Осъдиха частен съдия изпълнител за незаконна сделка
Частният правосъден реализатор (ЧСИ) Иван Карапанчев е дефинитивно наказан за закононарушение по работа и за използванe на преправен документ. Това реши Върховният касационен съд (ВКС), откакто остави в действие решението на Софийския апелативен съд (САС), с което Карапанчев беше приет за отговорен и наказан условно на две години затвор по тази причина, че опитал да продаде ипотекиран парцел скрито от банката заемодател на длъжника и от Националната организация за приходите, а също така занижил неведнъж цената му с преправена оценка от 813 000 лева на близо 63 000 лева, написа правният уебсайт Lex.bg.
Става дума за проблем към сдружението „ Плевенски самун “ ООД, в който Карапанчев се присъединил през 2016 година Тогава при него постъпило искане от Албена Исаева – брачна половинка на някогашен съучастник във компанията, с което тя желала да се образува изпълнително произвеждане против „ Плевенски самун “ ООД. Преди това Исаева купила друга компания и я преименувала на „ Плевенски самун “ ЕООД, като през нея почнала да изкупува отговорностите на остарелия хлебозавод. Тя е брачна половинка на изчезналия през 2015 година предприемач Йоско Исаев, за който и до момента се допуска, че се намира в Германия.
Карапанчев направил списък на парцела на „ Плевенски самун “ ООД, само че без да извърши предварителна инспекции за тежестите върху него, нито изискал регистриране на забрана върху подлежащия на осъществяване парцел. В протокола от осъществения списък пък не попълнил данните за изпълнителния титул, въз основа на който е формирано изпълнителното произвеждане, мястото на разказа, наложените върху парцела ипотеки и възбрани, не била посочена и началната цена, от която да стартира наддаването.
Карапанчев назначил експерт да извърши оценка на парцела, само че по-късно приложил друга оценка на специалиста по друго изпълнително дело, като заключението даже не било в оригинал, а сканирано и преправено с неведнъж занижена цена.
След това изготвил съобщение за първа обществена обмен на парцела, без в него да са посочени притежател, цялостно изложение, има ли наложени ипотеки и на какви суми. В обявлението началната цена била избрана на 62 750 лева, според преправения документ, макар че данъчната оценка възлизала на близо 240 000 лв.. Обявлението не било оповестено на уеб страницата на окръжния съд с линк към страницата на Камарата на частните правосъдни реализатори (КЧСИ), а за плануваната обществена обмен не били известени нито банката заемодател, нито Национална агенция за приходите.
Според актовете за оповестяване, това е станало посредством разлепване на известия в хлебозавода, в адвокатската фирма на частния правосъден реализатор, в постройката на районния съд и в общината. Така за обществената обмен научила обаче компанията „ Петрол-Трейдинг Груп “, към която хлебозаводът също имал задължения. Тя поискала да се причисли към делото като взискател. Първоначално Карапанчев поставил резолюция молителят да бъде причислен.
Но три дни по-късно ЧСИ спрял изпълнителното дело, тъй като и други кредитори поискали да се причислят, и отменил плануваната обществена обмен. Албена Исаева подала тъжба в съда против прекъсването, само че делото било прекъснато, тъй като ЧСИ не управлявал постоянно жалбата.
Заради нарушаванията по изпълнителното дело, през 2017 година КЧСИ е лишила Карапанчев от дееспособност за 5 години.
След това въз основа на тези обстоятелства и след изводи на движимости лица за преправени документи и занижената в пъти цена въз основата на „ Плевенски самун “ ООД, и окръжният съд във Враца, и САС заключиха, че Карапанчев е направил закононарушение по работа и превръщане на документ.
Върховните съдии Мина Топузова, Румен Петров и Невена Грозева отхвърлят всички възражения на Карапанчев, в това число и това, че е нарушен правилото ne bis in idem, забраняващ наново съдене и наказване на едно лице за същото действие. Тезата на ЧСИ беше, че камарата към този момент го е наказала, а също така активността му подлежала на правосъден надзор и по тази причина не трябвало да носи наказателна, а единствено дисциплинарна отговорност за позволени нарушавания при осъществяване на служебните си отговорности.
Върховен касационен съд отбелязва, че апелативният съд е направил подробен и изчерпателен разбор, с цел да отхвърли възражението на Карапанчев. В решението на САС беше обяснено, че правилото се ползва единствено в наказателното произвеждане. В случая пък Карапанчев е осъден по дисциплинарно дело, което визира само частните правосъдни реализатори, а и плануваните санкции в двете производства са разнообразни.
Отхвърлени бяха и възраженията на Карапанчев, че позволените нарушавания са незначителни, като съдилищата означиха, че частният правосъден реализатор въобще не е изискал и данъчна оценка, а действителната пазарна оценка на парцела е за над 813 000 лв.. САС беше подчертал още, че в тази ситуация става дума за изключително фрапантни нарушавания, подчинени на „ ясната цел “ да се даде опция на компанията на Исаева да придобие парцел на мощно занижена цена, от което са щели да последват вреди за банката и за Национална агенция за приходите.
„ Възможността от настъпването на тези вреди не е била хипотетична, въпреки да не се е стигнало до осъществяване на обществената обмен, само че е основан риск за причиняването на такива последствия, което е изцяло задоволително да се одобри, че действието е осъществено, защото нормата на чл.282, ал.1 от Наказателно-процесуален кодекс, за разлика от наредбата на чл.282, ал.2 от Наказателен кодекс не изисква настъпването на обилни нездравословни последствия. В този смисъл касационният състав приема, че във връзка с субективната страна на действието в атакувания правосъден акт са обективирани подробни и правилни съображения, които актуалната инстанция не намира аргументи да не ги показа. С оглед изложеното актуалният състав смята, че липсват учредения за анулация на въззивното решение заради нарушаване на материалния закон “, написа в умозаключение Върховен касационен съд.
Става дума за проблем към сдружението „ Плевенски самун “ ООД, в който Карапанчев се присъединил през 2016 година Тогава при него постъпило искане от Албена Исаева – брачна половинка на някогашен съучастник във компанията, с което тя желала да се образува изпълнително произвеждане против „ Плевенски самун “ ООД. Преди това Исаева купила друга компания и я преименувала на „ Плевенски самун “ ЕООД, като през нея почнала да изкупува отговорностите на остарелия хлебозавод. Тя е брачна половинка на изчезналия през 2015 година предприемач Йоско Исаев, за който и до момента се допуска, че се намира в Германия.
Карапанчев направил списък на парцела на „ Плевенски самун “ ООД, само че без да извърши предварителна инспекции за тежестите върху него, нито изискал регистриране на забрана върху подлежащия на осъществяване парцел. В протокола от осъществения списък пък не попълнил данните за изпълнителния титул, въз основа на който е формирано изпълнителното произвеждане, мястото на разказа, наложените върху парцела ипотеки и възбрани, не била посочена и началната цена, от която да стартира наддаването.
Карапанчев назначил експерт да извърши оценка на парцела, само че по-късно приложил друга оценка на специалиста по друго изпълнително дело, като заключението даже не било в оригинал, а сканирано и преправено с неведнъж занижена цена.
След това изготвил съобщение за първа обществена обмен на парцела, без в него да са посочени притежател, цялостно изложение, има ли наложени ипотеки и на какви суми. В обявлението началната цена била избрана на 62 750 лева, според преправения документ, макар че данъчната оценка възлизала на близо 240 000 лв.. Обявлението не било оповестено на уеб страницата на окръжния съд с линк към страницата на Камарата на частните правосъдни реализатори (КЧСИ), а за плануваната обществена обмен не били известени нито банката заемодател, нито Национална агенция за приходите.
Според актовете за оповестяване, това е станало посредством разлепване на известия в хлебозавода, в адвокатската фирма на частния правосъден реализатор, в постройката на районния съд и в общината. Така за обществената обмен научила обаче компанията „ Петрол-Трейдинг Груп “, към която хлебозаводът също имал задължения. Тя поискала да се причисли към делото като взискател. Първоначално Карапанчев поставил резолюция молителят да бъде причислен.
Но три дни по-късно ЧСИ спрял изпълнителното дело, тъй като и други кредитори поискали да се причислят, и отменил плануваната обществена обмен. Албена Исаева подала тъжба в съда против прекъсването, само че делото било прекъснато, тъй като ЧСИ не управлявал постоянно жалбата.
Заради нарушаванията по изпълнителното дело, през 2017 година КЧСИ е лишила Карапанчев от дееспособност за 5 години.
След това въз основа на тези обстоятелства и след изводи на движимости лица за преправени документи и занижената в пъти цена въз основата на „ Плевенски самун “ ООД, и окръжният съд във Враца, и САС заключиха, че Карапанчев е направил закононарушение по работа и превръщане на документ.
Върховните съдии Мина Топузова, Румен Петров и Невена Грозева отхвърлят всички възражения на Карапанчев, в това число и това, че е нарушен правилото ne bis in idem, забраняващ наново съдене и наказване на едно лице за същото действие. Тезата на ЧСИ беше, че камарата към този момент го е наказала, а също така активността му подлежала на правосъден надзор и по тази причина не трябвало да носи наказателна, а единствено дисциплинарна отговорност за позволени нарушавания при осъществяване на служебните си отговорности.
Върховен касационен съд отбелязва, че апелативният съд е направил подробен и изчерпателен разбор, с цел да отхвърли възражението на Карапанчев. В решението на САС беше обяснено, че правилото се ползва единствено в наказателното произвеждане. В случая пък Карапанчев е осъден по дисциплинарно дело, което визира само частните правосъдни реализатори, а и плануваните санкции в двете производства са разнообразни.
Отхвърлени бяха и възраженията на Карапанчев, че позволените нарушавания са незначителни, като съдилищата означиха, че частният правосъден реализатор въобще не е изискал и данъчна оценка, а действителната пазарна оценка на парцела е за над 813 000 лв.. САС беше подчертал още, че в тази ситуация става дума за изключително фрапантни нарушавания, подчинени на „ ясната цел “ да се даде опция на компанията на Исаева да придобие парцел на мощно занижена цена, от което са щели да последват вреди за банката и за Национална агенция за приходите.
„ Възможността от настъпването на тези вреди не е била хипотетична, въпреки да не се е стигнало до осъществяване на обществената обмен, само че е основан риск за причиняването на такива последствия, което е изцяло задоволително да се одобри, че действието е осъществено, защото нормата на чл.282, ал.1 от Наказателно-процесуален кодекс, за разлика от наредбата на чл.282, ал.2 от Наказателен кодекс не изисква настъпването на обилни нездравословни последствия. В този смисъл касационният състав приема, че във връзка с субективната страна на действието в атакувания правосъден акт са обективирани подробни и правилни съображения, които актуалната инстанция не намира аргументи да не ги показа. С оглед изложеното актуалният състав смята, че липсват учредения за анулация на въззивното решение заради нарушаване на материалния закон “, написа в умозаключение Върховен касационен съд.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ