Чували сме, че всички пътища водят към Рим, както и

Чували сме, че всички пътища водят към Рим, както и че това е градът на всички времена и на целия свят съгласно именития американски ренесансов публицист Натаниел Хоуторн.

За Рим може да се приказва и написа доста, само че в тази публикация ще ви срещнем с един присъщ за римската кухня зарзават. Не че се отглежда единствено в Рим, само че е характерен за римската кухня, както и на тази в Пулия. Това е тип салата, известна като Пунтареле, чиито кълнове се събират пролетно време, нормално през февруари и март.

Подобно на руколата, Пунтарелето има леко горчив усет, само че е доста хрупкава. Сравнявана е с цикорията и аспержите, само че действително е с несравним и самостоятелен усет.

От ботаническа позиция Пунтарелето се явяват издънките на специфичен вид цикория, който италианците отглеждат даже и в личните си дворове. Не е придирчив зарзават, елементарно се поддава на грижи и рядко е нападан от заболявания или инсекти.

Състав и изгоди на Пунтареле

Пунтрелето спада към най-здравословните зеленчуци, тъй като съдържа в себе си огромно благосъстояние от витамини (особено витамин А) и минерални соли като желязо, фосфор, калций и други Консумацията му способства за хидратация на тялото ни, тъй като е доста богат на вода, ъщевременно е и нискокалоричен. Подходящ асистент е за детоксикация и за нормализиране на телесното ни тегло.

Подобно на множеството зеленчуци е най-добре да консумирате кълновете сурови за да извлечете оптималната изгода от тях. От тях се подготвят луксозни салати, към които е задоволително да добавите единствено зехтин (екстра върджин), сол и малко балсамико. Типичната за Рим салта от Пунтареле се подготвя като балсамикото е заместен от лимонен сок, а към зелените кълнове се прибавя аншоа и малко чесън. Направо ще си оближете пръстите!

Важно е да споменем, че при приготвянето на салати, каквато е и фамозната римска салата от Пунтареле и аншоа, самите кълнове (избират се най-нежните и дребните, които се отделят от сърцевината на цикорията) се накисват авансово в купа с ледена вода.

Ако леко горчивият усет на Пунтареле не ви пасва, можете и да я сготвите- да я сварите, задушите и така нататък Много италианци избират да я сотират в тиган със сгорещено масло и към нея просто да прибавят малко пикантен пипер и чесън.

Външните листа на растението се употребяват най-добре, в случай че са авансово бланширани за към 10- тина минути. Можете да ги пасирате, да добавите малко пекорино (вид италианско сирене) и да получите чудесна добавка към сосове за паста. Естествено, както виждате и от горена писаното, Пунтарелето върви ръка за ръка с аншоата, тъй че сходна добавка е подобаваща най-много за паста с аншоа.

За страдание, не е толкоз елементарно да се снабдите с Пунтареле, само че пролетно време можете да следите из огромните търговски вериги за хранителни артикули и в случай че извадите шанс и в реалност попаднете на Пунтареле, то не се колебайте! Приложението ѝ в кулинарията може да бъде многообразно - от добавка към вашите вкусни спагети, до здравословни зелени салати.