Почитаме паметта на светите мъченици Фотий и Аникит
Честваме паметта на светите мъченици Фотий и Аникит. Тези мъченици живели през III век и били сродници - Фотий бил племенник на Аникит.
И двамата мощно се привързали към вярата в Иисус Христос и не пожалили високите си военни постове, нито даже живота си, когато трябвало да вземат съдбоносното решение. Защото по времето на огромните гонения против християните нещата били на живот и гибел. Твърдите във вярата хора не се колебаели да предпочетат гибелта пред похулването на Спасителя Христос и служението на езическите божества.
Двамата мъченици живеели в град Никомидия (днес Измит) на брега на Мраморно море. Когато Диоклециан въвел почитането на императора като провидение и пристигнал в града да постанова този фетиш, приказвал пред висшите властници против християнската религия и произнесъл дръзки ругатни против Богочовека Иисус Христос.
Аникит участвал на тази тирада на императора и не замълчал при негового осквернение, само че незабавно бил хванат и подложен на мъчения, с цел да склони да извърши волята на самодържеца. Диоклециан не бързал да разпореди убийството му, тъй като от опит знаел, че храбростта на християнските мъченици предизвиква и други да изповядват намерено вярата си в Христос.
През деня ползвали разнообразни мъчения, придружавани от увещания да извърши волята на владетеля, а през нощта го оставяли в тъмницата. На идващия ден продължавали с изтезанията. Всичко обаче било на вятъра.
Дори в един миг при непобедимия Аникит (чието име значи " несломим " ) пристигнал племенникът му Фотий, също боен, който го насърчил и му благодарил за твърдото отстояване на божествената истина. Затова заловили и него и също го подложили на редица изтезания.
Доблестните Христови почитатели не трепнали пред тъгите, а образецът им привлякъл и други християни от Никомидия да откажат да се поклонят на идолите. Накрая всички били изгорени живи. Това станало през 288 година, разяснява Българска телеграфна агенция.
И двамата мощно се привързали към вярата в Иисус Христос и не пожалили високите си военни постове, нито даже живота си, когато трябвало да вземат съдбоносното решение. Защото по времето на огромните гонения против християните нещата били на живот и гибел. Твърдите във вярата хора не се колебаели да предпочетат гибелта пред похулването на Спасителя Христос и служението на езическите божества.
Двамата мъченици живеели в град Никомидия (днес Измит) на брега на Мраморно море. Когато Диоклециан въвел почитането на императора като провидение и пристигнал в града да постанова този фетиш, приказвал пред висшите властници против християнската религия и произнесъл дръзки ругатни против Богочовека Иисус Христос.
Аникит участвал на тази тирада на императора и не замълчал при негового осквернение, само че незабавно бил хванат и подложен на мъчения, с цел да склони да извърши волята на самодържеца. Диоклециан не бързал да разпореди убийството му, тъй като от опит знаел, че храбростта на християнските мъченици предизвиква и други да изповядват намерено вярата си в Христос.
През деня ползвали разнообразни мъчения, придружавани от увещания да извърши волята на владетеля, а през нощта го оставяли в тъмницата. На идващия ден продължавали с изтезанията. Всичко обаче било на вятъра.
Дори в един миг при непобедимия Аникит (чието име значи " несломим " ) пристигнал племенникът му Фотий, също боен, който го насърчил и му благодарил за твърдото отстояване на божествената истина. Затова заловили и него и също го подложили на редица изтезания.
Доблестните Христови почитатели не трепнали пред тъгите, а образецът им привлякъл и други християни от Никомидия да откажат да се поклонят на идолите. Накрая всички били изгорени живи. Това станало през 288 година, разяснява Българска телеграфна агенция.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ