Да заколим ли кокошката заради пилешката супа
Чухме тези дни една фраза, че „ страната е потвърдила, че не е добър управленец “. От една страна, прелестно е да се чуе такава самооценка от държавник-управленец – да се признава, че всички във властта са „ неприятни управленци “; въпреки това, същото изявление илюстрира събитието, че нашите държавни мъже и дами (и „ други “, в случай че има) не се усещат способни да бъдат „ положителни управленци “. В същото време глобализаторският поход, подхванат от неолибералите, отпред със Световната банка и МВФ, търпи провал и от ден на ден се ускорява ролята на националните стопанства и… на страната в тези национални стопанства!
Особено след световната финансова рецесия от 2007 година и увеличението на неравенствата вътре в страните (и в Съединени американски щати, и в ЕС) и по света, голяма част от жителите изгубиха вярата си в тезите за глобализацията, демократичната народна власт, свободния пазар и способността им да подобрят живота на необятните национални маси. Всяка анкета, извършена и в България, и в други страни, потвърждава този факт: съмнение в „ самостоятелните институции “ като парламент, държавно управление, прокуратура и правосъдна власт (единствено високо доверие – в президента, който е подвластен единствено от народа, който го е избрал); съмнение в „ пазарните “ и „ демократичните “ медии и техните „ специалисти “; съмнение в „ мигрантите “ и техните съответни цели (и религия в желанията им да „ тероризират “, да „ изнасилват “, да „ крадат работните места “ на коренното население)… изобщо „ Долу Сорос! “, и „ Горе Слави! “.
Всъщност, всяка страна се бори за своето по-добро бъдеще; също така в света няма „ световен диригент “, който да координира страните при решение на несъгласията. И колкото и да се вричат нашите учили и недоучили „ политици “ в евроатлантическите полезности, дано си помислят дали Брекзит е заради спор за някои от тези полезности, или става дума за мощни и разнопосочни стопански интереси; дали Съединени американски щати стартират търговски войни с Европейски Съюз, Канада, Китай и така нататък заради отклонения от полезностите на „ евроатлантизма “ от страна на „ съперниците “, или заради същите стопански ползи. „ Идеята постоянно се е посрамвала, когато се е отклонявала от интереса “, твърдеше един космат влъхва на хилядолетието; по тази причина ориста на прехвалената Истанбулска спогодба вълнува доста по-малко българите от ориста на козичките на баба Дора! „ Икономиката, глупако! “, да напомним.
Понеже държавната глава мисли, че „ страната исторически е потвърдила, че не е добър управленец “, затова: повече частно, повече приватизации, повече концесии, повече непознати капитали, е добре да се намерения дали в действителност е по този начин! Има един много значителен факт – 2018 година не е 1991 г.; българинът – със същата глава на раменете – мисли и разсъждава към този момент по доста по-различен метод. „ Приватизация “ в всеобщото схващане през 1991 година се натоварваше с упования, че „ всеки ще стане притежател на част от общото, ще го стопанисва по-добре и ще предлага доста и по-качествени богатства на другите “ (твърдяха го главните партии на „ прехода “).
Обратно, през 2018 година се знае сигурно, че най-често „ приватизацията “ би трябвало се свързва с лесното и евтиното „ законно “ прекачване „ от горната страна “ на социална благосъстоятелност от овластени и усмихнати държавни мъже, стегнати в маркови костюми, на „ вложители “, които заплащат и „ изпод “; по-късно трансформират приватизационните контракти с следващи заплащания „ изпод “ и получават значителни порции от общата торта за стотинки (или изобщо без пари). Спомнете си „ убийството посредством приватизация “ на Авиокомпания „ Балкан “, „ Балканкар “, „ Кремиковци “, „ Химко “ и така нататък тогава, или приватизацията на Дипломатическия клуб сега; цялостното неглижиране на купувачите да заплатят цената по договорката, както и във връзка с капиталовата стратегиите за трудовата претовареност. „ Концесия “ – другата вълшебна дума на „ не положителните управленци “ на български към този момент звучи като „ давам ти нещо, сещай се против какво, за период плюс безконечност и на цена минус безконечност “.
Тук се постанова интерпретация на няколко обстоятелства. На 19 юни 2018 година Координационният съвет по концесиите (КСК) одобри Национална тактика за развиване на концесиите в Република България (2018-2027), която към този момент е утвърдена от Министерски съвет. От настоящите в страната към 31.12.2017 година общо 1293 бр. концесии, концесиите за рандеман са 600 бр., от които 565 бр. са за рандеман на подземни благосъстояния, 34 бр. са за рандеман на минерална вода, 1 бр. е за рандеман на биологични запаси. От всичките 102 бр. са за държавни концесии и 624 бр. – за общински концесии. Най-голям дял при държавните концесии заемат концесионните контракти със период 20 години (43,14 %), следвани от договорите със период 35 години (19,61 %) и контракти със период под 15 години (13,73 %). Общо за петгодишния интервал по завършените процедури са регистрирани контрактувани вложения на стойност 595 015 339,50 лева (под 120 млн. лева годишно!), от които 387 715 029,82 лева за държавни концесии и 207 300 309,68 лева за общински концесии. Около 65 % от общия размер на вложенията за целия интервал се осъществят посредством държавните концесии.
И стигаме до приходите от държавните концесии, които се чака да бъдат много значими. Обратно казано, в случай че се сумират и вложенията, които прави концесионерът, и приходите от държавните концесии в България, сумарно става дума за към 200-250 млн. лева годишно – една жалка сума на фона на предстоящите изгоди за концесионерите! Или, в случай че се обмислен изгодите за самите концесионери, може да се стигне до милиарди лв. годишно – от последната страна по витален стандарт в Европейски Съюз! БОРКОР по едно време (2014 г.) беше пресметнал загубите на 1 милиарда лева
Затова и посредством концесиите българинът припознава не „ невидимата ръка “ на пазара, а „ забележимата ръка “ на корупцията – освен това в великански размери. На път е обаче една концесионна договорка, която може да коства властта на обединението. Правителството надали се съмнява, че освен бойката Корнелия Нинова, само че и всеки българин ще го преценя и посредством концепцията за новата гигантска концесия на летище София. Това е най-голямото летище, ситуирано на територията на Република България, което с Решение на Министерски съвет № 885 от 29.12.2002 година е оповестено за летище за обслужване на интернационалните транспорти. През 2017 година е обслужило 6 490 096 пасажери. То разполага с два пътнически терминала – Терминал 1 и Терминал 2. Към момента се ръководи от „ Летище София “ ЕАД, еднолично комерсиално сдружение със 100% държавна благосъстоятелност на капитала, в което правата на едноличен притежател на капитала се упражняват от министъра на превоза осведомителните технологии и известията.
Прогнозната обща стойност на концесията, без да се включва Данък добавена стойност, е 3 898 229 907.50 EUR (111 377 997 евро годишно), 7 621 001 383, 46 лева Срокът на концесията е 420 месеца. Ако началото е 2019 година, то концесията ще е до 2054 година в това число. Ако не се удължи, което се планува като вид. Основният въпрос е дали да заколим кокошката, с цел да си създадем сега вкусна пилешка чорба дружно с концесионера, или да я запазим, с цел да може през идващите 35 години да ни снася златни „ държавни “ яйца?
„ Кокошката “ не е разход за народа, а безапелационна облага. За 2016 година летището има доходи 131.4 милиона лв., за 2017 година приходите са нарастнали с 26 % и са близо 170 милиона. При този тип активност разноските са към една втора-една трета от приходите. Т.е. в този момент летището би трябвало да печели към 100 милиона лв. годишно. За 35 години – най-малко 3,5 милиарда лева – при неизменими други условия. При скептичен сюжет се получава следната картинка: Да допуснем, че през идващите 10 години се построява Терминал 3. Оборотът ще нарасне най-малко двойно по-късно. Т.е. първите 10 година – 1 милиарда лева печалба; идващите 25 години – по 200 млн. лева – още 5 милиарда лева.; сумарно – 6 милиарда лева облага, в случай че е държавна благосъстоятелност. Спрямо концесионната такса обаче пропуснатите изгоди ще са за 2 221 001 383 лева
При реален сюжет – с повишаване на 5% средногодишно: първите 10 години и с константни доходи през идващите 25 години – разликата по отношение на концесионните заплащания ще е 787 998 617 лева в интерес на страната. И то при акумулирани средства за построяването на Терминал 3! При оптимистичен сюжет, очертаващ 10% напредък на облагата през първите 10 година на 35-годишния интервал, се обрисуват 5 171 998 617 лева облага за страната по отношение на концесионните заплащания. С други думи, ще е най-добре кокошката да не бъде заклана за пилешкия бульон на концесионера, а да бъде оставена да снася още 35 години златни яйца за България. При некомпетентни управленци в действителност „ страната исторически е потвърдила, че не е добър управленец “; при способени държавни мениджъри „ страната исторически е потвърдила, че е отличен управленец “! Наистина ли ГЕРБ-ОП не могат да намерят положителни управленци на летище София? Или зад концесията наднича нечий финансов интерес, който не се е сбъднал, да вземем за пример посредством покупко-продажби с ЧЕЗ или „ Нова Броудкастинг груп “.
Особено след световната финансова рецесия от 2007 година и увеличението на неравенствата вътре в страните (и в Съединени американски щати, и в ЕС) и по света, голяма част от жителите изгубиха вярата си в тезите за глобализацията, демократичната народна власт, свободния пазар и способността им да подобрят живота на необятните национални маси. Всяка анкета, извършена и в България, и в други страни, потвърждава този факт: съмнение в „ самостоятелните институции “ като парламент, държавно управление, прокуратура и правосъдна власт (единствено високо доверие – в президента, който е подвластен единствено от народа, който го е избрал); съмнение в „ пазарните “ и „ демократичните “ медии и техните „ специалисти “; съмнение в „ мигрантите “ и техните съответни цели (и религия в желанията им да „ тероризират “, да „ изнасилват “, да „ крадат работните места “ на коренното население)… изобщо „ Долу Сорос! “, и „ Горе Слави! “.
Всъщност, всяка страна се бори за своето по-добро бъдеще; също така в света няма „ световен диригент “, който да координира страните при решение на несъгласията. И колкото и да се вричат нашите учили и недоучили „ политици “ в евроатлантическите полезности, дано си помислят дали Брекзит е заради спор за някои от тези полезности, или става дума за мощни и разнопосочни стопански интереси; дали Съединени американски щати стартират търговски войни с Европейски Съюз, Канада, Китай и така нататък заради отклонения от полезностите на „ евроатлантизма “ от страна на „ съперниците “, или заради същите стопански ползи. „ Идеята постоянно се е посрамвала, когато се е отклонявала от интереса “, твърдеше един космат влъхва на хилядолетието; по тази причина ориста на прехвалената Истанбулска спогодба вълнува доста по-малко българите от ориста на козичките на баба Дора! „ Икономиката, глупако! “, да напомним.
Понеже държавната глава мисли, че „ страната исторически е потвърдила, че не е добър управленец “, затова: повече частно, повече приватизации, повече концесии, повече непознати капитали, е добре да се намерения дали в действителност е по този начин! Има един много значителен факт – 2018 година не е 1991 г.; българинът – със същата глава на раменете – мисли и разсъждава към този момент по доста по-различен метод. „ Приватизация “ в всеобщото схващане през 1991 година се натоварваше с упования, че „ всеки ще стане притежател на част от общото, ще го стопанисва по-добре и ще предлага доста и по-качествени богатства на другите “ (твърдяха го главните партии на „ прехода “).
Обратно, през 2018 година се знае сигурно, че най-често „ приватизацията “ би трябвало се свързва с лесното и евтиното „ законно “ прекачване „ от горната страна “ на социална благосъстоятелност от овластени и усмихнати държавни мъже, стегнати в маркови костюми, на „ вложители “, които заплащат и „ изпод “; по-късно трансформират приватизационните контракти с следващи заплащания „ изпод “ и получават значителни порции от общата торта за стотинки (или изобщо без пари). Спомнете си „ убийството посредством приватизация “ на Авиокомпания „ Балкан “, „ Балканкар “, „ Кремиковци “, „ Химко “ и така нататък тогава, или приватизацията на Дипломатическия клуб сега; цялостното неглижиране на купувачите да заплатят цената по договорката, както и във връзка с капиталовата стратегиите за трудовата претовареност. „ Концесия “ – другата вълшебна дума на „ не положителните управленци “ на български към този момент звучи като „ давам ти нещо, сещай се против какво, за период плюс безконечност и на цена минус безконечност “.
Тук се постанова интерпретация на няколко обстоятелства. На 19 юни 2018 година Координационният съвет по концесиите (КСК) одобри Национална тактика за развиване на концесиите в Република България (2018-2027), която към този момент е утвърдена от Министерски съвет. От настоящите в страната към 31.12.2017 година общо 1293 бр. концесии, концесиите за рандеман са 600 бр., от които 565 бр. са за рандеман на подземни благосъстояния, 34 бр. са за рандеман на минерална вода, 1 бр. е за рандеман на биологични запаси. От всичките 102 бр. са за държавни концесии и 624 бр. – за общински концесии. Най-голям дял при държавните концесии заемат концесионните контракти със период 20 години (43,14 %), следвани от договорите със период 35 години (19,61 %) и контракти със период под 15 години (13,73 %). Общо за петгодишния интервал по завършените процедури са регистрирани контрактувани вложения на стойност 595 015 339,50 лева (под 120 млн. лева годишно!), от които 387 715 029,82 лева за държавни концесии и 207 300 309,68 лева за общински концесии. Около 65 % от общия размер на вложенията за целия интервал се осъществят посредством държавните концесии.
И стигаме до приходите от държавните концесии, които се чака да бъдат много значими. Обратно казано, в случай че се сумират и вложенията, които прави концесионерът, и приходите от държавните концесии в България, сумарно става дума за към 200-250 млн. лева годишно – една жалка сума на фона на предстоящите изгоди за концесионерите! Или, в случай че се обмислен изгодите за самите концесионери, може да се стигне до милиарди лв. годишно – от последната страна по витален стандарт в Европейски Съюз! БОРКОР по едно време (2014 г.) беше пресметнал загубите на 1 милиарда лева
Затова и посредством концесиите българинът припознава не „ невидимата ръка “ на пазара, а „ забележимата ръка “ на корупцията – освен това в великански размери. На път е обаче една концесионна договорка, която може да коства властта на обединението. Правителството надали се съмнява, че освен бойката Корнелия Нинова, само че и всеки българин ще го преценя и посредством концепцията за новата гигантска концесия на летище София. Това е най-голямото летище, ситуирано на територията на Република България, което с Решение на Министерски съвет № 885 от 29.12.2002 година е оповестено за летище за обслужване на интернационалните транспорти. През 2017 година е обслужило 6 490 096 пасажери. То разполага с два пътнически терминала – Терминал 1 и Терминал 2. Към момента се ръководи от „ Летище София “ ЕАД, еднолично комерсиално сдружение със 100% държавна благосъстоятелност на капитала, в което правата на едноличен притежател на капитала се упражняват от министъра на превоза осведомителните технологии и известията.
Прогнозната обща стойност на концесията, без да се включва Данък добавена стойност, е 3 898 229 907.50 EUR (111 377 997 евро годишно), 7 621 001 383, 46 лева Срокът на концесията е 420 месеца. Ако началото е 2019 година, то концесията ще е до 2054 година в това число. Ако не се удължи, което се планува като вид. Основният въпрос е дали да заколим кокошката, с цел да си създадем сега вкусна пилешка чорба дружно с концесионера, или да я запазим, с цел да може през идващите 35 години да ни снася златни „ държавни “ яйца?
„ Кокошката “ не е разход за народа, а безапелационна облага. За 2016 година летището има доходи 131.4 милиона лв., за 2017 година приходите са нарастнали с 26 % и са близо 170 милиона. При този тип активност разноските са към една втора-една трета от приходите. Т.е. в този момент летището би трябвало да печели към 100 милиона лв. годишно. За 35 години – най-малко 3,5 милиарда лева – при неизменими други условия. При скептичен сюжет се получава следната картинка: Да допуснем, че през идващите 10 години се построява Терминал 3. Оборотът ще нарасне най-малко двойно по-късно. Т.е. първите 10 година – 1 милиарда лева печалба; идващите 25 години – по 200 млн. лева – още 5 милиарда лева.; сумарно – 6 милиарда лева облага, в случай че е държавна благосъстоятелност. Спрямо концесионната такса обаче пропуснатите изгоди ще са за 2 221 001 383 лева
При реален сюжет – с повишаване на 5% средногодишно: първите 10 години и с константни доходи през идващите 25 години – разликата по отношение на концесионните заплащания ще е 787 998 617 лева в интерес на страната. И то при акумулирани средства за построяването на Терминал 3! При оптимистичен сюжет, очертаващ 10% напредък на облагата през първите 10 година на 35-годишния интервал, се обрисуват 5 171 998 617 лева облага за страната по отношение на концесионните заплащания. С други думи, ще е най-добре кокошката да не бъде заклана за пилешкия бульон на концесионера, а да бъде оставена да снася още 35 години златни яйца за България. При некомпетентни управленци в действителност „ страната исторически е потвърдила, че не е добър управленец “; при способени държавни мениджъри „ страната исторически е потвърдила, че е отличен управленец “! Наистина ли ГЕРБ-ОП не могат да намерят положителни управленци на летище София? Или зад концесията наднича нечий финансов интерес, който не се е сбъднал, да вземем за пример посредством покупко-продажби с ЧЕЗ или „ Нова Броудкастинг груп “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ