На кого трябва да благодарим за хрупкавите бисквити
Чудили ли сте се каква е историята на обичаните ни сладки удоволствия, а точно - бисквитките?
Първоначално бисквитите били желани от моряците, защото заемали малко място, а им доставяли нужната сила. Но при продължителни пътувания се появявали проблеми със съхранението им и по този начин, с цел да бъдат по-дълготрайни, първо били изпичани във фурна, а по-късно изсушавани на слаб огън.
От там идва и името им - bis, което значи двойно, и soquere, което значи пека - защото били приготвяни като двойно изпечени.
Постепенно били добавяни нови съставки - гърците ги овкусявали със сушени плодове, персийците - с подправки, китайците ги приготвяли с оризово и сусамено брашно, а египтяните - с брашно от просо.
През XVIII век, познатите ни бисквити към този момент били приготвяни със захар, шоколад, масло, сметана и плодове, и по този начин се трансформирали в известните френски бисквити petit beurre.
Геврекът се отличава с формата си - кръгла, с дупка в средата. Името му идва от турски и значи чуплив.
Съставките на гевречетата се променяли според от времето, в което били приготвяни. В интервали на пости те били приготвяни с мед и петмез, а за Великден били добавяни яйца и масло. Тестото им е по-плътно и меко от това на бисквитите и се омесва постоянно на ръка.
Както и да се назовават тези дребни вкусотии - бисквити или гевречета, те безспорно съставляват обичано лакомство в всекидневието ни.
