Каквото и да се е случило, то е единственото нещо, което е можело да се случи
Четирите правилото на духовността.
Който и човек да срещнеш, той е верният.
Това значи, че никой не идва в живота ни инцидентно. Всеки, който е към нас, всеки, с който влизаме в контакт, ни учи на нещо или ни оказва помощ да се оправим със обстановката, в която се намираме. Всеки, влезнал в живота ни, е привързан с нас и ни носи несъмнено обръщение. Послание, което ние би трябвало да разчетем. Едни идват, с цел да ни подложат на тестване и с цел да ревизират до каква степен сме мощни и уверени в себе си, други – като наказване за предходни наши дейности, а трети просто са подарък от ориста, който сме заслужили след дългите скитания. Често животът ни сервира компликации, които би трябвало да преодолеем. Но трудностите, които срещаме по пътя си, освен ни вършат по-силни, само че и задоволително уверени в себе си. Неслучайно множеството тествания са избрани хора, които заемат място в нашия живот. Човешките взаимоотношения са извънредно оплетени и комплицирани, само че истината е, че би трябвало да се научим да ги опростяваме. За да получим своя урок от ориста, е належащо да срещаме разнообразни хора – врагове, сродни души и другари.
Каквото и да се е случило, то е единственото нещо, което е можело да се случи.
Абсолютно всичко, което сме претърпели, не е могло да се случи по различен метод. Това се отнася и до най-малкия подробност. Не можете да кажете: “Ако го бях направил по друг начин… щеше да е друго ”. Не, това, което се е случило, е било единственото нещо, което е могло да се случи и е трябвало да се случи, с цел да си научим урока и да продължим напред. Всяка протичаща се в живота ни обстановка е безусловно вярната, даже в случай че предизвика разбиранията ни и егото ни. В живота няма неща, за които е нужно да съжалявате, а единствено уроци. Съжаленията за предишното и грешките, които ни се желае да изправим са най-сигурният метод да отровим сегашното, а оттова и бъдещето си. Понякога си споделяме, че в случай че преди време сме били със настоящия си разум, в никакъв случай не бихме позволили същите неточности. Но в случай че не бяхме позволили тези неточности, щяхме ли да сме със настоящия си разум?
Всяко нещо стартира тогава, когато би трябвало да стартира.
Всичко стартира в верния миг, нито по-рано, нито по-късно. Когато сме подготвени за нещо ново в живота си, то също е там, готово да стартира. Антон Чехов споделя: „ Нека се научим да одобряваме, че настава време, когато дърветата се оголват и да чакаме новия сезон когато ще берем плодовете. “ Всяко нещо се случва тогава, когато би трябвало и може да се случи, нито момент по-рано, нито момент по-късно. Прибързването и протакането могат единствено да доведат до разочарования и обезсърчение.
Това, което е свършило, е свършило.
Когато нещо в живота ни свършва, това оказва помощ на развиването ни. Затова, обогатени от последните ни прекарвания, е по-добре да излезем от тях и да продължим.
Важно е да се научим да имаме вяра, че можем да се оправим с всичко, изпречило се на пътя ни. Няма инцидентни срещи, само че няма и инцидентни раздели. Просто хората, с които сме се разделили, са направили своята задача, научили са ни да се борим сами, да имаме самообладание и да имаме вяра, че един ден ще срещнем индивида, съдбоносен за нас.
Или както споделя турската писателка Елиф Шафак: „ Не се плаши, че животът ти се прекатурва с главата надолу. Откъде знаеш, че това, с което си привикнал, е по-добро от нещата, който ще дойдат? ”
Ако тези думи са те докоснали по някакъв метод, значи си осъзнал, че даже всяка снежинка пада там, където би трябвало.
