Ферментирал (черен) чесън - защо е толкова полезен?
Чесънът е добре прочут с потребните си свойства - няма подозрение, че той е натурален антибиотик, убива патогени от всевъзможен тип, укрепва имунната система и ни оказва помощ да се борим с всевъзможни бактерии и вируси. Затова постоянно и на драго сърце го включваме в менюто си. Да, само че това стеснение - миризмата му...
“Тук на помощ идва ферментиралият чесън. В него като се изключи че липсва присъщата остра миризма, изгодите му се усилват спрямо пресния чесън. ”
Как се получава ферментирал (черен) чесън?
Процесът, който се случва с чесъна, не е ферментация в строгия смисъл на думата. В същността си това е по-скоро състаряване. Но е реалност, че по този начин захарите се трансформират в млечна киселина. В този развой, който се управлява прецизно във връзка с температура и достъп на въздух, се образуват меланоидини - естествени и безвредни пигменти, които оцветяват ферментиралия чесън от ярко кафяво до, когато е подготвен - антрацитно черно.
Черният чесън усилва здравословните си изгоди, трансформира усета и текстурата си и миризмата изчезва. Той става мек, блудкав може да се яде както свеж, по този начин и да се прави на паста, като допълнение в разнообразни ястия и сосове.
Кои са здравословните му изгоди:
Пресният чесън има над 130 потвърдени изгоди за здравето на индивида. Но в прясно положение с него не можем да прекаляваме, изключително в случай че имаме сензитивен корем или проблеми с храносмилането. Алицинът е повода за този изострен усет и аромат. Чесънът не се харесва и на децата, а е добре те също да се употребяват от качествата му. При ферментацията освен, че не изчезват изгодите, само че и се усилват, като забравяме за дразненето и острия аромат.
Ясно е, че щом понижава алицинът, понижават и антибактериалните изгоди на чесъна, произлизащи от веществото. Но в доста други връзки те се усилват:
Ферментиралият чесън е богат на пробиотици - това е основната изгода от всеки развой на ферментация. Захарите се преобразуват в млечна киселина, a тя е същински еликсир за чревната и стомашна флора. Така че в различен смисъл, ферментиралият чесън оказва помощ в битката основно с бактериите и с инфекциите, които предизвикват.
Във ферментиралия чесън се образува водороден прекис (пероксид). Нормално той се създава и в тялото - от неутрофилите, подвид левкоцити. Чисто химично съединяване от водород и О2, той е мощен дезинфектант, детайл от имунната система. С ферментиралия чесън получаваме в допълнение количество. Вече не ни липсва толкоз алицинът като че ли?
Антиоксидантната интензивност във ферментиралия чесън е по-голяма от тази в пресния. Публикуваното в изданието Journal of Agricultural and Food Chemistry проучване открива, че след консумация на ферментирал чесън антиоксидантите освен са повече, само че и са надалеч по-устойчиви от тези в суровия - т.е. работят по-дълго време..
Можем ли да вършим сами ферментирал чесън?
Технологията за подготвяне не е невъзможна в домашни условия, само че би трябвало да сте безусловно сигурни, че вършиме всичко, както би трябвало. А ето по какъв начин може да го ползвате съгласно усета си:
Като дресинг в салата - в композиция със студенопресована лой, оцет балсамико. Оцетът може да се размени със сок от лайм. Смачква се на паста и всички съставки добре се смесват. Готовата салата се залива с дресинга директно преди консумация.
Можете да си извършите ароматно масло - пастата от чесъна се смесва с размекнато масло, хималайска сол, малко черен пипер и босилек. Оставя се да стегне в силиконови формички за лед и след това може да се намазва на топъл самун или брускети.
Паста от ферментирал чесън може да се добави в самия завършек на приготвянето на супи и вегетариански ястия с по-беден усет - съдържащи варива най-много. Той придава пикантност на ориза, амаранта, просото, киноа.
В съществени ястия като паста, яхнии, пица даже, той придава необикновен мек усет, само че изгодите му понижават. Макар че не в такава степен, както кулинарната обработка понижава качествата на пресния чесън. Може да се каже, че съставът на черния чесън е по-устойчив.
Достатъчно е малко количество, а вие експериментирайте съгласно усета си!
Прочети също:
“Тук на помощ идва ферментиралият чесън. В него като се изключи че липсва присъщата остра миризма, изгодите му се усилват спрямо пресния чесън. ”
Как се получава ферментирал (черен) чесън?
Процесът, който се случва с чесъна, не е ферментация в строгия смисъл на думата. В същността си това е по-скоро състаряване. Но е реалност, че по този начин захарите се трансформират в млечна киселина. В този развой, който се управлява прецизно във връзка с температура и достъп на въздух, се образуват меланоидини - естествени и безвредни пигменти, които оцветяват ферментиралия чесън от ярко кафяво до, когато е подготвен - антрацитно черно.
Черният чесън усилва здравословните си изгоди, трансформира усета и текстурата си и миризмата изчезва. Той става мек, блудкав може да се яде както свеж, по този начин и да се прави на паста, като допълнение в разнообразни ястия и сосове.
Кои са здравословните му изгоди:
Пресният чесън има над 130 потвърдени изгоди за здравето на индивида. Но в прясно положение с него не можем да прекаляваме, изключително в случай че имаме сензитивен корем или проблеми с храносмилането. Алицинът е повода за този изострен усет и аромат. Чесънът не се харесва и на децата, а е добре те също да се употребяват от качествата му. При ферментацията освен, че не изчезват изгодите, само че и се усилват, като забравяме за дразненето и острия аромат.
Ясно е, че щом понижава алицинът, понижават и антибактериалните изгоди на чесъна, произлизащи от веществото. Но в доста други връзки те се усилват:
Ферментиралият чесън е богат на пробиотици - това е основната изгода от всеки развой на ферментация. Захарите се преобразуват в млечна киселина, a тя е същински еликсир за чревната и стомашна флора. Така че в различен смисъл, ферментиралият чесън оказва помощ в битката основно с бактериите и с инфекциите, които предизвикват. Във ферментиралия чесън се образува водороден прекис (пероксид). Нормално той се създава и в тялото - от неутрофилите, подвид левкоцити. Чисто химично съединяване от водород и О2, той е мощен дезинфектант, детайл от имунната система. С ферментиралия чесън получаваме в допълнение количество. Вече не ни липсва толкоз алицинът като че ли? Антиоксидантната интензивност във ферментиралия чесън е по-голяма от тази в пресния. Публикуваното в изданието Journal of Agricultural and Food Chemistry проучване открива, че след консумация на ферментирал чесън антиоксидантите освен са повече, само че и са надалеч по-устойчиви от тези в суровия - т.е. работят по-дълго време.. Можем ли да вършим сами ферментирал чесън?
Технологията за подготвяне не е невъзможна в домашни условия, само че би трябвало да сте безусловно сигурни, че вършиме всичко, както би трябвало. А ето по какъв начин може да го ползвате съгласно усета си:
Като дресинг в салата - в композиция със студенопресована лой, оцет балсамико. Оцетът може да се размени със сок от лайм. Смачква се на паста и всички съставки добре се смесват. Готовата салата се залива с дресинга директно преди консумация. Можете да си извършите ароматно масло - пастата от чесъна се смесва с размекнато масло, хималайска сол, малко черен пипер и босилек. Оставя се да стегне в силиконови формички за лед и след това може да се намазва на топъл самун или брускети. Паста от ферментирал чесън може да се добави в самия завършек на приготвянето на супи и вегетариански ястия с по-беден усет - съдържащи варива най-много. Той придава пикантност на ориза, амаранта, просото, киноа. В съществени ястия като паста, яхнии, пица даже, той придава необикновен мек усет, само че изгодите му понижават. Макар че не в такава степен, както кулинарната обработка понижава качествата на пресния чесън. Може да се каже, че съставът на черния чесън е по-устойчив. Достатъчно е малко количество, а вие експериментирайте съгласно усета си!
Прочети също: Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ