Човек страда по неизбежност, но се отчайва по избор
Човекът, като създание с страсти и схващане, постоянно изпитва страдалчество през своя живот. Това страдалчество идва от външни условия, вътрешни спорове и неизбежни житейски обстановки.
Въпреки това, не е самото страдалчество това, което ни дефинира, а метода, по който го претърпяваме и се оправяме с него.
След като страданието е неизбежна част от човешкия опит, отношението ни към него дефинира дали ще се трансформира в обезсърчение.
Когато избираме отчаянието, позволяваме, че сме безсилни пред събитията, които са ни се стоварили на главата и не можем да променим обстановката.
Това обезсърчение постоянно е резултат от невъзможността да приемем действителността или от неналичието на религия в своите лични качества.
Обаче, до момента в който страданието е нещо, което човек може да изпитва не по желание, отчаянието е деен развой на отрицателно мислене и разбиране на себе си.
То е артикул на нашата перцепция и интерпретация на събитията към нас.
Когато се отчайваме, ние се отхвърляме от опцията да променим обстановката или да забележим вяра в бъдещето.
Въпреки компликациите, многочислени образци от историята демонстрират, че индивидът има неповторимата дарба да преодолее страданието и да откри смисъл и цел в живота си.
Този смисъл постоянно идва от вътрешната ни решителност да се борим, да се развиваме и да търсим смисъл даже в най-трудните моменти.
Следователно, до момента в който страданието може да бъде неизбежно, отчаянието е избор.
Изборът дали да се предадем или да се борим против компликациите.
Да търсим решения и да откриваме смисъл в живота си, е в нашите ръце.
Независимо от събитията, ние имаме силата и опцията да преодолеем страданието и да живеем пълноценно и свястно.
Надеждата е дълг.
създател: Катерина Петрова
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Сърцевината на Човешката Душа
