Честит първи март!!! Позволете на близък човек да ви закачи

Честит първи март!!! Позволете на непосредствен човек да ви закачи мартеничка за шанс и се събудете от зимния си сън. Отворете тялото, душата и сетивата си за настъпващата пролет и се радвайте на зараждащия се към вас живот!

Пролетните празници и традиции стартират с месец март, когато цялата природа, растения и животни се разсънват с нова мощ. В националните показа март се свързва с плодоносните свойства на женската природа, което намира отражение и в женското име на месеца. Всички обреди и традиции през месец март са подчинени на концепцията за възкръсването на природата.

В националния баснословен фолклор Баба Марта отъждествява идващата пролет. Представяна е най-често като капризна, остаряла жена с променлив темперамент – ту ядосана, ту радостна. Тя е сестра на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя постоянно е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното, или са свършили някоя огромна беля. Старицата им се гневи, по тази причина времето се скапва. Когато е ядосана, то е студено, а когато се смее – топло и ласкаво. Затова месец март е изменчив и придирчив. Ето 10 обичаи, свързани с настъпването на март.

Както към този момент знаете, стопанката на дома става рано, преди изгрев слънце, изтръсква всички облекла, постелки и завивки, измита двора, възпламенява избухлив огън и простира или закачва алените облекла и тъкани. Има вярване, че те пазят къщата, с цел да не влиза в нея злото – беднотия и заболявания. Вярва се, че баба Марта влиза единствено в доста чиста и спретната къща. Ето за какво къщите се почистват усърдно в края на февруари, а ритуалът на първи март е единствено алегорично пролетно разчистване от всичко неприятно, остаряло и излишно.

След като огънят остане на жарава, всички – дребни и огромни, го прескачат до три пъти, с лице към изгряващото слънце, с цел да се очистят от лошотията и да се предпазят от заболявания. Ритуалът с огъня се свързва и с гоненето на бълхи, гущери и змии. За тази цел, също се обикаля двора с дрънчене на железни предмети и наричания или пък се обикаля къщата със разпален парцал. На места с пушека от дворния огън кадят стаите и стопанските постройки.

През първия ден на март всички стават доста рано, “за да не им напикава Марта очите ”, т.е. да не са сънливи през лятото.

Чак по-късно, стопанката извършва най-известния бит за първи март – закичването на хора и млади животни с МАРТЕНИЦА. Тя е знак на здраве, дълъг живот, плодовитост и обилие. Широко публикувано е вярването, че всички, носещи мартеница, ще бъдат здрави през годината, “бели и червени, румени, засмени ”. Класическата мартеница се създава от извит, наложително наляво, памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е знак на непорочност, непорочност и наслада. Червеният е цвят на жизнеспособност, здраве и обич.

Някъде и на през първия ден на март се извършва ритуалът “заплашване ” на плодни дръвчета, които не раждат. Заплашват ги с секира, като назовават: „ Не го сечи, то ще роди “.

Младите безусловно би трябвало да излязат на открито “да ги види Баба Марта и да се зарадва ”, което значи, че времето ще е хубаво и топло. Старите дами и старците не би трябвало да излизат на открито рано заран, тъй като “ще разгневят Баба Марта ”, ще я ядосат. На нейния ден тя обича да вижда млади дами и девойки, накичени с мартеници.

Някъде подшиват долното краище на дрехата с чер конец, с цел да бъдат зашити устата на змиите.

Вярва се, че в случай че на този ден прогърми за пръв път, годината ще е доста плодовита. В Източните Родопи наблюдават кой пръв ще влезе в дома им – кой ще е полезът. Ако той е добър и заможен собственик, през годината ще има благодат. На първата “мартена месечина ”, т.е. първото пълнолуние през март, момите, подготвени за задомяване, се хващат на хоро с благопожелание да се оженят през годината.

На този ден не се дава нищо на заем, с цел да не излезе берекетът от къщата, само че и никой не взима нещо от непозната къща, с цел да няма потребност и през годината да заеме непознато.

Жените не перат и не простират бели облекла, с цел да не падат слани и градушки. Не работят с нож и ножица, с цел да се родят здрави и мощни животни. Някъде не се преде, с цел да няма “куковича прежда ” по житата, само че тук-там е назад – преде се, за “да предат житата, да порастват ”, за “да се опредат фиданките ”, т.е. да порастват и да дадат добър плод житата и плодните дръвчета. Не се тъче, с цел да не падне гръм, тъй като блъскането прилича гръмотевицата. Със същата цел някъде на този ден не варят, да не “ври облак ”.