Вяра Анкова на 60: Любовната история, която започна от „Левски“ и продължава три десетилетия
Едно от най-разпознаваемите лица на българския ефирен ефир, Вяра Анкова, чества своя 60-годишен празник. Днес тя заема поста основен действен шеф на „ Нова Броудкастинг груп “, само че зад тила си оставя два сполучливи мандата като общоприет шеф на Българска национална телевизия и десетилетия професионален път, изпълнен с достолепие и жанр.
В основата на нейния персонален свят стои 30-годишният ѝ брак с някогашния президент на футболния клуб „ Левски “ Томас Лафчис. Историята им стартира точно поради синята концепция. Лафчис постоянно си спомня с усмивка за началото на техните връзки, когато тя е била лице на екрана, а той – запленен от нейната харизма.
Хубаво е в едно семейство да има естетика и двамата да бъдат на една позиция особено за спорта. Нас с Вяра в действителност „ Левски “ ни събра.
Този съюз, който към този момент изпълва половината от живота на Анкова, се оказва най-стабилната цитадела. Въпреки натовареното всекидневие в медийните среди, тя съумява да съчетае кариерата с ролята на майка. Семейството отглежда общо пет деца, като три са техните общи наследници – Константин, Хелена-Мария и Натали. Вяра към този момент се радва и на ролята на баба с помощта на щерка си от първия брак, която живее в Съединени американски щати.
Интересен подробност от тяхната биография е самото начало на запознанството им. Лафчис персонално се обажда в редакцията на Българска национална телевизия, с цел да потърси контакт с журналистката. Сватбата им също е белязана от знакови за българската публицистика персони – кум на фамилията е починалият Димитър Цонев, който беше дълготраен екранен сътрудник и непосредствен другар на Анкова.
Вяра Анкова остава образец за професионализъм, преминавайки през другите стадии на кариерата си с финес. Докато децата им шеговито спорят кой е „ шефът “ у дома, Томас Лафчис остава безапелационен, че е намерил любовта на живота си. Той споделя, че тайната на техния триумф е взаимното почитание и способността да се оправят дружно с провокациите – даже и с нейния боязън от хвърчене, който той сполучливо уталожава през годините.
