Яна Галанова: Ще има ли стабилен парламент във времена на галопираща инфлация?
Четвърти подред избори в историята на България единствено за две години предстоят в неделя. Социологическите организации предвиждат какъв дял поддръжка ще осъществя всяка една партия, само че към края на предизборната акция можем да кажем, че партиите и политиците сложиха повече разграничителни линии между тях в сравнение с малки врати за предстоящ консенсус. Вместо да показват ясни, общи цели, върху които може да се построи един постоянен парламент, който в следствие да създаде постоянно държавно управление, политиците през цялата акция разясниха кой с кого няма да си сътрудничи и да договаря. Колкото повече се забавя нужното политическо узряване от страна на политическите партии, обаче, толкоз повече ще страдат жителите, и трайно ще понижава политическата ангажираност, оттова и интензивност в страната.
В момента се намираме във времена на галопираща инфлация, цените на всички места се покачват, а популацията не знае от кое място ще откри задоволително приходи, с цел да покрие своите потребности. Кризата с енергийните доставки и високите цени на газа слагат жителите в неустановеност какви ще бъдат сметките за отопление през зимата и дали те ще бъдат в положение да ги погасят. Войната в Украйна, която няма индикации да бъде прекъсната скоро, слага страната ни във външна неустановеност и основава спомагателни стопански разтърсвания и предпоставки за още по-висока инфлация. Всички тези проблеми - стопански и обществени, постановат потребността от настоящ парламент, който с ефикасни ограничения да овладее инфлацията в страната и да възвърне възприятието на сигурност.
Политическите водачи би трябвало да осъзнаят, че личностните нападки и неналичието на съдружна политика няма да докара страната до нищо друго, с изключение на безкрайна серпантина от избори.
Днес е краят на предизборната акция, а от година насам не виждаме смяна в държанието на огромните политически групи. Още по времето на 47-то Народно заседание не видяхме обединяване към общи политики и полезности в името на законодателни решения за целия български народ. Бяхме очевидци на кавги, кавги и личностни нападки.
Сега в отиващата си акция се развихри същият сюжет - партиите не градяха предизборната си акция в състезание на стратегии и работещи решения за излаз от рецесиите, а на персонални нападки. Гражданите не видяха различни разновидности за излизане от множеството рецесии, в които се намира страната, само че и по-лошо: не видяха индикации от политическите групи за сътрудници, с които да могат да осъществят тези свои хрумвания, а социологическите организации ненапълно загатват от кои политически групи ще зависи потребността от консенсус в 48-то Народно събрание.
Крайно време е политиците да осъзнаят, че от години казусът с ниската изборна интензивност се дължи на загубата на доверие в политическия живот точно поради водещото его и неналичието на съдружен темперамент в управническия развой на страната. Едно от социологическите изследвания на „ Тренд “ демонстрира, че 61% от интервюираните жители желаят постоянно държавно управление непременно след предварителните парламентарни избори, като единствено 19% от тях считат, че е по-добре да има още веднъж избори, в случай че компромисите за постоянно държавно управление са прекомерно огромни. Това засвидетелства за потребността от устойчиво ръководство.
Яна Галанова, политолог и кореспондент в БГНЕС
На първо място обаче би трябвало да се образува едно устойчиво парламентарно болшинство, с цел да могат да се произведат ефикасни законодателни решения и лека-полека страната ни да се избави от множеството рецесии в които се намира. Оттам към този момент основаването на един постоянен и редовeн кабинет би трябвало да бъде водеща цел, която може да бъде реализирана с неприсъствието на политическите водачи в държавната власт, защото всички жители ставаме очевидци по какъв начин точно тези лидерски разлики са повода да не се реализира този по този начин мечтан съдружен консенсус. Ако партиите имат разсъдъка да образуват едно устойчиво парламентарно болшинство, в случай че загърбят своите личностни разлики, да седнат на една маса и да разискват съответни политики, с които страната да излезе от множеството рецесии, в които се намира, то те ще стигнат до своето съзряване и може би най-накрая ще се възвърне политическата ангажираност от страна на жителите, която от години от ден на ден понижава.
Днес е краят на четвъртата предизборна акция в границите на две години, ще си заслужава да сме изтърпели цялата тази поредност от избори единствено в случай че най-накрая българските политици осъзнаят, че в политиката няма място за нарцисизъм, тъй като ние повече от всеки път се нуждаем от устойчиво действие на страната и от политически решения. /БГНЕС
-----------
Анализът е написано от политолога Яна Галанова особено за БГНЕС. Яна е и част от екипа на БГНЕС.
В момента се намираме във времена на галопираща инфлация, цените на всички места се покачват, а популацията не знае от кое място ще откри задоволително приходи, с цел да покрие своите потребности. Кризата с енергийните доставки и високите цени на газа слагат жителите в неустановеност какви ще бъдат сметките за отопление през зимата и дали те ще бъдат в положение да ги погасят. Войната в Украйна, която няма индикации да бъде прекъсната скоро, слага страната ни във външна неустановеност и основава спомагателни стопански разтърсвания и предпоставки за още по-висока инфлация. Всички тези проблеми - стопански и обществени, постановат потребността от настоящ парламент, който с ефикасни ограничения да овладее инфлацията в страната и да възвърне възприятието на сигурност.
Политическите водачи би трябвало да осъзнаят, че личностните нападки и неналичието на съдружна политика няма да докара страната до нищо друго, с изключение на безкрайна серпантина от избори.
Днес е краят на предизборната акция, а от година насам не виждаме смяна в държанието на огромните политически групи. Още по времето на 47-то Народно заседание не видяхме обединяване към общи политики и полезности в името на законодателни решения за целия български народ. Бяхме очевидци на кавги, кавги и личностни нападки.
Сега в отиващата си акция се развихри същият сюжет - партиите не градяха предизборната си акция в състезание на стратегии и работещи решения за излаз от рецесиите, а на персонални нападки. Гражданите не видяха различни разновидности за излизане от множеството рецесии, в които се намира страната, само че и по-лошо: не видяха индикации от политическите групи за сътрудници, с които да могат да осъществят тези свои хрумвания, а социологическите организации ненапълно загатват от кои политически групи ще зависи потребността от консенсус в 48-то Народно събрание.
Крайно време е политиците да осъзнаят, че от години казусът с ниската изборна интензивност се дължи на загубата на доверие в политическия живот точно поради водещото его и неналичието на съдружен темперамент в управническия развой на страната. Едно от социологическите изследвания на „ Тренд “ демонстрира, че 61% от интервюираните жители желаят постоянно държавно управление непременно след предварителните парламентарни избори, като единствено 19% от тях считат, че е по-добре да има още веднъж избори, в случай че компромисите за постоянно държавно управление са прекомерно огромни. Това засвидетелства за потребността от устойчиво ръководство.
Яна Галанова, политолог и кореспондент в БГНЕС
На първо място обаче би трябвало да се образува едно устойчиво парламентарно болшинство, с цел да могат да се произведат ефикасни законодателни решения и лека-полека страната ни да се избави от множеството рецесии в които се намира. Оттам към този момент основаването на един постоянен и редовeн кабинет би трябвало да бъде водеща цел, която може да бъде реализирана с неприсъствието на политическите водачи в държавната власт, защото всички жители ставаме очевидци по какъв начин точно тези лидерски разлики са повода да не се реализира този по този начин мечтан съдружен консенсус. Ако партиите имат разсъдъка да образуват едно устойчиво парламентарно болшинство, в случай че загърбят своите личностни разлики, да седнат на една маса и да разискват съответни политики, с които страната да излезе от множеството рецесии, в които се намира, то те ще стигнат до своето съзряване и може би най-накрая ще се възвърне политическата ангажираност от страна на жителите, която от години от ден на ден понижава.
Днес е краят на четвъртата предизборна акция в границите на две години, ще си заслужава да сме изтърпели цялата тази поредност от избори единствено в случай че най-накрая българските политици осъзнаят, че в политиката няма място за нарцисизъм, тъй като ние повече от всеки път се нуждаем от устойчиво действие на страната и от политически решения. /БГНЕС
-----------
Анализът е написано от политолога Яна Галанова особено за БГНЕС. Яна е и част от екипа на БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ