Човешките ценности се свеждат, в края на краищата, до понятието

Човешките полезности се свеждат, в края на краищата, до понятието за време. Времето се състои от два потока, две противоположности, които са единни в първичния подтик. Ние взаимодействаме с времето посредством два инстинкта: за продължение на рода и за самозапазване. С инстинкта за продължение на рода е обвързвана ревността, а с инстинкта за самозапазване - гордостта. От своя страна, ревността и гордостта са свързани с бъдещето и ориста. След това в някакъв миг тези два потока се свързват в конструкция, която нарекох „ живот ".

Мислех, че това е последното звено. Но с напредването проучванията ми и в помощта за другите, отново с удивление видях по какъв начин работи законът за равновесието. На по-дълбочинен проект животът отново се раздели на два потока. След проучването и класифицирането им стигнах до непредвиден извод. Това отново бяха същите структури на бъдещето и ориста, само че в доста по-голям мащаб. Съдбата беше обвързвана към този момент не с един, а с доста животи. И бъдещето беше извънредно по-голямо, надлежно да се удържи обич при разрушение на такива структури, поначало беше просто невероятно.

Представете си, че не ви върви в ориста. Откраднали са ви портмоне с пари. Но портмонето е било старичко, а парите не са били доста. След няколко дни ще си купите ново портмоне и ще забравите за тази тягост. Класифицираме: мащаб на неприятността - два дни. А след една седмица изгаря вилата ви. Но вилата е била вехта, а мебелите старички. Класифицираме: мащаб на неприятностите с обсег към две години. Примерно толкоз ще отнеме възобновяване на загубите.

Какво е това възобновяване на загубите? Това са изразходвани сила и време. По принцип парите са еквивалент на изразходвана сила. А силата се изразходва за избран интервал от време. Тоест ние продаваме и купуваме време. Ако интензитетът на силата е висок, продължителността на изискваното време понижава, т.е. времето се свива. Колкото по-силно се свива времето, толкоз повече сила се отделя и толкоз по-бързо се преодолява загубата и неприятностите в живота. За един човек изгорялата вила са три месеца грижи и главоболия по възобновяване, за различен - злополука за цялостен живот.

Да си напомним „ Шинел “ на Гогол. Героят е малък служител с мънички стремежи и невисока сила. За него новият шинел е бил благополучие с размер на цялостен живот. И мащабът на нещастието е бил надлежно същият. Затова той не могъл да понесе такава загуба и починал.

Та по този начин, съществуват неприятности в ориста с мащаб два дни, две години, двайсет години, двайсет живота. Този мащаб, в действителност, се дефинира не от размерите на материалната загуба, а от вътрешното положение на човек. Колкото по-малко сила, толкоз по-тежка е загубата. И с цел да можем да я понесем при ниска енергетика, ние не би трябвало да имаме огромно благополучие. Признаците на ниска енергетика са отчаяние, злоба, страдание, неодобрение от ориста. Ако хора с такива черти на характера получат малко по-голяма порция благополучие, за тях това може да се трансформира в покруса.

Високата енергетика е съответна на свитото време. А времето се свива с обич. Неуязвимостта и непрекъснатостта на възприятието обич разрешава на човек да издържи такива произшествия, в каквито слабият пада още от първия лъх. Колкото по-малко сила има човек, толкоз повече той зависи от другите хора и от средата. Ако започваме да угодничим пред другите хора и да подвластен от тях, в случай че потискаме себе си и отстъпваме на другите във всичко, това води до рухване на силата, понижаване на любовта в душата, а по-късно до неприятности и заболявания.

И по този начин, животът се разделя на два дълбочинни потока - орис и бъдеще. Работих с тези структури, с любознание очаквайки по какъв начин ще свърши всичко това, и в края на краищата напипах конструкция, където предишното и бъдещето отново се свързаха в едно цяло. Подбрах й следното работно наименование: единение.

В това, че духовността в индивида е първична, не е комплицирано да се убедиш. Да кажем, двама индивида имат напълно идентичен физически градеж. Анатомията на тялото, градежът на мозъка, рефлексите - всичко това при тях е безусловно еднообразно. Но единия незнайно за какво го назовават дебил и лукавец, а другия - талант и необикновено доблестен човек. А те просто имат друга енергетика. Първият има малко обич в душата си и силата му стига единствено за обезпечаване на единството на организма и за поддържане на най-примитивните стремежи. Такива понятия като достолепие, чест и добродетелност са недостъпни за него: той може единствено да имитира тези качества. За такива функционалности просто не му стига силата.

Ако човек има малко сила, той е жертван да съществува в режим на нарцисизъм. Ако пък силата е повече, протича образуване на нови функционалности - силата избликва на открито: човек се смее, танцува, рисува, съчинява музика. Тоест изкуството е неразривно обвързвано с съществуването на непотребна сила. Човек престава да живее единствено за себе си и желанията си, той се интересува от околния свят, стартира да мисли за другите хора и се пробва да разбере с какво живеят и дишат те. При него се покачват опциите за моделиране и схващане на околния свят, и чувството за единение, което преди е работело единствено за поддържане на функционалностите на личния организъм, се популяризира върху децата и роднините му. За човек става традиционно да мисли освен за себе си, само че и да се грижи за ближните.

Колкото повече обич и сила има в душата, толкоз по-мащабно става чувството за единение. Човек се усеща освен като част от фамилията си, само че и от своя народ, своята страна, и е подготвен да я пази, както пази себе си и своя живот. Умението да обича, интензитетът на любовта, дефинират равнището на единение, на което може да се намира човек.

Но егоизмът също е нужен, той е неделимо изискване за съществуването на индивида. Това е една от низшите, само че базови функционалности, без които е невероятно да се живее. Да отстранят егоизма и да създадат индивида цялостен човеколюбец в продължение на историята на човечеството са се опитвали мнозина. Резултатът е бил еднакъв - бързо или постепенно затихване на всички функционалности.

Из: „ Диагностика на кармата “, Книга 12, Сергей Лазарев, изд. Станпрес, 2007 година
Снимка: Facebook