Чумата затрива до 60 процента от населението по време на

Чумата затрива до 60 % от популацията по време на Средновековието. Откъде потегля тя и кои са първите инфектирани? Учени показаха значими открития.

" Съществуват разнообразни теории за произхода на Черната гибел ", споделя Йоханес Краузе от института " Макс Планк ". До този миг началното място и времето, в което е почнала епидемията от чума, не са били известни. Според една от теориите патогенът, извършител на заболяването, е бактерията Yersinia pestis, идваща от Китай. Предполагаемата причина за възникването ѝ там е съществуването на огромно генетично многообразие измежду гризачите. Според друга доктрина болестта е зародило в Централна или Южна Азия.

Единственото несъмнено нещо е, че - болест, излъчена от животно на човек. Краузе, който е шеф на Института за еволюционна антропология в Лайпциг, разяснява, че най-ранните доказателства за чумата до момента са били от Източното Средиземноморие.
Редакцията предлага
" Първите исторически следи в Черноморието са открити в Кафа, колония на Генуа, която е била обсадена през 1346 година. По време на тази блокада избухнала зараза. Оттам патогените плъзват из Европа посредством кораби, предизвиквайки разпространяването на Черната гибел. "

Тази първа вълна заразявания слага началото на 500-годишна пандемия, която продължава чак до началото на XIX век.

" Това, което е вълнуващо и което се вижда в родословното дърво на тези патогени, е събитие от вида на огромния гърмеж ", споделя Краузе. " Формирали са се четири варианта, произлизащи от един общ предшественик. Откъде тъкмо е общият предшественик бе и главният проучвателен въпрос, чийто отговор ние търсехме по време на нашия план. "

Черната гибел погубва до 60% от популацията

В своето изследване интернационалният екип е търсил скелети на хора, заровени малко преди световния гърмеж на Черната гибел, които са пренасяли патогена на чумата. Намерили са индикации, че археологически находки в Централна Азия от региона на езерото Алакол в сегашен Киргизстан могат да дадат отговори за произхода на заболяването.

" Имахме огромен шанс. Получихме достъп до материали, разкопани още през 80-те години на XIX в. в обект покрай Бишкек, столицата на Киргизстан. Там е имало населено място и гробище, датиращи от 14 век. През XVIII в. са били открити гробове с надгробни плочи, които сочат, че заровените са умряли към 1338 година, както и че по това време там са изгубили живота си извънредно доста хора. На надгробните им плочи е написано, че са починали от чума. "

Изкопаните кости били отнесени в Санкт Петербург. В сбирката на музея " Кунсткамера " Йоханес Краузе и екипът му намерили скелетите и ги изследвали още веднъж. Зъбите на мъртъвците минали през особено наблюдаване и в трима от общо седемте екземпляра учените разкрили патогена на чумата.

Щам от вида " огромен гърмеж "

Краузе изяснява, че става въпрос за вариант от вида " огромен гърмеж ", т.е. в границите на къс интервал от време от него се развиват доста разнообразни варианти. Изследването на някои хора може да замязя на реорганизация на метода,, споделя ученът. " Нулев пациент, място, на което патогенът за пръв път е минал върху хората, където за малко време са се образували доста нови варианти ", изрежда Краузе. " Мястото, от кое място произлиза този вариант, довел до Черната гибел в миналото, само че и до други варианти, които през днешния ден откриваме да вземем за пример в Казахстан, Монголия и Китай. "

Разбира се, не е изцяло несъмнено дали тези хора фактически са били първите жертви на Черната гибел. Те са носители на първичния патоген и са били измежду първите инфектирани. По това време бързо избухва зараза, довела по-късно до разновидността, провокирал всеобщата гибел в Европа, Близкия изток и Северна Африка.

Бубонната чума се е появила през 1338 година

Вече се знае къде и по кое време е зародила Черната гибел. Това се е случило през 1338 година в подножието на планината Тяншан. " Сега разполагаме с тази времева подредба. Дори има и надгробна плоча, на която написа по кое време хората са умряли, както и от какво. Това е доста извънредно. (…) Наистина може да се каже, че изтеглихме печеливш билет от лотарията ", счита Йоханес Краузе.

Новите данни способстват за генетичното схващане на пандемиите, за това по какъв начин патогените се популяризират и трансформират. Но не става въпрос само за актуалната пандемия от ковид. Възможно е да бъде открита и информация за по-ранни епидемии, които към момента не са ни известни. " Опитваме се да се върнем обратно във времето и да опитаме да идентифицираме праисторическите пандемии в тези данни. Сега знаем какви следи оставят пандемиите в генетиката и по какъв начин наподобява тяхното родословие ", споделя Клаузе.