CODA и заслужените "Оскари"
Coda - обособена заключителна част на музикално или трагично произведение
CODA - Child(ren) Of Deaf Adults, дете/ца на глухи родители
----
Успехът на " CODA: Дете на глухи родители " на " Оскарите " бе изненада единствено за тези, които не са следили развоя на медийната акцията към премиите. Около две седмици преди церемонията ревизионисткият уестърн на Джейн Кемпиън " Силата на кучето " (носител на над 250 награди и несменяем дотогава фаворит) започна да изостава зад евентуалния нов победител - непретенциозен нискобюджетен филм за момиче с нечуващи близки, което преследва своята фантазия.
Единственото общо посред им е, че и двата представляват огромния пазарен сегмент на стрийминг услугите: " Силата на кучето " бе четвъртият следващ " Оскаров " план на хегемона Netflix (след " Рома ", " Ирландецът " и " Манк ", като най-близо до триумфа бяха с първия), а " CODA " - първият номиниран с логото на Apple TV+. Компанията не е продуцирала кино лентата, а го купува за $25 млн. след триумфа му на " Сънданс " миналия януари. Със сигурност можем да твърдим, че Академията не харесва Netflix. А какво да кажем за " CODA: Дете на глухи родители "?
На първо място, това е елементарен и даже малко прост филм, каквито дават в неделя следобяд по малкия екран. Сюжетните развои са предвидими, киноезикът е обикновен и разчита на натурализъм, както и на органично актьорско наличие: не единствено от глухите Трой Куцор - почетен със подобаващ " Оскар " за поддържаща роля, и Марли Матлин - носителка на премията от 1987 г., само че и от чуващата им щерка, изиграна без съмнение от 18-годишната Емилия Джоунс.
Ако измежду трите статуетки има незаслужена, е тази за приспособен сюжет - в конкуренцията на " Дюн ", " Уестсайдска история ", " Карай колата ми ", " Изгубената щерка " този избор буди неразбиране. (Адаптацията на романа " Силата на кучето " дефинирам като по-скоро несполучлива). CODA би бил по-симпатичен под формата на истинска концепция, само че той е римейк - на френско-белгийския La Famille Bellier. На оригинала изискуем прекомерно смелите за холивудска продукция диалози за секса, както и друга сензитивна за САЩ тематика - правата на служащите и профсъюзната активност. Почти всяка специфичност, колорит, хумореска в този занимателен фамилен филм е заемка от европейския оригинал.
Но тук е и огромният трагичен трик на режисьорката Шан Хейдър. Ако във френския филм глухите са изиграни от чуващи, които се преструват, тя намира ярки представители на тихото общество, които да поемат функциите - и довежда достоверността на CODA съвсем до документализъм. Ни една подправена нотка не проехтява в връзките на семейството - много шантаво, само че в последна сметка почтено за злоба с откровената любов и обвързаност, която членовете му изпитват един към различен. Що се отнася до сюжета, изненадващо предвид първоизточника той е типично американски и експлоатиран до степен да бъде дефиниран като независим род (coming of age) - съзряването, еманципирането, тръгването по личен път. Гледаме го в десетки холивудски филми всяка година. Но заради обстоятелството, че е единствения чуващ в фамилията си, Руби е повече от дете - тя е насъщният " преводач " сред родителите и брат си и външния свят; благодарение на нея съществува скромното им прехранване като риболовци.
Втората жанрова линия е за постигането на (американската) фантазия. Нетипично за дете, расло в тишина, Руби копнее да пее. Мечтата е на път да се сбъдне, откакто среща малко карикатурния - и много клиширан - учител по музика, който прави оценка гения й. " CODA: Дете на глухи родители " е за намирането на личния глас - в дословния и преносния смисъл.
Като история за нечуващи, филмът е тематично близък до миналогодишния " Оскаров " номинант " Звукът на метала ", според някои по-неоригинален от него. Но в случай че би трябвало да го съпоставим с предишни лауреати, той стои най-близо до " Зелената книга ": спечелил също сред по-ярки съперници, прославящ добротата у човека и изграждащ разказа си не към легенди, герои и специфични резултати, а към общуването. 94-тият притежател на " Оскар " няма да остане в историята, но с лекост печели сърцата на публиката. А на фона на всички разнорасови, ЛГБТК задължителности в актуалното кино един благ, честен и добросърдечен филм за елементарни хора, било и малко глухи, е същинска необичайност.
CODA - Child(ren) Of Deaf Adults, дете/ца на глухи родители
----
Успехът на " CODA: Дете на глухи родители " на " Оскарите " бе изненада единствено за тези, които не са следили развоя на медийната акцията към премиите. Около две седмици преди церемонията ревизионисткият уестърн на Джейн Кемпиън " Силата на кучето " (носител на над 250 награди и несменяем дотогава фаворит) започна да изостава зад евентуалния нов победител - непретенциозен нискобюджетен филм за момиче с нечуващи близки, което преследва своята фантазия.
Единственото общо посред им е, че и двата представляват огромния пазарен сегмент на стрийминг услугите: " Силата на кучето " бе четвъртият следващ " Оскаров " план на хегемона Netflix (след " Рома ", " Ирландецът " и " Манк ", като най-близо до триумфа бяха с първия), а " CODA " - първият номиниран с логото на Apple TV+. Компанията не е продуцирала кино лентата, а го купува за $25 млн. след триумфа му на " Сънданс " миналия януари. Със сигурност можем да твърдим, че Академията не харесва Netflix. А какво да кажем за " CODA: Дете на глухи родители "?
На първо място, това е елементарен и даже малко прост филм, каквито дават в неделя следобяд по малкия екран. Сюжетните развои са предвидими, киноезикът е обикновен и разчита на натурализъм, както и на органично актьорско наличие: не единствено от глухите Трой Куцор - почетен със подобаващ " Оскар " за поддържаща роля, и Марли Матлин - носителка на премията от 1987 г., само че и от чуващата им щерка, изиграна без съмнение от 18-годишната Емилия Джоунс.
Ако измежду трите статуетки има незаслужена, е тази за приспособен сюжет - в конкуренцията на " Дюн ", " Уестсайдска история ", " Карай колата ми ", " Изгубената щерка " този избор буди неразбиране. (Адаптацията на романа " Силата на кучето " дефинирам като по-скоро несполучлива). CODA би бил по-симпатичен под формата на истинска концепция, само че той е римейк - на френско-белгийския La Famille Bellier. На оригинала изискуем прекомерно смелите за холивудска продукция диалози за секса, както и друга сензитивна за САЩ тематика - правата на служащите и профсъюзната активност. Почти всяка специфичност, колорит, хумореска в този занимателен фамилен филм е заемка от европейския оригинал.
Но тук е и огромният трагичен трик на режисьорката Шан Хейдър. Ако във френския филм глухите са изиграни от чуващи, които се преструват, тя намира ярки представители на тихото общество, които да поемат функциите - и довежда достоверността на CODA съвсем до документализъм. Ни една подправена нотка не проехтява в връзките на семейството - много шантаво, само че в последна сметка почтено за злоба с откровената любов и обвързаност, която членовете му изпитват един към различен. Що се отнася до сюжета, изненадващо предвид първоизточника той е типично американски и експлоатиран до степен да бъде дефиниран като независим род (coming of age) - съзряването, еманципирането, тръгването по личен път. Гледаме го в десетки холивудски филми всяка година. Но заради обстоятелството, че е единствения чуващ в фамилията си, Руби е повече от дете - тя е насъщният " преводач " сред родителите и брат си и външния свят; благодарение на нея съществува скромното им прехранване като риболовци.
Втората жанрова линия е за постигането на (американската) фантазия. Нетипично за дете, расло в тишина, Руби копнее да пее. Мечтата е на път да се сбъдне, откакто среща малко карикатурния - и много клиширан - учител по музика, който прави оценка гения й. " CODA: Дете на глухи родители " е за намирането на личния глас - в дословния и преносния смисъл.
Като история за нечуващи, филмът е тематично близък до миналогодишния " Оскаров " номинант " Звукът на метала ", според някои по-неоригинален от него. Но в случай че би трябвало да го съпоставим с предишни лауреати, той стои най-близо до " Зелената книга ": спечелил също сред по-ярки съперници, прославящ добротата у човека и изграждащ разказа си не към легенди, герои и специфични резултати, а към общуването. 94-тият притежател на " Оскар " няма да остане в историята, но с лекост печели сърцата на публиката. А на фона на всички разнорасови, ЛГБТК задължителности в актуалното кино един благ, честен и добросърдечен филм за елементарни хора, било и малко глухи, е същинска необичайност.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ