Човечеството е толкова погълнато от житейските радости и трагедии, че

Човечеството е толкоз погълнато от житейските наслади и нещастия, че даже не се замисля какъв брой огромна е привилегията да бъдеш човек. Без подозрение, животът в света носи повече болки, в сравнение с удоволствия. А това, което възприемаме като наслаждение, коства толкоз скъпо, че в случай че се съпостави с болката, с която би трябвало да платим за него, също се трансформира в болежка. Докато е обхванат от земния живот, човек не вижда нищо, с изключение на болежка и мотив за недоволство. Ето за какво до момента в който кръгозорът му не се промени той не може да осъзнае привилегията да бъде човек.

Ако попитате човек, колкото и трагичен да е в живота, какъв би предпочел да бъде – скала или човек, той ще отговори, че е по-добре да страда, само че да бъде човек, вместо канара. Каквито и да са били събитията в неговия живот, в случай че го попитате, какъв би предпочел да бъде – дърво или човек, той постоянно ще избере второто. И въпреки че животните и птиците живеят волни в гората, свободни от грижа и труд, в случай че попитате индивида – би ли предпочел да бъде птица и да живее в гората, той ще избра да си остане човек. Това потвърждава, че когато животът на индивида се съпоставя с всички други форми на живота, неговите привилегии и достолепия са явни. Но в случай че прави съпоставяне с другите форми на живот, човек изпитва единствено скука и неговите очи не откриват привилегията да бъде човек.

Човекът е най-големият лакомец и се интересува единствено от това, което визира неговия личен живот; като не познава компликациите в живота на другите той усеща бремето на своя живот повече, в сравнение с бремето на всички останали. Ако човек може да осъзнае, че има други хора, страдащи повече от самия него, в случай че може да разбере, че има и други, чиито компликации са по-тежки от неговите лични!? Самосъжалението е по-лошо от нещастието. То преизпълва индивида и той не вижда нищо, с изключение на своите проблеми и болки. И тогава му се коства, че е най-нещастният, най-страдащият от всички в света.

Понякога намираме задоволство в самосъжалението. Причината е във вродения ни блян да търсим задоволство в любовта, само че когато сме обхванати от мисли единствено за себе си, започваме да обичаме самите себе си и тогава самосъжалението пораства, защото усещаме своята дребнавост. Любовта към самите себе си постоянно приключва с незадоволеност, тъй като аз-ът не е основан да бъде обичан, той е основан, с цел да обича. Първото изискване на любовта е да забравиш себе си. Не можеш да обичаш по едно и също време някой различен и себе си, и в случай че човек споделя: „ Ти ми дай това, аз ще ти дам това “ – това е странна обич, повече наподобява на търговия.

Човешкото его е лъжливо, божието его е същинско Его. Но какво съставлява егото? То е част от една права линия: единият й край е егото на Бога, а другият – егото на индивида. Последното е лъжливо, тъй като индивидът го е обвил в илюзии, които е нарекъл свое същинско „ аз “. И щом човешкото его се окаже разрушено от любовта, мъдростта или медитацията, забулилите го облаци се разсейват и същинската същина – егото на Бога – се появява.

Ето по какъв начин Саади е описал един епизод от своя живот: „ Веднъж, нямайки обувки, бях заставен да ходя необут по горещия пясък и си мислех какъв брой съм трагичен. По пътя си срещнах недъгав човек, на който всяка стъпка му се удаваше с труд. Аз му се поклоних и произнесох признателност за това, че бях по-щастлив от оня, който нямаше даже крайници, с цел да върви “. Не събитията на живота, а отношението на човек към тях го вършат благополучен или трагичен и тези връзки могат да бъдат толкоз разнообразни, че един да се усеща трагичен и в замък, а вторият – щастлив и в скромна барака.

Различията идват от това каква част от хоризонта е налична за очите на даден човек. Някой виждат събитията единствено в личния си живот, други виждат и живота на доста други хора – а това са разнообразни хоризонти.

Върху индивида оказват въздействие и вътрешните импулси. Ако вътрешно непрекъснато натрупваш неодобрение и незадоволеност от живота, това стартира да въздейства върху активността ти. Например, в случай че някой е сензитивен към заболявания, той в никакъв случай няма да бъде оздравял от доктор или лекарство. Някой, който се слива с бедността, няма да съумее да поправи своето състояние. Ако човек е убеден, че всичко е срещу него, че всички се отнасят зле към него и с неприятни планове, той ще среща тъкмо такова отношение на всички места, където и да отиде. В всекидневието, в бизнеса, в професионалната активност доста хора, когато потеглят на работа, на първо място мислят, че е допустимо да ги сполети неудача. Във всички времена наставниците на човечеството са учили индивида да има вяра – да има вяра в триумфа, да има вяра в любовта, да има вяра в положителното и да има вяра в Бога. Тази религия не може да се развива, в случай че човек е затворен в себе си. Затова е явно, че първо би трябвало да се научи да има вяра на другите. Ако не има вяра на никого, ще му бъде доста мъчно в живота. Ако се съмнява, в случай че подозира всеки срещнат, няма да може да се доверява на роднините си и с времето неговото съмнение ще доближава такова равнище, че той ще престава да има вяра и на самия себе си.

Доверието на човек, който има вяра в другите, само че не има вяра на себе си, е неефикасно. Но оня, който има вяра на другите, тъй като има вяра на себе си, има същинско доверие. Благодарение на вярата в себе си той е кадърен да направи своя живот благополучен при всевъзможни условия.

В Индия описват историята на човек, който чул за дървото, изпълняващо всички стремежи и тръгнал да го търси. Преминал през планини и гори и най-после стигнал до някакво място, лежащ под едно дърво и задремал, без да знае, че точно това е вълшебното дърво. Заспивайки той изтощено си помислил: „ Ех, да имаше тук мека постелка, хубав дом и градина с фонтани, а в близост прислужници да чакат моите заповеди! “ Заспал с тази мисъл, а когато отворил очи видял, че лежи в меко легло в хубав дом измежду градина с фонтани, а в близост прислужниците чакали заповедите му. Бил учуден, тъй като си спомнил, че преди да заспи мечтаел тъкмо за това. Продължавайки пътя си, задълбочено размишлявал за своите прекарвания. Този човек осъзнал, че в действителност е спал под дървото, което търсил и че чудото било сътворено от това дърво.

Само по себе си, тълкуването на тази легенда изисква философска настройка. Самият човек е дърво за осъществяване на своите стремежи и корените на това дърво порастват надълбоко в сърцето на индивида. Клоните и филизите с техните цветове и плодове, животните с тяхната мощ и сръчност, птиците с техните криле, не могат да се повдигнат толкоз високо, колкото човек. Затова той се назовава човек — на санскритски тази дума има същия корен, както и думата „ разум “.

Дърветата в гората, потънали неподвижен и безмълвие, жадуват това благословение и независимост, която има индивидът. Планините и цялата природа сякаш чакат привилегията да станат хора. Ето за какво преданието гласи – човекът е по облик и сходство на Бога. Затова най-подходящият инструмент за демонстрация на Бога е индивидът. Но от мистична позиция може да се каже, че Творецът взема сърцето на индивида, посредством което ревизира всичко сътворено. Това би трябвало да ни покаже, че на земята няма същества по-способни за благополучие, задоволство, наслада и успокоение от хората. Много е тъпо, че човек не осъзнава привилегията да бъде човек. Всеки момент от живота му, прекаран в заблудата на тази неточност и неосъзнатост, е прахосан от него и загубата — безконечната привилегия на индивида е да бъде подобаващ инструмент за проявата на Бога и до момента в който не го разбере, няма да осъзнае своето същинско предопределение. Цялата покруса на човешкия живот произлиза от пренебрегването на тази истина. От момента, в който човек осъзнае това, стартира да живее същински, в естетика сред себе си и Бога. Когато Исус Христос е казвал: „ Преди Божието царство и истината, търсете Него и всичко ще получите “. Тези думи са отговор на зова на човечеството. Едни викали – „ Аз нямам благосъстояние “, други – „ Аз нямам ден отмора “, или – „ Моят живот е тежък “, или – „ Моите другари ме изтезават “ или – „ Аз желая да заема по-високо състояние “. Отговорът на всичките тези молби били думите на Христос.

От: „ Мистични медитации ”, Учението на суфите, Хазрат Инаят Хан, превод: Цветана Стоянова, изд. Шамбала
Снимка: SufiPaths.net