Най-лошият затвор в света е дом, в който няма мир
Често мислим, че пандизът е нещо отвън нас, нещо, оградено с каменни стени и високи огради.
Забравяме, че най-тежките окови могат да бъдат сплетени от липса на съгласие, ненавист и равнодушие в личния ни дом.
Най-лошият затвор в света е дом, лишен от мир.
Там, където вместо смях се чуват кавги, а вместо обятия – упреци, там душата се задушава.
Там, където любовта е сменена от неприязън, а топлината – от безчувственост, там сърцето се трансформира в ледена цитадела.
В подобен дом няма място за фантазии, за вяра, за напредък.
Децата се крият в сенките на страха, а възрастните се мъчат под тежестта на разочарованието. Всяка дума е като острие, всяко деяние – като рана.
Няма независимост в дом, където царува ненавист. Там всеки е пандизчия, затворен в личната си болежка, в личното си обезсърчение. Липсва им въздух, липсва им светлина, липсва им човещина.
Но даже в най-мрачния затвор има проблясък на вяра. Дори в най-студеното сърце може да се разпали искрица обич. Дори в най-разбитото семейство може да се възроди мир.
Пътят към изцелението е сложен. Той изисква амнистия, съгласие, предпочитание за смяна. Изисква воля да се изправят един против различен, да се чуят, да се простят.
Възможно ли е? Да, допустимо е. Защото домът е не просто постройка, а място, където се раждат фантазии, където се гради обич, където се намира разтуха.
И е в нашата мощ да го превърнем в оазис на мир, в леговище от бурите на живота.
Най-лошият затвор в света може да се трансформира в най-прекрасния дом, в случай че отворим сърцата си и се вслушаме в гласа на душата си.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Силните хора не се крият от сълзите си
