Човек и добре да живее, налага се понякога да дели

Човек и добре да живее, постанова се от време на време да дели живота си със съквартирантка. Или съквартирант. Или двойка съквартиранти. Или цяло общежитие. Изобщо от учебно заведение до напълно зрели години, те са в близост и чакат да ни притиснат условия, да стартираме да учим или работим, да закъсаме с парите или връзките (или и двете) и да се настанят в живота ни.

“Съквартирантството е като дзен будизма - благополучие се реализира със осъзнатост. Колкото по-рано, толкоз по-добре, само че и тогава няма гаранции. ”

Защото връзката е комплицирана до невъзможност, цялостна с гафове и мини апокалипсиси на неизмитите чинии и може съществено да ни строви живота, в случай че не въведем ред и правила. Което се реализира частично с магия, частично с чист шанс. Дай Боже всекиму да е съкварирантка с ангел страж, с изповедник и с другарче за чашка, съчетани в един човек, с който споделяш жилище и не ти е гадже или майка ти. Но най-често до разбирателството се стига до серията проба-грешка-проба. А в случай че това не помогне - и един диалог " право в очи " оказва помощ. Но преди този момент би трябвало да си наясно:

Съквартирантката не е най-хубавата ти другарка. Може да стане, само че не е а приори. Може би тя не желае да слуша за момчето, което довечера срещна в бара, а да си довърши отчета за семинара на следващия ден. Може би тя не е длъжна да те успокоява след последното: " Той за какво не се обажда? Какво сбърках?!!! " Може би ти самата не искаш същото, нали?

Съквартирантката не е майка ти. Тя не е длъжна да знае от какво си боледувала като дете и дали имаш имунитет против варицела. Тя не знае по какъв начин обичаш палачинките и да, можеш и сама да си направиш закуска - към този момент си огромно момиче, което живее настрана. И си измий тигана след това.

Съквартирантката не е психолог, поддръжник, не е длъжна да те запознае с готините си другари и не длъжна да слуша какво става в стаята ти, когато там има момче. Тя има собствен живот и може да не желае да дели с теб друго, с изключение на жилището и кафемашината.

Правила за слънчев живот със съквартирантка:

Напълно наясно със сметките. Кой защо дава пари в едно домакинство, тъй като вие имате тъкмо такова, не е тематика единствено от ситкомите. Това е тематика, която постоянно завършва доста предварително съжителството. Затова би трябвало да сте изцяло наясно и да делите на тъкмо две всичко, за което давате общо пари. Без изключения.

Обувки, облекла, гримове и така нататък - не се търсят и не се дават чартърен. Понякога се отпускаме и посягаме да употребяваме непознатото, без позволение и до момента в който нея я няма. Повярвай - проличава си! Не се изкушавай, тъй като е доста неприятно да схванеш, че някой (кой ли?) е изпънал шевовете на обичаната рокля, до момента в който си бил у дома за Великден.

Поделете домашните отговорности заслужено и изрично. Няма две отзиви - на никого не му се чисти тоалетна, а на открито е превъзходен ден за разходки по парковете. Ако не уточните тъкмо кой какво ще чисти вкъщи някой баснословен съботен или неделен ден, на всеки ще му се коства, че прави повече от другия и ще трупате напрежение. Свиквайте и отсега нататък.

Хладилникът и всичко, което делите. Постарай се да се грижиш за твоите си неща и да почистваш след себе си. Да не оставяш храна да мухлясва, да слагаш нова ролка тоалетна хартия, да оправяш кафемашината след прилагане. Както вие би желала да завариш, по този начин остави.

Тишината и спокойствието. Деликатно е, само че и това би трябвало да преценявате. Каниш посетители, а тя на следващия ден има изпит. Искаш да се наспиш, а тя прави гимнастика на Лейди Гага в 8 сутринта. Не е прелестно, както и да го огледаш. Компромиси са нужни и искреност какво ви нервира взаимно. Защото ще има и такова.

Бъди блага. Просто е, само че заздравява всевъзможни връзки. Запари чай и за нея. Попитай я, желае ли нещо от магазина. Слушай, до момента в който приказва за проектите си през седмицата. Ако телефонът е звънял, а тя е била в банята, кажи й. Прикрий я, в случай че я търси някой загубеняк или татко й, а тя е с махмурлук. Това са дребните жестове, които всеки човек, даже съквартирантката, би оценил. А някои съквартирантки се помнят цялостен живот. Защото в това време са станали такива - и изповедник, и майка, и другарче за чашка. Истински другари.