Знаете ли, че от някои хора мирише на нещастие? Признаци на „миризмата на смъртта“
Често в разнообразни се загатва за миризмата на гибел. Съвсем елементарни хора описват истории, че са усетили необикновена миризма от избран човек. А след това този човек заболявал и ненадейно умирал. Или умирал в резултат на трагичен случай. Или даже самичък слагал завършек на живота си.
Има толкоз доста такива разкази, че е невероятно да се разгласят за лъжци или луди всички тези разказвачи. Освен това на науката от дълго време е известно: при някои заболявания се появява характерен аромат. Това е реалност. А при стрес се трансформира миризмата на тялото; животните са изключително чувствителни към това. Дори спокойно куче може да хапе или да прояви неспокойствие …
Така че не трябва да се отхвърля „ миризмата на гибел “. Момиче споделя, че от приятелката и миришело на хризантеми по някаква причина. Не тъкмо хризантеми, само че доста сходна миризма! А след това тази другарка умряла при злополука единствено след ден. Друга жена усетила мощна миризма на метличина, като че ли в стаята бил донесен голям букет.
Това се случва няколко пъти в живота; хората, които излъчвали тази миризма, умирали доста скоро заради разнообразни аргументи. Друга жена приказва за сладката миризма на диви цветя. Тя се появявала в наличието на тези, които скоро напускали този свят …
Измислици и „ мистичност “? По никакъв метод. Учените от дълго време са описали миризмата от тялото на преди малко умрял човек – миризмата на прясно окосена трева. Прилича на описаните нагоре миризми, нали? А през последните години било открито, че античните хора имали специфичен обонятелен рецептор за различаване на миризмата на гибел.
Това било належащо за оцеляването им. Миризмата на гибел неотложно задейства направата на специфични хормони „ битка и бягство “; тези хормони внушават паника и карат човек или да избяга, или да се бори с заплахата.
Този рецептор у актуалния човек „ спи “, само че може да се разсъни. Можем да усетим този аромат. Освен това в този момент е известно – организмът стартира подготовка за гибелта авансово. Понякога – година или шест месеца преди да напусне този свят.
Променя се психическото положение на човека; трансформира се миризмата му. Дори и неочакваната злополука не е толкоз внезапна; тя може да има психическа причина, ето защо става въпрос. А от индивида мирише „ някак си не по този начин “; само че единствено чувствителни хора могат да усетят тази миризма, у които този античен рецептор ненадейно се е събудил.
Така че смяната на миризмата е сериозен предвестител. Някога миризмата е била мощно и избавително чувство; от нея са се управлявали нашите предшественици, с помощта на нея те са оцелявали. Ние би трябвало да имаме вяра на нашите чувства; може би към момента може да се направи нещо и да се избави индивида от заплахата?
Не е належащо да имате остро обоняние; този рецептор от време на време се задейства с цел да разпознаем „ миризмата на гибелта “. И би трябвало да предприемем дейности. Ако се доверим на тази миризма…
Ан Кириян
…хората подсъзнателно си пожелават несгоди, с цел да бъдат по-късно уважавани поради тях…
Светът единствено извършва, просто извършва желанията … – В какво се състои смисълът? – попита ученикът. – В най-висшата правдивост на света – отговори учителят. – А белким е обективен?…
Цялата публикация
