Човекът, който не е преминал през ада на своите страсти,

Човекът, който не е минал през пъкъла на своите пристрастености, в никакъв случай не ги е превъзмогнал. Тогава те населяват „ прилежащата къща ” и без той да подозира, може да избухне пожар и да се трансферира към неговия личен дом. Когато човек се отхвърля, изоставя и не помни прекалено много неща, постоянно има заплаха нещата, които е пренебрегнал, да се върнат с още по-голяма мощ.

Когато човек поеме пътя на индивидуализацията, когато живее своя личен живот, той би трябвало да одобри и заблудите, другояче животът не би бил пълностоен. Не съществува никаква гаранция – ниго за момент, че няма да изпаднем в някаква неточност или даже в смъртна неволя.
Може да си мислим, че съществува някакъв сигурен път. Но това би бил пътят на мъртвите. Тогава нищо към този момент не се случва или най-малко никога не и верните неща. Този, който поема сигурния път, е като мъртвите.

Ние не можем даже да си представим един напълно друг свят, тъй като живеем в свят, ръководен от избрани закони, които са формирали нашия дух и нашите психологични предпоставки.
Ние сме строго лимитирани от вродената в нас конструкция и по тази причина тясно свързани посредством цялото наше битие и мислене с този наш свят. Митичният човек изисква едно отиване оттатък всичко това, само че индивидът на науката не може да го допусне.
За интелекта цялото мое митологизиране е чиста нечиста сделка. За страстите обаче, то е целебна и нужна активност. Тя придава на съществуванието искра, от който човек не би желал да се лиши.

Светът, в който сме родени, е недодялан и нечовечен и в същото време божествено хубав. Въпрос на характер е да приемеш кое натежава – безсмислието или смисълът. Ако безсмислието безусловно натежаваше, то с всяка стъпка на развиването, изпълненият със смисъл живот последователно би изчезвал. Но не е подобен казусът, най-малко по този начин ми си коства. Вероятно, както е при всички метафизични въпроси, и двете са правилни – животът е, или има смисъл и безсмислие. Аз храня плахата вяра, че смисълът ще натежи и ще завоюва борбата.

От: „ Спомени, сънища, размишления ”, Карл Юнг, изд. Леге Артис
Илюстрация ~ antsandmoths.deviantart.com