Крум, известен също като Коръм Асен, се явява една от

Крум, прочут също като Коръм Асен, се явява една от най-значимите фигури в историята на Първата българска страна. Произхождащ от панонските българи и правоприемник на великия жанр Дуло, Крум показва изключителни държавнически умения и военна тактика .

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков от Политическа партия „ Единение “ разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин с неговото ръководство стартира нова епоха на териториално уголемение и политическа непоклатимост за България. Чрез смели военни походи и сурови, само че обективни закони, Крум съумява да трансформира младата страна в важен състезател на Балканите и в Централна Европа, създавайки трайни основи за бъдещите генерации. Тази публикация наблюдава неговите най-забележителни достижения и проучва въздействието му върху развиването на българската държавност.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Крум /Коръм Асен/ произлиза от българите, които са включени в Аварската страна, тъй наречените панонски българи, заселили се в земите на днешна Унгария още в VI век, след разпадането на Велика България. Той е наследник на лидера от Куберовия клон на рода Дуло и аварска принцеса /според византийския алманах „ Свидас “ от 10 век/. Поема ръководството от Кардам, който умира бездетен, като единствен правоприемник на ранните владетели на Велика България.

От 791 година Аварският хаганат е подложен на мощен систематичен напън от Франкското кралство. През 802 година лидерът им Карл Велики е отпаднал, само че не и надвит. Две години по-рано през 800 година на Коледа римският папа Лъв III, като тласък да възроди Франкската страна, го коронясва за император на римляните. Още с възкачването си на престола Крум демонстрира, че е надарен общественик. Той взема решение да се възползва от франкските победи над аварите като последователно включва в рамките на България градове и села които не одобряват католическия режим.

Той персонално организира разпити на аварски военнопленници, с цел да разбере каква е повода за разпадането и заличаването на тяхната страна. Като основни аргументи множеството изтъквали следното:

„ От това, че се умножиха взаимните обвинявания, починаха по-храбрите и по-умните, след това несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите, след това от пиянството, тъй като, като се умножи виното, всички станаха пияници, след това – от подкупничеството, след това – от търговията, тъй като всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И в действителност крах която произлезе от това. “

За да постави ред в страната и да не повтори грешката на разпадналата се към този момент Аварска страна, съгласно техните отговори, Крум изготвя система от законови правила, ориентирани против съответни публични проблеми. Крумовите закони са юридически кодекс, които, съгласно византийската енциклопедия „ Свидас “, са открити в Първата българска страна, а те гласят:

„ Ако някой упрекна някого да се слуша, само че вързан да се разпита. И в случай че се откри, че той е бедил /набедил/ и лъгал, да се убие. Нито се позволява да се дава на крадящия храна. И в случай че някой се осмели на това, да се конфискува парцелът му. И на крадящия да се строшат свирките /краката/. А всичките лозя да се изкоренят! – Заповед.
И на всеки просещ да не се дава просто, а съгласно потребата му, с цел да не би отново същият да проси. Който пък не прави това да се конфискува парцелът му. ”

За пръв път е изработен опит да се вкара обединен правов ред в страната. Целта на тези закони е да се уеднаквят правата на славяните и българите в страната и да отстранен обичайно-правните правила по места. Основна цел в политиката на кан Крум е ново териториално уголемение на българските земи и включване на славянските племена в младата страна.

През 803 година франките дефинитивно разрушават Аварския хаганат и причисляват огромна част от земите му. Две години по-късно /805г./ кан Крум провежда поход към Долна Панония и Трансилвания /Седмиградско/ и причислява към българската страна източните елементи на хаганата, като уголемява властта си над славяните и аварите по Средния Дунав, приобщавайки племената – тимочани, браничевци и ободрити. Българската граница се уголемява на запад и доближава до р. Тиса, а на изток продължава по хребета на Карпатите. В държавната територия попадат Белград и Срем. България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав при българския град Пеща.

Този важен триумф ускорява позициите на страната в района на Западните Балкани и Централна Европа и потвърждава, че междуособиците и политическите разтърсвания на българската страна от средата на VIII век са останали дефинитивно в предишното. Византия посреща с неодобрение разширението на България, както и интереса на българите към славянското население.

В новопридобитата Трансилвания, има находища на сребро и каменна сол, а сполучливата им употреба, обезпечава на българите значимо място в интернационалната търговия.
В отговор на завладяването на Трансилвания византийският император Никифор I Геник подхваща поход против България през 807 година за да я покори. Освен това той счита, че българският държател може да изпрати помощ на разбунтувалите се славяни в Пелопонес. Като доближава Адрианопол /Одрин/ му донасят, че в Константинопол против него се приготвя боен прелом. Императорът е заставен да прекъсне похода и да се върне в столицата.

Крум преценя, че би трябвало да изпревари Никифор преди той да предприеме нов поход против него. Събитията на северозапад водят до протест на славяните във Византия, които имат предпочитание да се причислят към българското канство.

През 808 година кан Крум подхваща поход по долината на р. Струма, нанася проваляне на византийския гарнизон и причислява племената сагудати и струмяни. По този метод българските земи се вклиняват във византийска територия, като прекъсват значими пътища и съобщителни връзки. В този поход българите ненадейно се натъкват на огромен обоз, пренасящ заплатите на ромейската армия, българите избиват доста византийски бойци дружно със стратези и архонти, които пристигнали да получат заплата на гарнизоните си. Иззети са към 400 кг злато /80 000 жълтици/ и са пренасочени към Плиска.

На връщане Крум минава наоколо до крепостта Сердика /дн. София/ и се впечатлява от разпрострелия се върху огромна повърхност град, заобиколен с високи крепостни стени. По това време градът има значимо икономическо и стратегическо значение, тъй като през него минават доста търговски пътища от Константинопол към Франкската империя. Крум взема решение да превземе Сердика. Прибира се в Плиска събира войската и през февруари 809 година се насочва към града. В средата на месеца първа идва конницата, само че тя не може да направи нищо на високите дебели стени и крепко залостените крепостни врати. Това го знае и ромейският наместник в Сердика, заради което без да взема каквито и да е ограничения остава изцяло спокоен. В крепостта има четири минерални извора, а складовете са цялостни с хранителни ресурси, тъй че градът може да издържи на дълга и продължителна блокада.

Но Крум взема решение да изненада ромеите. След седмица идват, теглени от волски впрягове, 12 обсадни машини, направени по негово напътствие. Такива бойни оръжия за първи път се употребяват в българската армия. Това са обсадни кули, в подножието им са въжета и е окачено огромно дъбово дърво.

По две обсадни машини се приближават до четирите врати и стартират да ги блъскат с дъбовите стволове. Това продължава дни наред, само че не води до триумф. Воините са ненапълно обезверени. Крум е убеден, че в случай че продължат, ще има резултат. И в действителност, на 8 април виждат, че една от портите поддава и елементарно ще се унищожи. Скоро съумяват изцяло да пробият едното крило и тогава Крум повежда конниците в офанзива. Разразява се яростна борба, която продължава и на другия ден. Едва към обяд византийците се предават.

За да откри трайно властта си, Крум заповядва да бъде избит византийският гарнизон от 6000 души, както и доста жители, които отхвърлят да му се подчинят. От останалите назначава администрация и се отдръпва. Вестта вбесява византийския император и той незабавно провежда поход към Сердика. Като идва в града за наказване отдава предписание на оживелите от българския разгром ромеи да възстановят крепостната стена и да застроят разрушения град. Това провокира недоволство измежду войската и популацията, огромна част от византийските военачалници се отхвърлят от службата си в империята и побягват към столицата Плиска.

Между тях са византийските стратези Вардан, Янис, Кордила, Григора, както и строителят на обсадни машини и уреди покръстения арабин Евматий. За да придаде значителност на своите дейности и да не бъде хулен от своите управници, Никифор изпраща в Константинопол лъжливо обръщение, че е отпразнувал Великден /9 април 809 г./ в зала на Крум, т.е. в канската резиденция Плиска. Непобегналите водачи на протеста са откарани и осъдени в Константинопол. Веднага след отдръпването на византийската армия българите още веднъж се настаняват в града, само че този път вечно. Така Сердика става част от българското канство, а Крум преименува града в Средец.

Константинопол схващат, че Крум се стреми да уголемява страната и няма да се задоволи с постигнатото. По най-бързия метод подхващат ответни дейности, като изселват славянското население от Средна Струма в Мала Азия, а на тяхно място настаняват гръцко население. Целта е да се ускори гръцкото въздействие в региона за сметка на славянското. Това решение също се оказва неправилно, тъй като гръцките преселници също подвигат протест.

Силно угрижен от триумфа на българския държател, император Никофор І Геник взема решение да унищожи България. През 811 година, без да осведоми ръководството в Константинопол, стартира да събира войска. За няколко месеца в крепостта Маркели се концентрира 37 000 войска. Предназначението и да се насочи на север се знае единствено от Никифор.

Тайната се резервира, до момента в който самият василевс не идва в града и оповестява за желанията си. Тогава се случва нещо непредвидено, обичаният лакей на василевса – Византий, вербуван в шпионаж от българските секрети служби, побягва в българската столица, като отнася със себе си злато, колкото може да носи и императорските одежди предопределени за триумфалните шествия в чест на неизбежната византийска победа.

Крум незабавно изпраща предложение за мир. От това Никифор схваща, че проектът му е оголен и най-много от кое място идва информацията. За да не дава време на българите да се приготвят за защита, незабавно вкарва проекта в деяние. По най-бързия метод сухопътната войска се насочва към старопланинските проходи и столицата Плиска, а другата натоварена на кораби, отпред със самия него, се насочва по море.

Уверен в триумфа си императорът взема със себе си доста ромейски аристократи, както и сина си Ставракий. В този миг Крум разполага единствено с 12 000 бойци и преценя, че не може да се опълчи на такава мощ. Изоставя столицата Плиска и се отдръпва в региона на Дръстър, с цел да събира войска. Византийците влизат в изоставената столица и поголовно избиват мирното население в това число дами, деца и старци, разграбват владетелския замък и складовете, като опожаряват посевите на един ден конски ход от столицата. След завладяването на столицата, Крум прави второ предложение за мир, само че Никифор още веднъж отхвърля, защото счита, че е в позицията на по-силния. Императорът даже замисля да премине с армията си през цяла Мизия и тогава да се завърне в Константинопол.

С напускането на столицата Крум резервира по-голямата част от войската си непокътната, само че тя се оказва незадоволителна да влезе в стълкновение с неведнъж превъзхождащия съперник. За задачата Крум подрежда на братовчедите си да привикат на работа и въоръжат всички способни да носят оръжие в това число и дами. За малко време те идват с 2000 българи и 4000 авари, които към този момент са жители на Крумовата страна. Така с 18 хиляди бойци, канът взема решение да нападне византийците. Авангардните елементи на българската армия получават задачата да провеждат засади, с които да заграждат пътищата за оттегляне. Съгледвачи непрестанно наблюдават придвижването на ромейската армия и уведомяват кана.

Със завзетата плячка ромеите са мъчно преносими и не могат да се провеждат в защита. Първоначално те се насочат към морето с желанието да се качат на чакащите ги кораби. Но Крум ги пресреща и те се насочат към проходите в Стара планина. Това е част от замисленото, тъй като там по негова заповед авансово са построени дървени укрепления, диги, изкопи и чакащите ги в засада българи и славяни. След като престояват няколко дени в опожарената и разграбена столица, Никифор усеща заплахата и бърза да се завърне в Константинопол. Византийците стартират да пропущат натоварените с плячка отряди на огромни дистанции. С основните си сили императорът взема решение да пренощува във Върбишкия проход.

Под прикритието на мрака, в дребните часове на 26 юли, войските на Крум обкръжават свитата на василевса. Първо избиват стражата, след което обкръжават и нападат сънените бойци. Главният удар е ориентиран против императорската защита, която бързо е избита. Ромеите изпадат в суматоха. Едни се втурват към река Камчия, само че намират гибелта си в нея. Други се насочат да търсят избавление във вътрешността в прохода, само че тук ги чака идната изненада, пред тях се изправя висока дървена стена.

Част от обградените бойци слизат от конете си, с цел да преминат ограждението, само че за тяхна изненада зад него има трап с набити колове, където в случай че попаднат, не могат да излязат. Като се насъбират повече хора, българите възпламеняват стената и я събарят върху тях, а с останалите приклещени в прохода ромеи стартира зверска разпра. Още по-голямо е изумлението на нашествениците, когато виждат да се демонстрират из под шлемовете дългите плитки на въоръжени дами.

Поражението на византийската войска е цялостно. Само дребна част от ромеите съумяват да се избави. Последиците от тази страховита и непредвидена злополука са извънредно тежки за Византия. Вестта за нея, съгласно британския историк С. Рънсиман, потресла популацията на империята и развенчала мита за неуязвимостта на императорската персона. Целият византийски обоз с ограбените български владетелски съкровища и императорската палатка попаднали в ръцете на българите. По разпореждане на хан Крум обковали черепа на убития император със сребро и го трансформирали в ритуална чаша, с която българския държател вдигал наздравица за успеха на българското оръжие изричайки думите:

„ Наздраве тайфа, с Никифорова кратуна! “

По този метод съгласно старобългарските вярвания, той си присвоявал орендата /силата/ на убития зложелател. Въпреки изразителната победа, българската армия не продължава на юг. Плиска е осквернена, а войската има потребност от отмора, канът би трябвало да затвърди властта си в завладените територии.

Ставракий е тежко ранен в боевете във Върбишкия проход. След завръщането си в Константинопол за малко се възкачва на византийския трон. Свален е от Михаил I Рангаве, а по-късно умира от раните си в манастир.

Крум знае, че византийците няма да се откажат от желанията си, по тази причина още с настъпването на пролетта през идната 812 година стартира военно нахлуване в Тракия, което в след това стига до Струма. Превзети са – Анхиало, Проват, Филипи, Малка Никея и Берое. След завладяването на крепостта Дебелт /край Бургас/ той изселва по-голяма част жителите на тези замъци в оттатък дунавска България и заселва земите с българско население.

От това можем да си създадем извода, че Крум счита тези територии не за краткотрайна облага, а за непрекъснато притежание на България. Според Хамбарлийския надпис той бърза да построи българска администрация в тези територии. Крум изпраща в Константинопол славянския лидер Драгомир с ново предложение за мир. В него се упорства да се преподпише контракта от 716 година, подписан сред Тервел и Теодосий през 716 година /договорът включвал годишен налог от Византия, заплащане на мита и такси от търговците, както и признание на завладените територии/. Новият император Михаил I Рангаве отхвърля на Крум, предупреждавайки го, че признава императорската купа на франкския държател Карл Велики и че с него ще подписа съюз против българите. Съгласно авансово поставения ултиматум Крум завладява Месемврия /октомври 812/, като с изключение на злато, сребро и ресурси от храни, в български ръце попадат и 36 медни сифона за изхвърляне на „ гръцки огън “. До този миг гръцкият огън е тайното оръжие на ромеите, с което те нееднократно отблъскват непознати нашествия. След Месемврия българите поемат към Константинопол.

Това активизира новия византийския император Михаил I Рангаве да предприеме решителни дейности, с които да спре българската агресия в Тракия. През май 813 година той събира огромна армия освен от Балканите, само че и от Мала Азия и потегля на поход на север. Предупреден от съгледвачите, кан Крум придвижва войските си по долината на река Тунджа и ги концентрира по височините край крепостта Версиникия на 47 км. северно от Адрианопол /Одрин)/. Огромната ромейска армия, отпред с императора, също се разполага на укрепен лагер наоколо до същата цитадела.

Двете войски опустошават покрайнината, с цел да се запасят с хранителни хранителни запаси. В продължение на 15 дни двете армии се дебнат, без да влизат в битка. Ромеите на вятъра се пробват да накарат българите да изоставен своите укрепления по височините и да ги провокират на открит пердах. Сред византийските стратези стартира да нараства неодобрение подбудено от нерешителността на императора да стартира стълкновение с по-малоброен съперник.

На 22 юни 813 година Михаил Рангаве се взема решение да приключи дебненето и заповядва бойците да се строят на бойното поле за нахлуване. Първи влизат в стълкновение войните от десния фланг командвани от Йоан Аплакий. В самото начало българите минават в оттегляне, само че като виждат, че не са подпомагани от останалите византийски елементи, незабавно подхващат контраудар и взимат превъзходство и даже се пробват да обкръжат изолирания съперник. В борба е погубен лидерът им Аплакий. Войниците виждат това и стартират всеобщо оттегляне.

В началото това обърква българите, които не преследват ромеите, опасявайки се, че това може да е клопка. Скоро обаче се схваща, че центърът на византийската войска, командван персонално от императора и лявото крило, отпред с началника на източните войски Лъв, също са увлечени в отстъплението. Липсата на съгласуваност в дейностите на ромеите се оказва решителна за изхода на сражението. Тогава кан Крум дава заповед за устремно гонене на бягащите позорно от бойното поле ромеи. Повечето от тях са убити, а тези, които се укриват в прилежащите дребни замъци, са обсадени и пленени. В укрепения ромейски лагер българите вземат огромна плячка и пленяват огромно количество титли. Михаил I Рангаве с бягство се завръща в столицата.

След победната борба при Версиникия Крум не стопира настъплението към Константинопол. По пътя множеството замъци схващат за силата на българската войска и се предават без пердах. Само Адрианопол /Одрин/ се взема решение на опозиция. Крум поверява обсадата на този град на брат си Дукум, а самият той продължава настъплението на юг.

На 17 юли Крум се разполага пред стените на столицата, като подвига лагера си пред градските стени против Влахерните, покрай Златния рог, където се намирала църквата „ Свети Безсребреници “. През идващите дни, пред погледите на жителите на византийската столица се разиграват страховити подиуми. Българският кан като висш сановник прави ред езически обреди – принася в жертва на Тангра доста хора и животни, влиза в морето, измива краката си и поръсва с вода войските си, с което според вярванията отстранява заплахата от неприятни въздействия. Кулминационен миг е забиването на копието му в Златните порти на Константинопол, което съгласно езическите вярвания на българите би трябвало да откри невидима връзка сред тях и града.

Тази показност всява боязън и суматоха измежду популацията. Византийската аристокрация се разпалва и прогласява патриция Лъв Арменец за император на 11 юли 813 година. Патриарх Никифор I Константинополски съумява да убеди Михаил I Рангаве да се отхвърли от престола, като му подсигурява живота, с което предотвратява революция.

Крум подрежда и да се изкопае трап с вал от Влахерните до Златната врата и по този начин прекъсва достъпа на столицата до сушата. Тези дейности на българския държател са по-скоро проява на мощ, в сравнение с съществено желание за завладяване на града. Целта е да бъдат принудени византийските управници да сключат мир със следните условия – да признаят завоеванията на българите, канът да получи копринени одежди и злато и да му бъдат предадени защити девойки като наложници.

Новият император се съгласява на мирни договаряния с тайната концепция да убие Крум. За тази цел слага задача на защити бойци, които да причакат българския кан, скрити в рибарските къщички покрай морето, с цел да го атакуван от засада и да го убият. Условието за срещата, сложено от Михаил I Рангаве, включва страните да са невъоръжени.

На идващия ден, според ангажимента, Крум излиза от лагера си и по брега на Златния рог минава наоколо около градските стени. Той е съпроводен от кавканът Иратаис, от шурей си византиеца Константин Пацик /който най-вероятно е употребен за преводач/ и от неговия наследник. Българите идват на избраното място без оръжие.

Пълномощниците на императора идват от столицата на транспортен съд и слизат на брега. Когато стартират договарянията, пълномощника Хексавул дава конвенционален знак, като смъква шапката си. Крум вижда знака, хвърля се на коня си и побягва в галоп към българския стан. В този миг ромейските бойци, изскачат от рибарските къщички и се спускат след българския държател, с цел да го убият. Като схващат, че няма да го настигнат стартират да го обстрелват с лъкове. Една от стрелите ранява българския държател. Крум съумява да се избави, само че другите трима българи са хванати. Кавканът Иратаис е посечен на място, а Константин Пацик и синът му са арестувани и измъчвани.

Разгневен от низостта на ромеите, Крум подрежда на войската да разграби цялата Източна Тракия. Опожарена е цялата местност дружно с къщи, църкви, манастири и крепостите от Абидос до Адрианопол. Избити са доста духовници, в това число и епископи. Превзети са градовете Теодоропул, Студион, Дидимотика, Аркадиопол, Скутарион и други.

Въпреки че Крум си дава сметка за отбранителните благоприятни условия на византийската столица, стартира огромна подготовка за нахлуване на Константинопол, която включва 30 000 войска в това число славяни и авари облечена в ризници. За обсадата на Константинопол създава специфични обсадни уреди – костенурки, бойни кули, овни, огнехвъргачки и други, натоварени на 5000 коли и теглена от 10 000 вола.

Притеснен от всички тези мерки, императорът стартира подсилване на стените на града и защитните уреди. Първият ден българската войска завладява първата отбранителна линия на Адрианопол и пленява 10 000 бойци, защитаващи града, сред които и бъдещият император Василий I.

За страдание този величествен проект на българския държател не се реализира. На 13 април 814 година, откакто се навечерял с приготвеното по негово предпочитание месо от мечка, на 59 години кан Крум умира мистериозно. Като най-вероятна причина за неговата гибел е сърдечен удар или инфаркт. Според хрониките го намират „ невидимо заклан ”, само че в случай че се замислим може и да е токсичен.

Умира един ослепителен пълководец, които се демонстрира освен като умен и предвидлив общественик, само че и законодател. Приетите от него закони обезпечават единството сред българи и славяни за основаването вътрешен стабилитет на младата страна. Те заменят нормалното право, което е друго за славяните и българите с нормативна база, която утвърждава хегемонията на феодалната класа и способства за подсилване властта на хана. Законите му остават в историята освен поради своята грубост и суровост, само че и поради своята правдивост.

Освен това налице е първият закон, според който се оказва помощ на безимотните и нуждаещите се от страна на по-богатите, с цел да се преодолее обедняването на популацията. Законодателната активност на Крум намира място в писанията на френския мъдрец Монтен. Волтер също отразява ръководството на кан Крум във Френската енциклопедия, а френският публицист Франсоа Рабле написа, че в страната на Крум няма клюки, измама и обири. “

Кан Кардам: Стратегът, който изведе България към непоклатимост и мощност