Доц. Костадин Кисьов: Бившата сграда на БНБ в Пловдив - общи...
Бившата постройка на Българска народна банка на дребната Главна /ул. " Райко Даскалов " / е общинска благосъстоятелност, само че земята, върху която тя е издигната, е частна. Информацията, оповестена преди време в " Марица ", беше доказана през днешния ден от шефа на Археологическия музей доцент доктор Костадин Кисьов във връзка на решението на Община Пловдив да даде тогавашния трезор на музея.
Триетажното здание, оповестено за монумент на културата, е добито от Община Пловдив
в мандата на някогашния кмет Иван Тотев
и с решение на локалния парламент посредством подмяна с Българска народна банка. Тогава банката получи 6,5 дка празен терен на Ягодовско шосе за нов трезор, а Общината - емблематичната постройка, издигната през 1909 година, която има потребност от сериозен ремонт.
Досега, близо една година доцент Кисьов дружно с адвокати е проучвал собствеността на парцела, макар че преди осем - девет години договорката е обсъждана от администрацията и 51 общински съветници.
Оказа се, че югозападната част от парцела е благосъстоятелност на „ Булбанк ”, което значи, че де юре има съсобственост.
" Моята изненада беше, че цялата земя
под постройката е на Булбанк, която е частно сдружение и както е по закон, ние сме длъжни да желаеме единодушието във връзка с функционалността на постройка. Проведох диалози с шефа на банката, в това число с шефа в Италия. Те нямат нищо срещу, доброжелателни са постройката да се трансформира в музей ", показа доцент Костадин Кисьов.
С кмета Костадин Димитров са разговаряли за подмяна или за придобиване на земята, тъй че за в бъдеще и в тази тенденция има решение. " Как се е случило, че цялата земя е благосъстоятелност на банката, а постройката да е на общината, не ми е известно ", недоумява шефът на Археологическия музей.
Според него крилото, обвързано със съсобственост, дава опция да се преустрои в идеални експозиционни зали, защото там има дълги пространства, за разлика от етажите на другата постройка, където пространствата са дребни.
Доц. Кисьов изясни, че имат проблем с незадоволителната повърхност на музея освен за експозицията, само че и
с неналичието на фондохранилището.
След две години площта му ще бъде изчерпана и на процедура няма къде да се съхраняват археологическите полезности.
" За разлика от другите музеи в страната и поради интензивното строителство разкопките в Пловдив не престават целогодишно, в музея всяка година постъпват
между 2000 и 3000 нови експоната,
които би трябвало да се опазват по актуален метод ", акцентира шефът..
Той добави, че още преди време, когато за първи път е видял трезора, решил, че постройката е най-хубавият вид за уголемение на музея. " Дори и касите, направени преди 50 година, още работят и са съвършени. Трезорът ще свърши работа на музея и ще реши проблемите с фондовете най-малко 30 – 40 година напред ", заключи шефът на Археологическия музей.
Кметът Костадин Димитров и заместникът по просвета Пламен Панов подсетиха, че имаше три разновидността – музеят да употребява постройката на пощата, на Българска народна банка и терена на предприемача Димитър Георгиев до Понеделник пазара, където 6 дка са били проучени от археолозите.
Въпросът със постройката на пощата не може да се реши
поради огромните финансови претенции
на нейните притежатели, уточни Пламен Панов. Подобно стоят нещата и с терена на Димитър Георгиев.
Реално остана един вид – Археологическият музей да употребява постройката на Българска народна банка.
" Можем да осъществяваме остарялата концепция за музей на Тракийската просвета от 70-те години, очакван на археологическите разкопки до Понеделник пазара. Но защото има 5000 кв. метра разгъната повърхност, а постройката е архитектурен монумент, това ще стане доста комплицирано и е въпрос на доста добър проектантски колектив, с цел да има минимални намеси във вътрешното пространство. Всичко това ще се съгласува с НИНКН в бъдеще ", разяснява още доцент Костадин Кисьов.
Триетажното здание, оповестено за монумент на културата, е добито от Община Пловдив
в мандата на някогашния кмет Иван Тотев
и с решение на локалния парламент посредством подмяна с Българска народна банка. Тогава банката получи 6,5 дка празен терен на Ягодовско шосе за нов трезор, а Общината - емблематичната постройка, издигната през 1909 година, която има потребност от сериозен ремонт.
Досега, близо една година доцент Кисьов дружно с адвокати е проучвал собствеността на парцела, макар че преди осем - девет години договорката е обсъждана от администрацията и 51 общински съветници.
Оказа се, че югозападната част от парцела е благосъстоятелност на „ Булбанк ”, което значи, че де юре има съсобственост.
" Моята изненада беше, че цялата земя
под постройката е на Булбанк, която е частно сдружение и както е по закон, ние сме длъжни да желаеме единодушието във връзка с функционалността на постройка. Проведох диалози с шефа на банката, в това число с шефа в Италия. Те нямат нищо срещу, доброжелателни са постройката да се трансформира в музей ", показа доцент Костадин Кисьов.
С кмета Костадин Димитров са разговаряли за подмяна или за придобиване на земята, тъй че за в бъдеще и в тази тенденция има решение. " Как се е случило, че цялата земя е благосъстоятелност на банката, а постройката да е на общината, не ми е известно ", недоумява шефът на Археологическия музей.
Според него крилото, обвързано със съсобственост, дава опция да се преустрои в идеални експозиционни зали, защото там има дълги пространства, за разлика от етажите на другата постройка, където пространствата са дребни.
Доц. Кисьов изясни, че имат проблем с незадоволителната повърхност на музея освен за експозицията, само че и
с неналичието на фондохранилището.
След две години площта му ще бъде изчерпана и на процедура няма къде да се съхраняват археологическите полезности.
" За разлика от другите музеи в страната и поради интензивното строителство разкопките в Пловдив не престават целогодишно, в музея всяка година постъпват
между 2000 и 3000 нови експоната,
които би трябвало да се опазват по актуален метод ", акцентира шефът..
Той добави, че още преди време, когато за първи път е видял трезора, решил, че постройката е най-хубавият вид за уголемение на музея. " Дори и касите, направени преди 50 година, още работят и са съвършени. Трезорът ще свърши работа на музея и ще реши проблемите с фондовете най-малко 30 – 40 година напред ", заключи шефът на Археологическия музей.
Кметът Костадин Димитров и заместникът по просвета Пламен Панов подсетиха, че имаше три разновидността – музеят да употребява постройката на пощата, на Българска народна банка и терена на предприемача Димитър Георгиев до Понеделник пазара, където 6 дка са били проучени от археолозите.
Въпросът със постройката на пощата не може да се реши
поради огромните финансови претенции
на нейните притежатели, уточни Пламен Панов. Подобно стоят нещата и с терена на Димитър Георгиев.
Реално остана един вид – Археологическият музей да употребява постройката на Българска народна банка.
" Можем да осъществяваме остарялата концепция за музей на Тракийската просвета от 70-те години, очакван на археологическите разкопки до Понеделник пазара. Но защото има 5000 кв. метра разгъната повърхност, а постройката е архитектурен монумент, това ще стане доста комплицирано и е въпрос на доста добър проектантски колектив, с цел да има минимални намеси във вътрешното пространство. Всичко това ще се съгласува с НИНКН в бъдеще ", разяснява още доцент Костадин Кисьов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ