Често ни се случва да чуваме израза “осмото чудо на

Често ни се случва да чуваме израза “осмото знамение на света ”, означаващ, че сме се сблъскали с нещо невиждано досега, ненадминато, удивително красиво – с същински шедьовър. Знаем ли обаче кои са останалите седем чудеса на света?

Хеопсовата пирамида



Египетските пирамиди са най-известните здания в света. Гигантските гробници на фараоните от четвъртата египетска династия Хуфу (Хеопс) и Хафра (Хефрен) са издигнати преди към пет хиляди години и не им повлияват нито времето, нито войните.

Едва през 1899 година Хеопсовата пирамида престава да бъде най-високата постройка на Земята, като отстъпва мястото си на Айфеловата кула. Височината на пирамидата е 147 м и тя е построена от 2 300 000 усърдно обработени варовикови блока, всеки от които тежи повече от 2 тона. Практически без никакви механизми, единствено благодарение на клинове и чукове, грамадните каменни блокове са изсичани в каменоломните на другия бряг на р. Нил, където са обработвани на място, след което са примъквани с папирусни въжета до водата и влачени до строителната площадка. По полегатия скат на хълма, който пораства дружно с пирамидата, са измъквани на върха. Всеки стадий от строителството е маркиран от художници и в наши дни е доказан от археологическите разкопки.

Строителството на пирамидите се свързва с името на архитекта Имхотеп. Съвременник на фараона Джосер, Имхотеп е бил по предопределение повсеместен и обилно талантлив талант. Негово създание е първата същинска пирамида. Ражда се по този начин наречената стъпаловидна пирамида с височина малко по-малко от 70 метра. Към това достижение се прибавя и второто откритие на Имхотеп – храмовият комплекс, построен също от камък. След гибелта си той се трансформира в господ настойник на писарите. Намерената негова скулптура е първата известна скулптура на академик, получил предопределение приживе.

Пирамидите на египетските фараони и до през днешния ден изумяват посетителите със своите мащаби, възвишеност и съвършенство.

Висящите градини на Семирамида



Висящите градини на Вавилон са по-млади от пирамидите. Те са строени по времето, когато към този момент съществува “Одисеята ” и се издигат гръцките градове. Те бележат залеза на Асирийско-вавилонската страна, съвременница на античния Египет и негова съперница. Градините се оказват краткотрайни и изчезват дружно с Вавилон – възвишен, само че малотраен колос от глина.

Вавилонският цар Навуходоносор основава тези градини в името на любовта си към младата си брачна половинка, мидийската принцеса Семирамида. Висящите градини са четириетажни. Сводовете на етажите се опират на колони, високи двадесет и пет метра.

Терасите на етажите, направени от плоски каменни плочи, са застлани с слой камъни, залепени с асфалт и покрити с листа от олово, с цел да не се просмуква вода на долния етаж. Отгоре е насъбран слой земя, задоволително пълен, с цел да могат да порастват огромни дървета. Етажите, издигащи се на отстъпи, се свързват между тях с необятни полегати стълби, облицовани с цветна керамика. Днес екскурзоводите демонстрират един от глинените тъмнокафяви хълмове, препълнен, както и всички хълмове във Вавилон, с парчета от тухли и части от кахли, останали от градините на Семирамида.

Храмът на Артемида Ефеска



Към най-забележителните творения на древногръцките строители човечеството с право причислява храма на богинята Артемида в град Ефес. Според преданието градежът му продължава 120 години – стартира го популярният в древността строител Херсифрон, продължава го синът му Метаген и го приключват надарените архитекти Пеонит и Деметрий.

След като 100 години приема поклонници и молители, обръщащи се към богинята на лова Артемида, храмът е погубен от пожар. Запалва го един гражданин на Ефес – Херострат, решил да увековечи името си, като изгори най-красивата и известна сграда в Гърция. Парадоксалното е, че сметката му излиза вярна. Въпреки негативното отношение, осъждането и презрението на съвременниците му, името на Херострат надживява вековете – “херостратова популярност ” се споделя, когато някой се прочуе с недостойните си действия.

Възстановяването на Артемидиния дом е предоставено на архитекта Хипократ. Той резервира съвсем същия външен тип като предходния, като единствено уголемява храма. Новият е с повърхност 5450 квадратни метра и има стъпаловидна основа, обкръжена с двоен ред мраморни камъни. Поразява с обработката си, изпълнена с живописен усет и досетливост. Знаменитият атински ваятел Праксител, опитният художник Скопас (работил и по украсата на Халикарнаския мавзолей) и други изтъкнати майстори на Древна Елада го украсяват със своите монументални творби.

За жал забележителният монумент на остарялата гръцка архитектура не доживява до наши дни. С идването си готите, съблазнени от легендите за нечуваното благосъстояние на храма, превземат Ефес и разграбват светилището. Големи вреди нанасят и някои фанатизирани християни, рушили преднамерено езическия храм. С течение на времето наносите на река Каистър скриват останките от храма в тинята на мочурливо тресавище. 

    Има още...