Чехите дадоха заден при сделката за активите на ЧЕЗ в

Чехите дадоха заден при договорката за активите на ЧЕЗ в България. Председателят на надзорния съвет на компанията в Прага Вацлав Пачеш съобщи в изявление за БНР, че се съмнява дали българската "Инерком " ще успее да откри парите за покупката на чешките активи у нас. Всъщност забележителна част от миноритарните акционери на ЧЕЗ се оповестиха срещу договорката поради подозренията за финансиране посредством офшорни капитали.
<!--[if-->
<!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> Според Пачеш в договорката няма политически колорит - най-малко в Чехия, само че министър председателят Андрей Бабиш не утвърждава управлението на ЧЕЗ и евентуално ще направи промени. Самият Пачеш позволи, че и той ще бъде освободен. Но това би се случило едвам откакто Бабиш (който е в оставка) затвърди позициите си.

Наистина, чехите дадоха девет месеца на "Инерком ", с цел да откри финансиране. Но даже и при този дълъг период това към този момент им се вижда мъчно постижимо за българската страна.

Арбитражното дело ще спъне страната

За нас е сериозен проблем присъединяване на българската страна в договорката, разяснява още Вацлав Пачеш. Проблемът е от правно естество, тъй като ЧЕЗ не се е отказала от арбитражното дело, което води против българската страна. Въпреки това правните екипи са почнали работа и резултатът следва да бъде оповестен до края на април.

За Пачеш няма вид "ЧЕЗ Груп " да се откаже от арбитража, с цел да завърши сполучливо продажбата на българските си активи. "Доколкото знам - акцентира той - арбитражът е за доста огромна сума - доста по-голяма, в сравнение с договорката с "Инерком ". Доколкото знам, българската страна може да бъде позволена да закупи " ЧЕЗ България " или най-малко по-голямата част от активите, само че единствено когато арбитражът е завършен. "

Както към този момент писахме, исковата молба на чешката компания пред Арбитража във Вашингтон и е за към 600 млн. евро, а за активите й в България се спряга сумата от към 320 млн. евро. Последното предпочитание на ЧЕЗ е да реализира извънсъдебно съглашение по делото, като накара българската страна да заплати част от желае й. Нашето държавно управление към този момент не е обсъждало подобен вид, само че е повече от ясно, че едно такова решение ще донесе големи финансови разноски за бюджета и данъкоплатците.

Изтичането на документи към България

В Прага продължава следствието от кое място е изминал документът, възложен и на българския кабинет. "Има приключване единствено на един документ, в който се съдържа информация за финансовите институции, които биха обезпечили заем за "Инерком “, с цел да закупи активите на ЧЕЗ - изяснява Пачеш пред Българското национално радио. - Във вестниците прочетох, че поради натиска две български банки са се отдръпнали. Става дума за напън от българското държавно управление. Ако това в действителност е правилно, аз се притеснявам, че всичко ще отиде напразно. Страхувам се, че "Инерком " няма да успее да си обезпечи средства, с цел да заплати активите на "ЧЕЗ България ". "

Далеч по-оптимистично го дава кандидат-купувачът. "Нямаме терзания по отношение на обезпечаването на финансиране на сделката”, споделиха от "Инерком " в отговор на въпрос на bTV. В сдружението не знаели за оказан напън върху банки (да отдръпват поддръжката си за тях), работели по финансирането и реализирали "значителен прогрес по структурирането му”.

Другите купувачи

В случай на неуспех на договорката с "Инерком ", какъвто от ден на ден се обрисува, чехите си оставят отворена вратата за договаряния с другите двама евентуални купувачи - чешката "Енерго-Про " и индийската корпорация India Power. Последната бе посочена за евентуален покупател взаимно с българската компания "Фючър Енерджи ". Нашето сдружение обаче ненадейно (!) изпита проблеми с обезпечаването на ток за клиентите си от свободния пазар и скоропостижно се отдръпна от него. След което ЧЕЗ изостави тази алтернатива. Но, както показва Пачеш, "все още има интерес за закупуване на целия ни бизнес в България, изключително от индийската компания ".

Правителството не желае ЧЕЗ да остане

Що се отнася до устрема на ЧЕЗ да продаде българските си активи, Вацлав Пачеш го свързва със загубата на средства поради неизпълнени от нашите управляващи задължения. По думите му: "някои от законовите задължения, поети от българското държавно управление, не са напълно изпълнени... Информираха ни, че управлението на ЧЕЗ счита, че губи пари поради дейностите на държавното управление и че просто би трябвало да си тръгне от страната. Смисълът на всичко беше, че българското държавно управление и особено министър председателят Бойко Борисов не желаят ЧЕЗ въобще да бъде в България... Мисля, че ЧЕЗ направи неточност (преди няколко години), като изиска увеличение на цените на тока прекомерно бързо. Подчертавам, че това е персонално мнение. Цената на електрическата енергия се качваше с такова движение на всички места в Европа, само че тогава ЧЕЗ трябваше да осъзнае, че част от българското общество не е готово за сходно шоково нарастване... Сега министър председателят Борисов още веднъж е на власт и наличието на ЧЕЗ евентуално не му се нрави изключително - на него и на неговите хора. Ето за какво за ЧЕЗ става доста мъчно да прави бизнес в България ".

Реакцията от българския кабинет не закъсня. Подкрепихме основаването на анкетна комисия за ЧЕЗ в Народното събрание, с цел да се извади всичко през годините. Защото от изявлението през вчерашния ден разбрах, че не ги обичам, съобщи Бойко Борисов пред министрите при започване на държавното съвещание на14 март, визирайки мнението на ръководителя на надзорния съвет на ЧЕЗ.

"Разбрах, че през годините аз съм им пречил. На никого не сме пречили, а сме желали ЕРП-тата да си съблюдават договорите и уговорките ", продължи Борисов, напомняйки, че и трите сдружения - ЧЕЗ, EVN и "Енерго про ", са били обекти на инспекция.

"Тука не става въпрос за харесване и нехаресване, а за извършване на уговорките - аутсорсването на дейностите им през годините и за какви пари ставаше въпрос, за това, че не влагаха задоволително в електроразпределителната и преносна система. Нека в Народното събрание всичко да стане ясно ", настоя министър-председателят.

"От това, което през вчерашния ден от управлението на ЧЕЗ споделиха - добави той - разбрах, че единственият незаподозрян съм аз, тъй като не ги одобрявам. Няма по какъв начин тогава да имам нещо общо с тази договорка. "

Необходимо е да се подсети, че при първото ръководство на Борисов стартира процедурата по лишаване на лиценза на ЧЕЗ. Комисията за енергийно и водно контролиране към момента не я е завършила, като няма да е изненада, в случай че един ден реши, че няма учредения за такива деяние.

Чехите си потеглят без облага?

Звучи необикновено, само че съгласно Пачеш ЧЕЗ ще напусне нашата страна без облага - това излизало, като се тегли линия след всички направени покупки и вложения. А цената, предлагана от "Инерком ", щяла да обезпечи баланс сред вложеното и полученото в този момент като сума. Тоест Пачеш счита, че ЧЕЗ няма да загуби, само че няма и да завоюва. Просто ще е на нулата.

При разнопосочните и уклончиви изявления на чехите за договорката сходни приказки не стоят доста съществено, а и преди всичко слагат под подозрение компетенциите на чешкото управление на компанията. Така или другояче, един от авторитетните миноритарни акционери Михал Шнобр твърди, че управата на ЧЕЗ няма дълготрайна позиция за българския си бизнес и че "поредица от мениджърски неточности " са довели до обстановката, поради която компанията е в спор с българските управляващи и се е стигнало до арбитраж.

Естествено, продавачът може да приказва каквото си желае, пробвайки се да прибере колкото се може повече пари от купувача, единствено че историята с Топлоелектрическа централа "Варна " е много показателна. На 1 януари 2015-а тя бе затворена с лека ръка, тъй като не отговаряше на европейските екологични условия, а тогавашният й притежател - ЧЕЗ, не желаеше да влага в сероочистващи технологии. Днес обаче придобиването на централата от фамилията на някогашния транспортен министър Данаил Папазов се обрисува като доста сполучлив ход. В момента върви подготовката за рестарта на VI блок на ТЕЦ-а, който ще се зарежда с природен газ.

Пламен Симеонов

Сделката ще мине и през "Дондуков " 2

Президентът Румен Радев разгласи, че ще свика Консултативния съвет за национална сигурност, с цел да се разиска енергийна сигурност на страната, включително и продажбата на "ЧЕЗ България ".

"Правителството дължи отговори на българския народ каква е схемата за финансиране на договорката за ЧЕЗ и също по този начин по какъв метод тази договорка получи политическа поддръжка ", означи Радев. Неговата позиция е, че без политическа поддръжка компанията на Гинка Върбакова не би могла да получи банково финансиране, а също и че до момента в който не е ясна схемата на финансиране, няма по какъв начин да знаем под каква форма и по какъв метод българското държавно управление се готви да стане сътрудник на Върбакова.

За президента е доста значим въпросът кой води договарянията от името на страната и кой от името на Върбакова. "Твърдя изрично, че досега нямах информация по този въпрос. Изрично настоях да получа такава от способените органи, която регулярно е изпращана до държавното управление. Ето за какво считам за основателно да бъде призован КСНС ", акцентира Радев.

Заседанието на "Дондуков " 2 ще се организира през втората половина на април, само че министърът на енергетиката Теменужка Петкова занапред съобщи по една от националните малките екрани: "Не съм съгласна с изявлението на президента Румен Радев, че държавното управление би трябвало да даде отговор за финансирането на договорката. То няма по какъв начин да даде подобен отговор, защото не е взело участие в процедурата. Чешката страна продава едни свои активи, които се намират в България. Не е работа на страната да дава отговори по какъв начин е структурирано финансирането.”

Според Петкова "сделката започва като бизнес договорка. Сами видяхте по какъв начин тематиката ескалира и по какъв начин в действителност някои се пробваха да създадат от тази чисто икономическа бизнес договорка политически въпрос. Смятам, че това развиване на събитията не беше удобно за никого ".

Енергийният министър изясни, че три министерства проучват най-хубавия излаз от обстановката и детайлите щели да бъдат конкретизирани. Не било ясно и каква най-висока цена е склонна да заплати страната, в случай че чешката страна разреши България да взе участие в интервенцията.

Обрат на 180 градуса в "Инерком "

"Инерком България " не счита, че придобиването на държавен дял от страна на българското държавно управление е единственият метод да се подсигуряват публичният интерес и доставките на електричество за българските консуматори ", споделя в изявление за "Ройтерс " Милена Стоева, ръководител на борда на шефовете на компанията.

В материала на организацията се отбелязва, че българският министър на финансите Владислав Горанов, както и други политици и анализатори считат, че страната има задоволително принадлежности, с цел да контролира доставките на електрическа енергия и присъединяване ѝ в договорката не е належащо.

"Съгласни сме с финансовия министър и не считаме, че държавно придобиване на дял в бизнеса на ЧЕЗ е единственият метод да се подсигурява общественият интерес ", показва Стоева.

По думите й "никакви офшорни компании не вземат участие с никакъв дял в тази транзакция. В случай че искахме да го създадем посредством офшорни компании, към този момент можехме да сме го създали, само че ние искахме да създадем транспарантна транзакция ".

От "Инерком " оповестиха също по този начин, че се водят договаряния с няколко световно опериращи банки, доста от които нямат офиси у нас и че с съветски банки в никакъв случай не е било обсъждано финансирането на договорката.