аристокрацията, той повторно трансформира до тогава свободните съветски селяни в плебеи. Цялата власт – и цялата благосъстоятелност – се събират в ръцете на царя; и единствено той взема решение, кой ще има, по негово снизхождение, някаква власт и някаква благосъстоятелност. Която той може да си прибере назад във всеки момент.
Тези ходове унищожават опцията за структуриране на обществото около йерархии, свързани със личните старания, достолепие, умения и качества. Йерархията в обществото се дефинира от царя. В началото на 18-ти век тази подчиненост е официализирана, от Петър I, в така наречен " Таблица за ранговете ". Всички, които не са крепостни, са разграничени на 14 съществени категории, пронизващи военните, придворните и светските чинове.
В последна сметка, несъмнено, всички зависят от волята на царя, което изкривява цялата конструкция на публичното държание и мотивации. Вместо да се придвижват в живота с помощта на личните си старания, хората търсят връзка с царя, който да ги уреди. Дори да нямаш достъп до царя, щом обитаваш таблицата на ранговете ти още веднъж зависиш не от личните си старания – а от това, до каква степен те харесва началството.
Резултатът е, че в последните най-малко 300 години нравите, култивирани в съветското общество по нищо не наподобяват на европейските. Докато в Европа се ценят качествата, способстващи за воденето на самостоятелен живот, в Русия се цени подмазването, лакейството и качественото коленичене пред вишестоящите. А те, на собствен ред, култивират изключително брутално отношение към по-нисшите от себе си.
Къде, да се върнем на въпроса, са тръгнали нашите държавници с тяхното неумело-селско подмазване на съветския патриарх? Не го умеят това, както би трябвало, тъй като няма по какъв начин да са го научили. В неговите очи са изглеждали като някакви недодялани цървули, опитващи се да имат " вярното " държание. Никак не е чудно, че е останал неудовлетворен индивидът.
Ако в този момент нашите се сетят да си внесат някой руснак, с цел да ги научи, по какъв начин да правят тази работа качествено – отново няма да им се получи; и идващият визитиращ руснак ще бъде сърдит още повече. А няма да им се получи, тъй като българите, за разлика от руснаците, в никакъв случай не са били плебеи.
------------ Най-големият триумф е, че Путин не пристигна у нас за 3 март.
Геополитика
Основната цел е по какъв начин да не станем Задунайска губерня
От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
Фотограф: Надежда Чипева
Отношенията сред българския и съветския народ са едно, само че правенето на действителна политика от страните е друго. Нека оставим настрани връзките сред народите. Да се съсредоточим върху действителната политика.
За последните 140 години една от главните цели на " действителната политика " на България е по какъв начин да не се трансформира в Задунайска губерния. Тази цел през множеството време е била изпълнявана по-скоро сполучливо. Изключение вършат едни 45 години сред 1944 и 1989 година, когато Сталин значително извършва фантазията на Петър Велики и Екатерина Велика.
Как българската страна извършва все още тази съществена цел на " действителната политика "? Всичко, случило се към 3 март във връзка честванията на Освобождението, дава мотив да се мисли, че страната се оправя по-скоро сполучливо, макар някои залитания. А най-големият мотив за оптимизъм е, че измежду българското общество има сериозна маса хора, които са наясно с тази съществена цел и които прецизно наблюдават за държанието на политиците.
Най-големият триумф на тази сериозна маса хора е, че президентът Владимир Путин не пристигна у нас за 3 март. Официално от Москва обясниха, че президентът не може да пристигна единствено дни преди идните президентски избори. В Кремъл обаче няма по какъв начин да не знаят, че е изцяло допустимо посещаване на Путин в България да бъде съпроводено с митинги против визитата му. И е прекомерно евентуално съображенията за отлагането да са били напълно други.
У нас пристигна съветският патриарх Кирил, който някои дефинират като " аварийният Путин ". Няма по какъв начин да не се признае, че до един миг Кирил бе доста деликатен в изрече си и обществените послания, които отправяше. Накрая имперската безочливост и цинизъм, присъщи за някои представители на съветската страна, въпреки всичко взеха връх. И Кирил се възмути за какво българската страна изрича благодарности освен към Русия, а и към други нации, които са взели участие в Руско-турската война от 1877-1878 година
Вярно е, че около визитата на патриарх Кирил българските управляващи си разрешиха да профилактират хора, с което подсетиха за най-мрачните комунистически времена. Вярно е също по този начин, че украински флагове не бяха позволени на връх Шипка. Обществената реакция против тези две събития обаче бе извънредно отрицателна. Това също е оптимистична вест, която подсигурява, че една от главните цели на българската действителна политика ще продължи да бъде изпълнявана, щеш не щеш, от бъдещите български държавни управления, без значение от техния цвят.
Оптимизмът обаче не е мотив за утешение. Докато паметникът на Съветската войска стърчи в центъра на София и до момента в който най-важните държавни институции са на булеварди с имена " Цар Освободител " и " Дондуков ", то сериозната маса хора има още доста работа за извършване.
--------- Не се разсейвайте. Дръжте проблема " Гинка " за полите!
Национални комплекси
Посрещнете съветските щения с подигравка
От коментар на Петър Чолаков за " Дневник "
Фотограф: Николай Дойчинов
Една тексаска сентенция гласи: " дребните кученца лаят най-силно ". Не губете хладнокръвие, не се подавайте на провокациите на съветския патриарх Кирил. Да, тонът на госта и държанието му бяха извънредно неприемливи. Но дано не забравяме, че той е представител на изоставаща източна монархия, прикрита в републикански одежди.
Русия постоянно е имала претенцията да бъде Трети Рим, да бъде международна империя. Държава, която не се гордее със стандарта си на живот, с достиженията на демократичния си конституционализъм, със свободата на словото. А се големее с арсенала си – като новата ракета " Кинжал " или подводните дронове. Въоръжение, което прави безсилна всяка защита, както неотдавна възторжено съобщи президентът Владимир Путин. Последната му, всъщност предизборна, тирада сподели, че руската изразителност в никакъв случай не излизала от мода. И преди и в този момент не е значимо по какъв начин живеят поданиците, значим е размерът на пушките.
Евристичната стойност на понятието " цезаропапизъм " от дълго време е оспорена в историческата просвета, изключително в случай че то се употребява по отношение на институциите във Византия. Всъщност, формалната теория в нашия всесилен феодален комшия е постулирала нуждата от " симфония ", благозвучие сред църквата и страната. Но на процедура салдото сред институциите не е бил константа, а се е променял през вековете. Едни са били взаимоотношенията сред василевса и патриарха при ръководството на Юстиниан Велики, друго са интервалите на иконоборството, трето – последните епохи на империята, когато патриархът, в някои връзки, даже е бил по-могъщ и авторитетен от монарха.
Терминът " цезаропапизъм " обаче има доста огромна обяснителна мощ в случай че бъде отвеян към Русия. Църквата там, малко или повече, постоянно е обслужвала. Месианската роля, която Маркс отрежда на пролетариата, елементарно покълва в съветската душа, само че съветският комунизъм, отбелязва Бердяев, е от " азиатски вид ". За неговия произход основен бил фанатизмът и пренебрежителното отношение към индивида, присъщ за " грубоватите хрумвания на Ленин ". Според Бердяев, месианизмът на християнството в Русия е сменен от този на тоталитарния, ориенталски марксизъм.
Бердяев дефинира революциите като апокалипсис, като зло. Но те, също по този начин в диалектически проект, са належащо наказване както за греховете на християнството, по този начин и за хомота, който Държавата поставя на Църквата. Православният консерватизъм, върху който претендира, че стъпва днешната теория на Кремъл, възражда интереса към Бердяев и неговите хрумвания. Но, по абсурден метод, не помни най-важните му уроци. Църквата продължава драговолно да обслужва политическата власт.
Вижте, ние сме създали своя избор – член сме на НАТО И Европейски Съюз. При всичките й дефекти: невисок спрямо доста други развити страни витален стандарт, корупция, цензура и така нататък, нежната българска народна власт има своите достижения. Макар и на ръка разстояние, страната ни към този момент съумява да стои настрана от пропастта на източния абсолютизъм.
Посрещнете щенията и афектираното его на Захарова, патриарх Кирил или на самия Путин с иронична усмивка. Не с неспокойствие. И най-важното – не се разсейвайте. Дръжте проблема " Гинка " за полите!
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ