Харизмата заслепява
Човешкият разум е извънреден инструмент. Ако изкуственият разсъдък продължава да се развива с актуалните си темпове, ще отмине много време, преди той да придобие необятния набор от благоприятни условия на човешкия разум, измежду които способността да се намират решения на нови и непознати проблеми, опцията да се синтезират общи изводи от другояче несвързани прекарвания и знания и естествената му податливост към любознание и предпочитание за учене на нови неща. Макар че изкуственият разсъдък ще надмине човешкия, що се отнася до характерни мисловни задания, малко евентуално е той да се научи да прилича множеството прочувствени качества, които вършат човешкия разум толкоз неповторим.
Именно тази наша емоционалност обаче е и един от най-големите дефекти на човешкия разум. Както споделя гуруто на личностното развиване Дейл Карнеги: „ Когато поддържате връзка с хора, не забравяйте, че си имате работа не с разумни същества, а с прочувствени същества. Същества, които са изпълнени с предубеждения и които са стимулирани от горделивост и суетност. “
Никъде тази наклонност да разчитаме на страстите повече, в сравнение с разсъдъка, не е по-очевидна и проблематична от случаите, когато ние следваме интуицията си и вземаме решения, без да разполагаме с нужната за това информация. За страдание, множеството решения, които вземаме, са тъкмо този вид.
Това е повода хората да са по-податливи на разбиране, когато човек употребява причини, основани на емоции, а не на логичност. Например, нужни са единствено няколко минути, с цел да решите дали индивидът против вас е харизматичен, и единствено няколко секунди (или думи), с цел да разберете дали претендента за работа е верния за вашата компания.
Оттук може да се изведат два извода. Първият е, че най-вероятно евентуално таите най-различни предубеждения и вярвания за останалите, въпреки и да не желаете да си го признаете. Вторият е, че сте по-податливи на прочувствена операция, в сравнение с си мислите. В реалност, точно моментите, в които сте най-уверени в своята вътрешен глас, доста постоянно са тези, в които сте най-далеч от истината. Това постоянно се дължи на операция.
За благополучие, няколко психически изследвания демонстрират, че е допустимо човек да разграничи откровените опити за увещание от чистата операция.
Съдържание и обстоятелства, вместо жанр и трикове
Когато човек в действителност желае да убеди някой различен в своята справедливост, то той прибягва до обстоятелства, доказателства, и разумни причини, вместо да се възползва от страховете и желанията на своя събеседник. Светът обаче става все по-сложен, като в същата посока вървят и връзките сред хората. Все по-трудно е да се разбере дали информацията, която ни се дава, е същинска, изключително като се има поради, че хората са по-нетърпеливи и импулсивни от по всяко време било.
За това е добре да си зададете следните 4 въпроса, преди да повярвате в доводите на някой, който се пробва да ви убеди в нещо:
Той в действителност специалист ли е по тематиката, която дискутираме?
Каква е повода да желае да ме убеди в това?
Има ли някакъв персонален интерес?
Ако запиша неговите причини на лист хартия и се абстрахирам от метода, по който ги показва, ще бъда ли също толкоз уверен в тях или ще ги отхвърля?
Също по този начин е значимо да се означи, че отделянето на повече време за размисъл върху доводите на другия човек автоматизирано ви трансферира от режим на „ прочувствено мислене “ в подобен на по-рационално и разумно.
