Човекът, който ви донесе Брекзит, се завръща с книга-игра за

Човекът, който ви донесе Брекзит , се завръща с книга-игра за европейските популисти , написа „ Politico “. Викът на Найджъл Фараж против „ събудения капитализъм “ е пътна карта за евроскептичните партии на целия континент, които се пробват да сплотят базата си против истаблишмънта, който показват като безразличен от паниките на действителните хора.

Тъй като европейците се насочат към урните следващата година, разногласието на Фараж с банка, която го изостави поради политическите му възгледи, към този момент притегли вниманието на политиците в Европейски Съюз. Следващата стъпка би била те да се опитат да убедят гласоподавателите, че елитът, който няма връзка, е прекомерно ангажиран с изменението на климата и многообразието, с цел да се концентрира върху техните опасения. София Василопулу, професор по европейска политика в Кралския лицей в Лондон, разяснява:

„ Крайнодесните партии ще продължат да приказват за имиграцията, тъй като това е главната им тематика, само че с цел да усилят привлекателността си, те би трябвало някак да диверсифицират проблемите си, а точно това, за което приказват, а тук се намесва събуденият капитализъм . “

Атаката против „ събудения капитализъм “ следва сходна наклонност в Съединени американски щати , където републиканците подлагаха на критика огромния бизнес за гонене на прогресивни полезности – вместо главната им работа да вършат пари.

Събуд ени нелепости

През последните седмици Фараж се възмущаваше от решението на извънредната частна банка Coutts да се откаже от него като клиент. Във вътрешен меморандум се споделя, че той е считан за „ неоткровен шарлатанин “ .

„ Банките би трябвало да дават банкови услуги, а не да имат набор от обществени и политически „ полезности “, към които би трябвало да се придържаме “ , написа той в X, някогашния Twitter, на 27 юли.

„ Те би трябвало неотложно да прекратят цялата тази нелепост с пробуждането. Тя е отишла прекомерно надалеч. “

Това, което последва, беше възприето като победа като по учебник за някогашния водач на Партията за самостоятелност на Обединеното кралство . Случаят доминираше на първите страници на английската преса, а Фараж завоюва поддръжката на консервативното държавно управление, изиска скалповете на висши ръководители на английски банки поради решението да го „ анулират “ и съумя да сплоти двата края на политическия набор против лекуването му.

И точно този триумф се пробват да повторят европейските политици .

„ Един разсънен банкер падна, предстоят още доста, доста други “ , написа в Twitter немският евродепутат Гунар Бек , член на крайнодясната Алтернатива за Германия, след оставката на Алисън Роуз , основен изпълнителен шеф на Natwest, компанията майка на Coutts.

Последва необятно единодушие, че Фараж има основателни недоволства от отношението му от Coutts, само че има малко доказателства в поддръжка на изказванието, че английските политици всеобщо губят достъп до банкиране заради своята политика . Канцлерът на Обединеното кралство Джереми Хънт изиска от надзорния орган на Лондонското Сити да проверява случая. Рут Водак, почетен професор по филология в университета Ланкастър и създател на „ Политиката на страха: Какво значат десните популистки дискурси “, счита:

„ Една от тактиките на крайната десница постоянно е била провокирането и скандализирането . Фараж е намерил нещо, където може да употребява тези банки като изкупителна жертва . Той съумя да се нарисува като жертва на страната на естествените хора против „ елитната “ банкова институция . “

Леви милениали

Концепцията за „ разсънен капитализъм “ стартира живота си като термин, сходен на „ greenwashing “ , която подлага на критика фирмите за размахване на екологични или обществени акредитиви, в това число в рекламни акции, с цел да се опитат да угодят на левите милениали, които считат, че ги е грижа за тези проблеми – без в действителност да трансформират бизнес практиките си.

Политическото дясно в този момент го употребява, с цел да подлага на критика огромния бизнес, че отива прекомерно надалеч. Във Вашингтон републиканските законодатели организираха чувания този юли като част от ескалиращата война с Уолстрийт – по-специално като се насочиха към мениджърите на пари, преследващи тактики за зелени вложения .

Губернаторът на Флорида Рон ДеСантис – противник на Доналд Тръмп за идната републиканска кандидатура за президент на Съединени американски щати – се кара с Disney, един от най-големите работодатели в щата, по отношение на позицията на корпорацията за правата на ЛГБТИ+ хората . Грешката в аргумента на популистите е, че доста от фирмите, които нападат, и по-специално банките, не са в действителност „ събудени “ от редица индикатори.

Вземете да вземем за пример европейските банки. Те не са нещо друго – в управителните им препоръки доминират мъжете. И не са „ зелени “ – с идни оповестявания, които се чака да покажат ниски едноцифрени проценти на екологично чисти заеми в техните книги. Но регулаторните органи на Европейски Съюз и преди са повдигали въпроса за „ дебанкирането “ – не по аргументите, от които се оплакваше Фараж, а за предприятия с огромни парични потоци като фризьорите и бежанците, които се борят с документите си и при които банките могат да решат, че рискът от нарушение на разпоредбите за битка с изпирането на пари е по-голям от изгодите да ги задържат като клиенти.

Електорална облага

Това, което драмата към банковата сметка на Фараж демонстрира, е по какъв начин популистите преформулират своята позиция .

„ Имиграцията значително е достигнала тавана на електоралните облаги “ , акцентира Василопулу, който също посочи проблемите на ЛГБТИ+ като нов зложелател за партиите, които ухажват дамите гласоподаватели.

„ За европейските избори ще бъде забавно да забележим по какъв начин крайнодесните партии могат да свържат тази концепция за събудения капитализъм или другите му аспекти с Европейския съюз. “

Тъй като крайната десница завоюва в цяла Европа , обичайните консервативни партии възприеха своите политики, с цел да завоюват назад гласоподавателите.

Наклонът надясно е забележим и в Европейски Съюз – където Европейската национална партия , най-големият закостенял блок, попречва зелените закони, с цел да се хареса на база, която флиртува с партии по-вдясно.

Проучването допуска, че групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR), цялост от крайнодесни партии, включваща Братята на Италия на италианския министър председател Джорджа Мелони, ще вземе места на изборите за Европейски Съюз идващия юни – евентуално създавайки това, което наблюдаващите към този момент назовават непредсказуемо „ популистки парламент “.

Отвлечен от деятели

За Михиел Хугевеен, холандски евродепутат от ЕКР, „ будният капитализъм “ към момента не се е трансформирал в мощна идея в Европейски Съюз, защото дебатът за това по какъв начин да се оправим с изменението на климата е друг – да вземем за пример дали нуклеарната сила може да се смята за зелена. Но съгласно него съществуват основателни въпроси за това дали фирмите работят в полза на своите акционери и способността им да печелят пари в дълготраен проект. Той съобщи:

„ Основното терзание е, че имаме обичайно огромни компании, които – споделям го напълно искрено – в този момент са завладяни от екологични деятели . “

В последна сметка това, което може да реши дали войната против „ събудения капитализъм “ ще се утвърди, е положението на европейската стопанска система . Защото, както споделя Уодак, офанзивата против банките се вписва в по-широките терзания на гласоподавателите, че други хора получават облаги, а те не. Тя заключва:

„ Този боязън от загубата е доста сполучлив за крайната десница . Не става въпрос единствено за това, че хората са изгубили, само че и за страха от загуба . “