Предпочитам да се ползвам умерено от радостите, отколкото да обуздавам скърби - СЕНЕКА
Чуйте, прочее, за какво не го считам за положително нещо и по какво се разграничавам от вас, когато се намирам измежду него, защото ние и двамата сме съгласни, че човек би трябвало да го има.
Постави ме в най-богатата къща, дано имам злато и сребро в обилие: аз не ще се възгордея поради това, което, даже и да бъде у мене, е въпреки всичко вън от мене.
Пренеси ме на дървения мост и ме хвърли измежду бедните: аз не ще се презра за това, че седнал съм сред хора, които протягат ръце за лепта.
Какво важи това, че липсва залък самун на индивида, комуто не липсва опцията да почине? Тогава?
Аз избирам оная блестяща къща пред моста.
Постави ме измежду луксозна мебелировка и богата конюнктура: аз не ще се считам с нищо по-щастлив, заради това, че имам мека връхна дреха и че на угощенията, които давам, ми се постила под краката пурпур.
Промени моите покривки: аз не бих бил с нищо по-нещастен, в случай че моята изтощена глава почива върху купчина сено и в случай че лежа върху дюшек, чийто дреб пада през кръпките на остарялото платно.
Обаче, аз избирам да покажа своя дух, когато съм облечен в роба с пурпурна линия, нежели когато съм с голи или полупокрити плещи.
Нека всички дни вървят по мое предпочитание, дано към по-раншните благопожелания се прибавят нови: аз не ще се възгордея от това.
И назад, промени тия удобни условия, дано духът бъде люшкан по всички страни от загуба, тъга и всякакви неволи, и никой час да не минава без някакво недоволство: това не ще ме накара да кажа, че съм трагичен, даже и измежду най-големите несгоди, и не ще ме принуди да прокълна който и да е ден.
Защото аз съм се погрижил отнапред никой ден да не бъде черен за мене.
Обаче, аз избирам да се употребявам умерено от насладите, в сравнение с да укротявам скърби.
Нека добродетелта върви напред и дано ни бъде знаменосец!
Ние въпреки всичко ще имаме и наслаждение, само че ще бъдем негови господари и шефове.
То ще може да изпроси нещо от нас, само че не ще може да ни наложи нищо.
А тия, които са дали състезание на удоволствието, са се лишили и от едното и от другото, тъй като са изгубили добродетелта, пък и не имат удоволствието, а удоволствието ги има.
Те се изтезават, когато го нямат, и нещо ги души, когато го имат; усещат се нещастни, когато бъдат напуснати от него и още по-нещастни, когато то ги обземе напълно.
„ За щастливия живот “
