Сестра разкрива най-често срещаните причини за съжаление на прага на смъртта
Често споделяме, че единственото несъмнено нещо в живота е гибелта. Същевременно обаче живеем, като че ли сме безсмъртни, имаме склонността да подценяваме най-дълбоките си стремежи и потребности.
Палиативната* здравна сестра Брони Уеар е събрала най-често срещаните аргументи, за които хората съжаляват на прага на гибелта. Уеар посвещава напъните си на грижата за тези, които си отиват, и това трансформира радикално нейния живот.
Своето странствуване тя разказва в книгата “The Top Five Regrets of The Dying ”.
Ето кои са ТОП 5 СЪЖАЛЕНИЯТА НА ПРАГА НА СМЪРТТА :
- „ Трябваше да имам смелостта да пребивавам живот, в който съм правилен на себе си, не живота, който другите чакаха от мен . “ На прага на гибелта хората страдат от липса на достоверност. Всички те избират да бяха избрали собствен личен път вместо обичайните, безвредни и отъпкани пътеки.
- „ Не трябваше да работя толкоз интензивно . “ Това страдание е изразявано главно от пациенти мъже, които осъзнават, че са вложили времето си несполучливо. Съжаляват за това, че са пропуснали най-хубавите години от живота на децата си поради работата.
- „ Трябваше да имам куража да показвам възприятията си . “ Подобно на описаното в първа точка, и тук пациентите показват страдание за неналичието на достоверност. Негодувание, мъка, яд – усеща, които би трябвало да бъдат преодолени, а не потискани или пренебрегнати. Интересно е, че доста от тези пациенти са развили болестта вследствие на бремето от личното си изтощение.
- „ Не трябваше да изгубвам връзка с приятелите си . “ Любов, обвързаност, комфорт и смях – всичко това зависи от компанията и другарството. Най-новите проучвания допускат, че ключът към щастието е добре развитата мощна и същинска обществена мрежа. Твърде постоянно ние подценяваме това, което имаме, и осъзнаваме същинската му стойност едвам когато го изгубим.
- „ Трябваше да си разреша да бъда по-щастлив . “ Пациентите осъзнавали, че щастието в последна сметка е въпрос на избор. Ние можем да изберем да оставим да отмине това, което ни прави нещастни и неудовлетворени. Можем да изберем да продължим напред към това, което ни оказва помощ да растем, да еволюираме, да подобряваме средата към себе си и да реализираме естетика.
Всички в последна сметка желаеме, като погледнем обратно към живота си, да забележим наличие, с което се гордеем и се усещаме задоволени.
За благополучие тези най-често срещани аргументи на страдание могат да ни оказват помощ да променим обстановката в живота си, като вършим по-автентични и удовлетворяващи житейски избори.
*П алиативен – мед. о блекчаващ – понижаващ тежестта на признаците на болестта, само че не води до изцеление, бел. ред. )
