Често казваме, че за унищожението на света е необходим само

Често споделяме, че за заличаването на света е нужен единствено един човек. Героят, за който ще приказваме в идващите редове е повода за старта на Първата Световна война, както и за последвалата Втора Световна война, той е повода за Студената война, Корейската и Виетнамската война, може да се счита за виновен при намесата на Съединени американски щати в Близкия изток и даже за 11 септември и основаването на организации като Ислямска страна, Хизбула, талибаните и още доста други. И най-важното е, че най-вероятно даже не го познавате или сте чували доста незадълбочено за него. За да разберем цялата история, би трябвало да се върнем доста обратно при започване на XX век и да проследим живота на Гаврило Принцип – индивидът, който стартирал смяната на света като домино резултат и до през днешния ден продължаваме да берем плодовете на неговия труд.

А защо се е борил той? Историята ще ни покаже, че когато една страна стартира да въздейства доста нападателно в политиката на друга, крайният резултат в никакъв случай не приключва добре и в никакъв случай не съумява. Гаврило е един от 7-те члена на организацията „ Млада Босна “ – формирование, което се бори за самостоятелност от Австро-Унгария. След като Франц Фердинанд идва на посещаване на 28 юни 1914 година в Сараево, точно Гаврило и неговите другари имат проект да хвърлят експлозиви в колата му, само че по стичане на събитията и фактът, че водачът сполучливо заобикаля гърмежът, Гаврило е индивидът, който ще открие огън по тези по-специални персони и с това ще промени света вечно.

Още по-интересното е, че Франц Фердинанд даже не е наследил трона, само че известието е повече от ясно. Опитайте се да си визиите по какъв начин щеше да наподобява този свят без всички спорове и издигането на толкоз доста диктатори от редица страни във времето, подбудени от фанатизма на един човек. До 90-те години на предишния век, Гаврило не е толкоз значима персона, прочее той остава в загадка, прикрива се доста надълбоко и не се приказва изключително за него. Междувременно ще открием, че към този момент има по-ясно родословие – счита се за сърбин, въпреки и той самият в миналото да се е определял като босненски сърбин или югославянин. И до момента в който за едни е воин, босненските мюсюлмани го считат за провинен. След неговото осъществяване страната почнала не просто да запада, а да превърти лентата до секцията с нещастия.

Все отново той е виновникът Босна да спре да съществува на територията на Югославия и да не се признават босненските мюсюлмани до 1968 година Босненци освен са подготвени да му придадат сръбска народност, само че и намерено го считат за терорист, в сравнение с мечтател. Според архивите, до момента в който Гаврило имал огромно предпочитание да се занимава с гражданска война и избавление, доста други поданици не са чак толкоз положително настроени към неговата концепция – въпреки всичко Австро-Унгария не е била чак толкоз сериозен изтезател и постоянно обръщала внимание на страната, на която влияела, като даже променяла закони в интерес на самите поданици там. Любопитен факт е, че всеки учебник по история ще го показа в друга светлина. На Балканите се крие и една доста забавна наклонност – архивът се разделя на толкоз самостоятелни елементи, че изгубването на нишката истина е към този момент факт. След като Югославия се разпада, записките са изменени за следващ път и ни демонстрира едно малко по-различно лице, което като че ли не сме познавали. Ето и разликите:

Босненци и хървати считат, че Гаврило е бил политически палач, който е подкрепян от Белград, като не можем да пропуснем този факт, откакто по този начин или другояче историята ни демонстрира и малко по-интересни придвижвания към Македония и усилването на една агитация на ненавист, която не може да се изтрие и до през днешния ден. За Босненските сърби, убийството е просто предтекст за Австро-Унгария и Германия да атакуван Сърбия. Тук обаче има една доза истина, която няма нищо общо с конспирациите. Според някои историци и създатели, повода Франц Фердинанд да дойде в Босна е да понижи напрежението във всички балкански страни. Впрочем малко след Балканската война, Австро-Унгария се трансформира в един от главните съперници на Сърбия, заради простата причина, че демонстрирането на военна мощност може да заплаши Босна, която продължава да е под опеката на империята. Нещо повече, с цел да се заличи сръбското въздействие там, Австро-Унгария затваря сръбските учебни заведения, отстранява всички останали знаци на тогавашната дружба и като цяло се стреми да заземи територията.

Гаврило е мъжът в дясно. 

Впрочем даже се приказва за военни дейности, въпреки и малко по-рано в Сръбско-българската война, тъкмо тази страна да бъде повода за прекратяването на военните дейности. Малко след Балканската война, когато Австро-Унгария обмисля една по-свирепа инвазия, точно Франц Фердинанд е индивидът, който стопира желанието за влизане на територията на Сърбия. Проблемът обаче е, че никой не знае това и до момента в който принцът в действителност е избавил животи, не осъзнава, че неговият личен ще бъде повода за още доста милиони жертви и на практика всяка една война, която познаваме през днешния ден – резултатът на доминото е емфатичен повече от ясно. Нека стартираме малко по-назад. Гаврило Принцип е роден в Обляй, като синоним на тази околност е Вълкойеб – преводът оставяме на вас. Бедният му живот разрешава въпреки всичко някакво обучение, само че откакто се научава да чете, младежът бързо усвоява надалеч по-сложната литература.

Познанията му демонстрират, че скоро ще тръгне към градовете и дружно с татко си извървява към 200 километра, с цел да стигне до Сараево. Само една година по-късно Босна ще бъде анексирана от Австро-Унгария. И тъкмо това основава много проблеми и главоболия, Сърбия е съумяла да смени своя държател благодарение на някои по-крайни ограничения и в този момент погледът е към Русия, само че тя към момента се възвръща и няма никакво желание да обръща внимание на Босна, до момента в който Австро-Унгария има помощта на Германия да прави каквото желае, останалите на сцената – Франция и Англия въобще не се интересуват от една дребна територия на Балканите.

Междувременно не би трябвало да забравяме, че Сърбия мечтае не просто да се възроди в една голяма империя, само че и да вземе територии, за които няма чак толкоз заслуги. Това не пречи на анархистите в Босна да се задействат и откакто Гаврило се намира в центъра на бурята, скоро поема от същата история и откакто има развъртян разсъдък и знания, не просто гълтам книга след книга, той към този момент е сигурен, че знае какво да направи и по какъв начин да се бори за свободата на своята страна – Босна да стане сръбска. Не липсват и моменти, в които се вършат опити за атентати, само че историята ни демонстрира, че има някакъв проблем със сръбските герои – мерникът им е прекомерно неакуратен.

Създателите на Черните ръце – радикална организация в Сърбия, оказват помощ за сътворянето на Млада Босна, въпреки и към момента да има несъгласия по тази тематика, тъй като никой не може да удостовери сигурно какъв брой тъкмо е тяхното въздействие. По-важното е, че едната страна приказва за заветен съюз със Сърбия. След като избухва Балканската война, Принцип върви още 280 километра, с цел да бъде сръбски доброволец. Легендата споделя, че паднал на колене и целунал земята, когато най-сетне влезнал в толкоз обичаната страна и към този момент бил подготвен да пролее кръвта си, само че нещата леко се трансформирали. За да разберем каква тъкмо е подигравката, просто би трябвало да споделим следното – в Белград нямало офицер, който да не се опитвал да притегли доброволец. Появата на дребния и парцалив Принцип не събудила нищо друго с изключение на смях и отпращане, тъй като не бил кадърен за военна работа. Би било рационално един човек да забележи тази насмешка, само че откакто героят е поел толкоз неверната литература, в никакъв случай няма да бъде изключително рационален. Легендата споделя, че откакто най-сетне е в Белград, избира да остане и да стартира да се бори за проекта на Сърбия.

Оръжието е непокътнато в музей във Виена

Негови другари му вършат компания и се твърди, че Принцип живял извънредно оскъдно и спял по входове и улици. Най-накрая се озовават в пропагандните заведения, стартират да се усещат като доста значими и получават вниманието на разнообразни групи, които в следствие ще се възползват от младите и глупави души – няма нищо по-добро за промиване от един в действителност малоумен човек. Не е ясно дали бъдещият нападател е потърсен от Черните ръце или просто самичък се е радикализирал, както нормално се случва, само че обстоятелствата са ясни, натровената душа на бедния юноша стартира най-сетне да получава вниманието, което заслужава. След като излиза наяве, че Франц Фердинанд ще идва, обстановката става още по-интересна. Сърбия плюе тази аудиенция, Босна се радва до някаква степен и никой не може да разбере какво в действителност се случва.

Младежът от долината на любовта, най-малко за вълците, взема решение, че е време да извърши политическо ликвидиране. Според някои други информатори, той даже не е бил включен в проектите, а задачата е била дадена на член на Черните ръце по поръчка на сръбското разузнаване. Защо Сърбия желае да отстрани Франц Фердинанд? Една от многото теории е, че проектите на Австро-Унгария са били най-сетне да начертае правата на всяка една страна и най-важното – да изравни отношението си сред всички, като по този метод фантазията на Белград за Югославия ще остане доста обратно в историята. Ако това е правилно, Черни ръце е трябвало да открият някой за още по-черната работа, затова имали претенденти, само че и това е единствено догадка – Гаврило бил единственият човек, който можели да прежалят, а той доста се гордеел с обстоятелството, че най-сетне ще може да лее кръв. След като ги учат да стрелят, момчетата получават към 6 бомби, хапчета цианид и револвери.

Трябва да приемем, че самият атентат е толкоз комичен и презрян, че е безумно да се назова въобще сполучлив, само че обстоятелствата са си обстоятелства. Когато бомбата е хвърлена от другар на Гаврило, водачът на Фердинанд форсира и детонацията остава зад тях. Пред изумените погледи на Фердинанд, въпросният юноша взима цианид, с цел да се самоубие. Проблемът обаче е, че хапчето и изветряло и единствено гори гърлото на първия млад терорист. Отчаян, причинителят скача и от моста, само че водата е толкоз плитка, че съумява единствено да се рани. Фердинанд взема решение, че момчето е бясно и има потребност от помощ и по-късно желае да се върне, с цел да ревизира дали в действителност е наред. Именно там в засада Гаврило ще стреля по Франц Фердинанд и с това ще стартира началото на края. След изстрелите, индивидът получава бърза дерадикализация – хора от всички улици се спускат да го бият, не съумява да се самоубие, не съумява и да се простреля, въпреки всичко не е желал да бъде премазан, само че най-сетне е избавен от служител на реда, който го арестува.

В съда признава, че е желал да убие принца, тъй като мечтаел най-сетне да види Балканите обединени, само че и това не се случило, най-малко не на този  стадий – Югославия щяла да изчака още доста време. След като никой не знае коя тъкмо година е роден – 13 юни или 25 юли, ситуацията става малко по-добро. Австро-Унгария по закон не може да екзекутира никой под 20-годишна възраст, затова в случай че Гаврило можел да бъде по-млад, той щял да се размине с въжето, само че в случай че бил по-възрастен, удоволствието щяло да остане за публиката. Най-накрая е изпратен в затвор в Чехия, където умира от туберкулоза, само че и получава извънредно неприятно отношение. Тормозът е бил ежедневен, гладувал е и никой не се интересувал какво тъкмо ще се случи с него. В деня на гибелта си, той е тежал към 40 кг.

За да не се трансформира в страдалец, някои бойци хвърлят тялото в немаркиран гроб, само че по-късно един чешки боец си спомня къде се намира и по-късно е изпратен назад в Сараево, където е заровен в църквата на героите. Все още е мъчно да разберем какви тъкмо са били претекстовете, само че малко след Първата Световна война в действителност се ражда Югославия, та може да се счита, че до някаква степен е бил сполучлив, само че най-малко до някаква степен. Днес делото на Гаврило е отбелязвано и празнувано в Сърбия, до момента в който всички останали страни някак си не виждат нищо по-различно от един терорист, казусът обаче е, че по този начин или другояче, вредите за бъдещето към този момент са явни и нелепостта на един човек преди близо век, продължава да въздейства на днешния свят, само че кой би подозирал, че ще се стигне до тук.