Чемшир
Чемшир или чимшир /Buxus sempervirens/ съставлява малко дръвче или гъсто разклонен шубрак от семейство Чемширови. Ботаническото име на чемшира - Buxus на гръцки значи “плътен ” и се свързва с гъстотата на листата, които компактно покриват клонките.
Листата на чимшира са кожести, презимуващи, продълговато – яйцевидни или елипсовидни, целокрайни, голи, срещуположни, 1, 5–3 см дълги и до 1.5 см необятни, тъмнозелени и лъскави от горната страна, светлозелени и матови изпод, по ръба подвити, приседнали или с къси дръжки.
Съцветията са главички, ситуирани в пазвите на листата. Цветовете на храста са еднополови, с елементарен жълтозелен околоцветник (мъжките с четириделен, а женските с шестделен). Плодът на чемшира е кутийка, разпукваща се на 3 дяла, с рогчета на върха.
Растенето цъфти през април и май. Разпространено е в Югозападна Европа, Северна Африка, Западна Азия. У нас се среща из цялата страна. От доста години насам чемширите са едни от най-популярните и най-използвани растения за озеленяване, под формата на декоративни шубраци или гъсти, вечнозелени живи плетове на сенчести места.
Видове чемшир
Съществуват към 30 типа чемшир, чиято татковина е Средиземноморието и Югоизточна Азия. Създадени са и доста сортове, само че най-често чемширите се разделят на дребнолистни и едролистни или нискостеблени и високостеблени. Разликата е освен в размера на листата и във височината на стеблата, само че и в скоростта на повишаването. Чемширът, изключително дребнолистният е сенколюбив шубрак.
Най-често отглеждан е вечнозеленият чемшир (Buxus sempervirens). В родните си места той може да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст доближава 800 години. С течение на времето от него са основани доста форми и сортове.
По-дребни и пъстри сортове са B. Sempervirens Marginata (листа с жълти краища) и B. Sempervirens Aureovariegata (листа с жълти петна). Ако се нуждаете от малък чемшир за разполагане единствено по края на пътечка, можете да се спрете на B. Sempervirens Suffruticosa.
Високите и компактни форми на чемшира разрешават да се вършат живи плетове и впечатляващи фигури, а сортовете джуджета се употребяват за обрисуване на пътечки и делене на лехи.
История на чемшира
Без подозрение чемшир е класическо растение за оформяне, което се практикувало от римляните, а евентуално и от техните предшественици. В Средновековието изкуството било обновено. През 16 век било на мода за известно време, а през 19 век се утвърдило още веднъж. Днес оформянето на шубраци се възстановява.
Във Франция подрязването се прави орнаментално. В Англия пък има традиция в оформянето на най-различни фигури от чемшир. Известни са форми като серпантина, топки, конуси, пирамиди, гъби, високи стъбла и статуи от чемшир като пилета, лебеди и зайци и какви ли не още причудливи форми. Тъй като чемширът е многогодишен, подрязаните растения могат да се засаждат в скъпи старинни съдове.
Състав на чемшир
Чемширът съдържа до 1 % алкалоиди. Изолирани и разпознати са над 30 разнообразни стероидни алкалоида. Листата и младите клончета съдържат също етерични масла, флавоноиди и смолисти субстанции.
Отглеждане на чемшир
Чемширът не е по никакъв начин придирчив във връзка с почвата и светлината. Ако е засаден на припек, той ще пораства буйно, само че ще се развива сполучливо и на полусянка. Чемширът леко понася пресаждане във всяка възраст и промяната на мястото въобще не му работи зле.
Когато от него ще се прави жив плет, нормално се засажда в един ред. Ако обаче се нуждаете от плътна и дебела ограда като стена, се практикува шахматно посаждане в два реда. Високите форми се садят на разстояние 35-45 см сред растенията, а джуджетата – по-гъсто.
За да са красиви и компактни оградите, бордюрите и фигурите от чимшир, короните на растенията би трябвало от май до август да се подстригват на всеки 6 седмици. Изрязаните клончета с дължина към 10 см може да се вкоренят, при което да се получи огромно количество посадъчен материал.
През първата година от засаждането декоративните храстчета се подрязват единствено един път, с цел да се провокира щедро разгръщане на клончета в основата. От втората година към този момент се подстригва няколко пъти през лятото, с цел да се сгъсти короната и храстчетата да одобряват мечтаната форма.
В интервала на израстване се поддържа умерена мокрота. Временно засушаване не би се отразило съдбовно на растението. И въпреки всичко не забравяйте да наторявате декоративното храстче всеки месец от май до август. Растението се размножаване посредством разделяне, като отделените елементи се засаждат по-дълбоко от преди. Може да се развъди и посредством резници през март или август.
Събиране и предпазване на чемшир
Използват се листата на чемшира, брани по време на цъфтежа. Листата се берат, като се отрязват облистените връхни клончета. Навързват се и се сушат опънати на тел или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушените билки се съхраняват в проветриви пространства, като се внимава да не се смесят с други типове.
Ползи от чемшир
Чемширът има потвърдено потогонно, жлъчегонно, слабително, дезинфекциращо, противотрескаво деяние. Употребява се при жлъчна непълнота, подагра, епилепсия, ревматизъм и трескави положения. Растението е дейно още при простуда и грип. Чимширът се ползва за филтриране на кръвта и при нервни разстройства. Дрогата работи удобно още при диабет, постепенно заздравяващи инфектирани рани и други
Етеричното масло, което се извлича от дървесината, се е употребявало като билково лекарство в случаи на епилепсия. Маслото също е било прилагано при зъбобол и хемороиди. Алкалоидите и танините, намиращи се в билката, имат лаксативен и антипиретичен резултат. Освен това запарка от чемшир се приема за стимулиране на имунната система, при артрит, за детоксикация на кръвта.
Народна медицина с чемшир
Според българската национална медицина отварата от чемшир възвръща положението при бъбречна непълнота, подкрепя отделянето на урина и въздейства удобно при разнообразни възпаления на бъбреците.
За задачата се завира 450 мл вода. Добавят се 2 супени лъжици смлян чемшир /с клонките и листата/. Сместа се оставя да ври от 3 до 5 мин. Отстранява се от котлона и се оставя да изстине. След 60 минути се прецежда. Течността се приема по 2 пъти на ден-сутрин на гладно и вечер преди ястие. Не се поставя нито захар, нито мед или различен подсладител, все пак усетът на течността е прелестен.
С времето дозата последователно се усилва. Ако в първите месеци приемате към 400 мл на ден, то 5 месеца по-късно може да се пие и по 1 л. Много е значимо да се внимава да не се получи предозиране. Появата на разстройство е знак, че количеството на чая неотложно би трябвало да се понижи.
Външно билката се употребява под формата на запарка от стрити на прахуляк сухи листа. За да се направи отварата, са нужни 40 г листа, които се варят в 1 л вода, до момента в който водата изври на половина. С отварата се подготвят компреси, промивки, бани и други Тя може да се ползва и вътрешно, като се пие заран на гладно по 1 чаена чаша и болният остава на топло, до момента в който се изпоти.
При рухване на косата накиснете листа от чемшир във винен оцет в съответствие 1:10 и използвайте като лосион преди къпане. За фрикция при ревматизъм пък накиснете листата от чемшир в ракия в съответствие 1:10.
Нашата национална медицина предлага следната рецепта при себорея, плешивост, пърхот: 10 г от билката се накисват в 100 мл алкохол. Престояват към 20 дни.
Вреди от чемшир
Въпреки лечебните си свойства, чемшир е токсично растение и не трябва да се приема в огромни дози. Билката би трябвало да се ползва единствено под контрола на доктор, защото дрогата не е изцяло тествана за нейните токсични странични резултати.
Симптомите на острото отравяне с чемшир са мощни коликообразни болки, съпроводени с гадене, повръщане и диария или мощно главоболие със зрителни разстройства, поява на хематурия.
Също по този начин се следи забавена и аритмична сърдечна активност, намаляване на кръвното налягане. В началото са налице възбудни феномени, а по-късно - подтиснатост, незаинтересованост, унесеност. Опасността идва от парализа на сърдечната активност, която може да докара до гибел в резултат на задушаване.
