Политически сили се борят за поста на следващия главен дипломат

Политически сили се борят за поста на идващия основен посланик на Европейския съюз , като виждат в тази роля стратегическа опция за практикуване на власт в миг, когато съветската инвазия в Украйна продължава към този момент трета година, написа „ Politico “.

Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия ръководи постоянните срещи на 27-те министри на външните работи, защитата и развиването на Европейски Съюз и съставлява Европейски Съюз на министерските срещи на Г-7 и Г-20 . В момента тази роля се извършва от испанеца Жозеп Борел , който няма да се върне.

Въпреки величествената купа обаче критиците настояват, че на процедура длъжността е обвързвана с малко власт . Макар че националните външни министри постоянно играят решаваща роля, Европейски Съюз разчита по-малко на Върховния представител за външната политика, с цел да свърши нещо, и вместо това се доверява на неговия шеф – ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен . Дипломат от Европейски Съюз е склонен с това.

„ Това, от което се нуждае Европейската работа за външна активност /дипломатическият корпус на ЕС/, са повече пари, по-добри хора и по-добри вицепрезиденти “ , добавя вътрешният източник, на който е предоставена анонимност, с цел да разиска вътрешните настроения.

Все отново няколко политици от дребни страни членки виждат изгодата от приемането на тази работа . Балтийските страни, като се стартира с Естония , желаят да имат по-голям глас във външната политика на Европейски Съюз, изключително по-строг метод към бъдещите връзки с Русия . Други страни, които са покрай края на вътрешнополитическата си кариера, желаят да удължат позициите си, като преминат към механизма на Европейски Съюз .

По време на конференция във Флоренция по-рано този месец Борел дипломатично избегна всеки въпрос за това кой съгласно него е подобаващ да заеме мястото му, като съобщи, че не е негова работа „ да предпочитам моя правоприемник “.  Тъй като Борел би трябвало да се отдръпна по време на реорганизацията на висшите длъжности след изборите за Европейски Съюз , няколко някогашни държавни ръководители са вперили взор в премията .

Ако длъжността в последна сметка отиде при някой от тях, това ще бъде първият случай от основаването на длъжността през 2009 година, когато тя ще принадлежи на някогашен началник на държавно управление. Другата разлика спрямо предишното е, че длъжността постоянно е била в ръцете на огромни страни /Великобритания, Италия и Испания/. Фактът, че този път тя може да отиде и в по-малка страна , се преглежда като позитивно развиване от доста дипломати , защото по-големите страни нормално имат и по-големи стратегии .

В системата на Европейски Съюз най-висшият от управителните постове е ръководителят на Комисията и защото се чака Европейската национална партия да остане най-голямата група след изборите, тя ще получи този пост. Социалистите, които са част от актуалната коалиция и евентуално ще завършат на второ място, ще предлагат ръководител на Съвета. Renew, другата част от сегашната коалиция, се чака да заеме поста на Европейската работа за външна активност.

Кои са най-спряганите имена за поста?

Кая Калас – Естония

Естонският министър председател е най-обсъжданото име в Брюксел , когато става въпрос за тази работа. Трима френски чиновници, директно осведомени с диалозите за бъдещия вицепрезидент, потвърдиха пред „ POLITICO “, че кабинетът на Еманюел Макрон е заложил на Калас да наследи Борел . Но и тримата също по този начин обявиха, че френският президент държи опциите си отворени. Вдин от сътрудниците на Рене посочи:

„ Между Макрон и Калас има положително съгласие, тя е харесвана и имат сходни гледни точки. “

А френският президент пламенно поддържа предлагането на Калас за основаване на фонд за отбранителната промишленост .  Източникът добави:

„ Тя ясно се възприема като мощна персона на групата Renew. Тя е мощен глас, който оказва въздействие отвън рамките на страната си. “

Високопоставен източноевропейски чиновник, на който е предоставена анонимност, с цел да показа деликатни диалози, също съобщи, че има удостоверение от естонските сътрудници за желанията на Макрон към Калас.

„ Те споделиха, че Макрон е дал единодушието си при започване на тази година “ , удостовери служителят.

През февруари Калас беше в Париж за конференцията на френския президент по отношение на помощта за Украйна, а през май още веднъж беседва с Макрон. По време на последното си посещаване тя похвали речта на Макрон за бъдещето на Европа като я дефинира за „ доста, доста добра “. Но това надалеч не е приключена договорка.

Членовете на Европейски Съюз , които са по-далеч от Русия, изпитват необятно публикувано съмнение към сериозната изразителност на балтийския район във връзка с Русия . Съществуват и опасения, че Калас ще се концентрира прекалено много върху Русия и няма да обърне внимание на останалата част от света.

„ Виждам логиката да се даде върховен пост на източноевропеец “ , споделя един южноевропейски посланик, само че „ имаме потребност от човек, който да приказва и за Африка или Южна Америка, а освен за Русия “ .

Александър Де Кроо – Белгия

Белгийският министър председател, който управлява разнородна седемпартийна коалиция, евентуално няма да остане на поста си след изборите в Белгия на 9 юни . Той построи доста благосклонност с сътрудниците си в Европейския съвет и увеличи интернационалния си престиж по време на белгийското председателство на Съвета на Европейски Съюз . Де Кроо посети както китайския президент Си Дзинпин , по този начин и американския президент Джо Байдън . Той обаче надалеч не е водещ претендент . Първо, за Белгия ще бъде мъчно да го номинира за европейски комисар, защото се чака неговата партия да загуби изборите. Неотдавнашният опит на Европа с белгийски либерал , актуалният ръководител на Европейския съвет Шарл Мишел, не беше огромен, а на Изток съществува чувството, че Бенелюкс е имал своя дял от висшите постове в предишното.

Софи Уилмес – Белгия

Бивш белгийски министър-председател и министър на външните работи, името на Уилмес стартира да се загатва по отношение на ролята на вицепрезидент . През 2022 година Вилмес се отдръпна от обществения пост, с цел да се грижи за болния си брачен партньор. Тя се кандидатира на европейските избори , отпред на листата на франкофонската партия Mouvement Réformateur. Основният ѝ фокус обаче е върху белгийската политика , а локалните чиновници чакат тя да употребява европейската сцена като метод да се върне на вътрешната сцена, като вероятно даже се завърне като министър-председател. Близките ѝ връзки с Мишел в предишното биха могли да се окажат уязвимост при опитите ѝ да получи върховен пост в Брюксел.

Ксавие Бетел – Люксембург

Много от същите опасения, изразени във връзка с белгийците, се отнасят и за Бетел, сегашния външен министър на Люксембур година Жан-Клод Юнкер , предходник на Бетел като министър-председател на Люксембург, беше ръководител на Европейската комисия до 2019 година Както и при Де Кроо, в неговата страна има и други хора, които се стремят към поста на комисар. По-важното е, че европейските дипломати и чиновници се притесняват, че Бетел може да не е най-„ дипломатичният “ човек за тази работа, защото има податливост да излиза отвън сюжета. Ето какво споделя за него почитан посланик от Европейски Съюз:

„ Изглежда страховит човек, с който можеш да излезеш на по бира, само че се колебая, че мнозина към масата биха му поверили външните работи. “

Радек Сикорски – Полша

Смята се, че полският министър на външните работи се стреми към върховен пост в Европейски Съюз .

Сикорски , който е любимец за първия в историята на Европейски Съюз комисар по защитата, е подготвен да се кандидатира и за други длъжности, като комисар по разширението или вицепрезидент. Поддръжниците му настояват, че той се е показал като ефикасен комуникатор , в това число по време на февруарската си изява в Организация на обединените нации , когато развенча съветската дезинформация .

Но пред опитния полски политик има огромно затруднение: Той е от групата на ЕНП , а не от Ренеу, което значи, че е малко евентуално да получи външнополитическия пост, в случай че фон дер Лайен или различен политик от ЕНП застане отпред на Комисията.

Мишел Мартин – Ирландия

Мартин, някогашният министър-председател на Ирландия, също е измежду претендентите . Неговата партия Fianna Fáil е член на групата „ Обнови Европа “ и партията му, която е в съдружно държавно управление в Дъблин, има право първа да уточни идващия ирландски комисар. След като оглавява партията си от 2011 година насам и откакто се обрисуват парламентарни избори в Ирландия, Мартин може да се насочи към пренасяне в Брюксел , макар че неутралитетът на Ирландия и неналичието на военна поддръжка за Украйна /въпреки че страната е приела един от най-големите брой украински бежанци на глава от населението/ е прекомерно допустимо да работят против него. 

Министър Карадимов разкри: Подготвя се Космическата тактика на България