Работодателите отказват да променят позицията си за осигурителните прагове
Четирите работодателски организации бойкотират договарянията за размера на минималните осигурителни вноски за втора поредна година.
© Красимир Юскеселиев Още по тематиката
Държавата ще дефинира осигурителните прагове, в случай че бизнесът откаже да договаря
Работодателите желаят нов модел на установяване на минимална работна заплата.
20 авг 2017
Административната тежест и финансовият пазар са измежду целите на властта
Правителството ще заложи на минималната заплата, нарастването в пенсиите и учителските хонорари да пернат нагоре виталния стандарт, се показва в Програмата за ръководство
4 авг 2017
Болни или изобретателни
Разходите на страната и бизнеса за болнични порастват всяка година от 2013 година насам с по над 10% годишно
26 май 2017
Работодателските организации смятат минималните осигурителни приходи са ненужни и отхвърлят да трансформират позицията си по тематиката. Това излиза наяве от отворено писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до министъра на труда и обществената политика Бисер Петков. Той предизвести, че осигурителните прагове ще бъдат избрани административно, в случай че бизнесът не взе участие в полемиката и тази година, и точно това провокира реакцията на бизнеса.
Четирите национално показани работодателски организации бойкотират договарянията за втора поредна година, тъй като считат, че определянето на най-малък застрахователен приход по длъжности и сектори е остаряло и излишно. Те упорстват фокусът да бъде върху нов модел на установяване на минималната работна заплата. След миналогодишното отстъствие на бизнесът на договарянията държавното управление резервира в бюджета за 2017 година равнищата на осигурителните прагове. От думите на министър Петков обаче се схваща, че евентуално ще бъде заложено покачване в бюджета за 2018 година
Аргументите на бизнеса
Минималните осигурителни приходи, определяни в България по заемани длъжности и стопански действия, нямат аналог измежду европейските стопански системи и се считат за ненужни както от специалисти, по този начин и от работодатели. АОБР аргументира преценката си като показва, че нарастването на праговете е едвам 2.5% за тази година, до момента в който в това време междинния застрахователен приход пораства с над 6% през първите шест месеца на 2017 година Приходите от осигурителни вноски пък означават още по-значително покачване - с над 10%. " Това още един път и изрично потвърждава ненужността на МОД ", показват работодателите в писмото.
Липсата на смяна в настройките на представителите на бизнесът не е изненада, защото целите им са ясни още от началото на годината, а измежду тях са точно законодателни промени за премахването на осигурителните прагове. Европейската комисия също не поддържа определянето на равнищата по длъжности и стопански действия, показва АОБР. " Следва да се регистрира и откритата процедура против Република България по така наречен несъразмерни макроикономически несъответствия на Европейска комисия (execive macroecomic disballances), съответно несъразмерният растеж на индикатора за така наречен единични разноски на труд (unit labor cost) и повишаването на данъчната и осигурителна тежест върху заетостта и работните места ", добавя още бизнесът.
Фокус върху минималната заплата
Приоритет на бизнеса през тази година остава приемането на механизъм за установяване на минималната работна заплата, вместо сегашният режим на админитративното му фиксиране от държавното управление. Централно място в тяхната стратегия заема утвърждението на Конвенция 131 на Международната организация по труда, която включва най-широката рамка от критерии за установяване на минимално възнаграждение и намира поддръжка както от работодателски, по този начин и от синдикални организации. АОБР обаче показва, че с втърдяването на разговора и позициите по механизма на процедура използването на правилата в Конвенция 131 се отклонява.
© Красимир Юскеселиев Още по тематиката
Държавата ще дефинира осигурителните прагове, в случай че бизнесът откаже да договаря
Работодателите желаят нов модел на установяване на минимална работна заплата.
20 авг 2017
Административната тежест и финансовият пазар са измежду целите на властта
Правителството ще заложи на минималната заплата, нарастването в пенсиите и учителските хонорари да пернат нагоре виталния стандарт, се показва в Програмата за ръководство
4 авг 2017
Болни или изобретателни
Разходите на страната и бизнеса за болнични порастват всяка година от 2013 година насам с по над 10% годишно
26 май 2017
Работодателските организации смятат минималните осигурителни приходи са ненужни и отхвърлят да трансформират позицията си по тематиката. Това излиза наяве от отворено писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до министъра на труда и обществената политика Бисер Петков. Той предизвести, че осигурителните прагове ще бъдат избрани административно, в случай че бизнесът не взе участие в полемиката и тази година, и точно това провокира реакцията на бизнеса.
Четирите национално показани работодателски организации бойкотират договарянията за втора поредна година, тъй като считат, че определянето на най-малък застрахователен приход по длъжности и сектори е остаряло и излишно. Те упорстват фокусът да бъде върху нов модел на установяване на минималната работна заплата. След миналогодишното отстъствие на бизнесът на договарянията държавното управление резервира в бюджета за 2017 година равнищата на осигурителните прагове. От думите на министър Петков обаче се схваща, че евентуално ще бъде заложено покачване в бюджета за 2018 година
Аргументите на бизнеса
Минималните осигурителни приходи, определяни в България по заемани длъжности и стопански действия, нямат аналог измежду европейските стопански системи и се считат за ненужни както от специалисти, по този начин и от работодатели. АОБР аргументира преценката си като показва, че нарастването на праговете е едвам 2.5% за тази година, до момента в който в това време междинния застрахователен приход пораства с над 6% през първите шест месеца на 2017 година Приходите от осигурителни вноски пък означават още по-значително покачване - с над 10%. " Това още един път и изрично потвърждава ненужността на МОД ", показват работодателите в писмото.
Липсата на смяна в настройките на представителите на бизнесът не е изненада, защото целите им са ясни още от началото на годината, а измежду тях са точно законодателни промени за премахването на осигурителните прагове. Европейската комисия също не поддържа определянето на равнищата по длъжности и стопански действия, показва АОБР. " Следва да се регистрира и откритата процедура против Република България по така наречен несъразмерни макроикономически несъответствия на Европейска комисия (execive macroecomic disballances), съответно несъразмерният растеж на индикатора за така наречен единични разноски на труд (unit labor cost) и повишаването на данъчната и осигурителна тежест върху заетостта и работните места ", добавя още бизнесът.
Фокус върху минималната заплата
Приоритет на бизнеса през тази година остава приемането на механизъм за установяване на минималната работна заплата, вместо сегашният режим на админитративното му фиксиране от държавното управление. Централно място в тяхната стратегия заема утвърждението на Конвенция 131 на Международната организация по труда, която включва най-широката рамка от критерии за установяване на минимално възнаграждение и намира поддръжка както от работодателски, по този начин и от синдикални организации. АОБР обаче показва, че с втърдяването на разговора и позициите по механизма на процедура използването на правилата в Конвенция 131 се отклонява.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ