- Чак през декември месец може да стане ясно, кой

- Чак през декември месец може да стане ясно, кой печели болшинство в Сената на Съединени американски щати. В същото време републиканците на практика несъмнено ще си върнат контрола върху Камарата на представителите. Това ще им даде дарба да блокират законодателни начинания на демократите. Надеждите им за огромно болшинство, обаче, не се оправдаха. Паралелно с градуса на напрежение в Съединени американски щати, прелом бележи фронтът в Украйна. Части на украинската войска влязоха в регионалния център Херсон, изоставен от съветските окупационни елементи. Анализатори позволяват, че изтеглянето на Руската войска от десния бряг на Днепър е изключително тежко проваляне, тъй като точно там може би ще се реши войната. Двете събития в двете елементи на света основават самобитна геополитическа рамка, която постанова въпроса: по какъв начин след изборите в Америка и поврата на войната се трансформират общите закономерности в връзките САЩ-Русия? Наш посетител е геополитическият анализатор доцент Валентин Вацев. Доц. Вацев, разумният въпрос, с който бих желала да стартираме и който идва незабавно след междинните избори, е: оттук насетне какво ще прави Америка?

- Америка ще продължава да преглежда отблизо и да се пробва да взема решение своите ценностни несъгласия. Бие бяхте изцяло права във вашето встъпление. Не се наблюдаваше блестяща победа, нямаше алена вълна, нямаше червен вихър. Просто както най-често става на междинни избори, партията с ръководещи функционалности загуби Долната камара на Народното събрание. Това се е случвало и с Обама, и с Тръмп, и даже с Бил Клинтън. Така че действителният проблем на тези избори към момента не е посрещнат. Вие вярно казахте, че светът ще научи дефинитивно, кой побеждава на тези избори чак през декември, може би някъде даже малко преди Коледа, тъй като следва да се броят доста дълго, а може би ще има и прегласуване. Но тези избори демонстрираха някакви нови зависимости в американското общество. Когато става дума за решение на казуса за властта, а в Америка този проблем се взема решение с президентски и с междинни избори, е редно да се чака – и по този начин е било във всички години до момента, обществото да се успокои. Властта е такава, каквато е, ние сами я направихме с нашето гласоподаване, т.е. одобряваме и продължаваме нататък. Този път няма утешение в обществото. Даже се вижда нещо доста необичайно, което до момента сякаш не беше забелязвано. Прието е да се счита, че като се гледа отдалече американската електорална карта, се знае, че има едно алено централно място – това е цветът на републиканците, и сини брегове. Това се резервира и в този момент. Но има още някаква взаимозависимост, за която още не мога да намеря точната дума, с която да я назова, само че мога да я опиша. Става дума за това, че ценностните несъгласия, които този път са свързани напълно ясно с механизмите на властта, са влезнали и в дребни обитаеми пунктове, те са годни и на една и съща улица, в едни и същи къщи, в едни и същи фамилии. Т.е. става известно, че този път Америка е решавала ценностни спорове, ценностни несъгласия, а както е известно, в здравия разсъдък ценностните несъгласия не се позволяват с гласоподаване. Т.е. вътрешното културно цивилизационно несъгласие на Америка, борбата на Америка със самата себе си, в случай че може по този начин малко по-философски да се каже, ще продължи и след тези, несъмнено, доста значими избори. За мен има съображение да се проведат някакви доста дълбинни паралели оттатък рамката на видимостта, сред процесите в Съединени американски щати и в Русия. Работата е там, че Америка този път е ценностно разграничена. Разделена е, не по въпросите кой е на власт и кой не е, а това са, несъмнено, значими въпроси и по тази причина са значими толкоз и изборите. Америка е разделна вътре в себе си по метафизичен и метафизични въпроси. Част от гласоподавателите гласоподават като жители на национална страна. Те се интересуват от материални фактори и условия на живот, от цената на бензина, от цената на ипотеката, от интензивността на трудовия пазар и всевъзможни други такива фактори и събития, които въздействат непосредствено на материалния живот на жители. Това е видът разумно, рационално гласоподаване на жители в национална страна. Друга част гласоподават по идеологически пътища, гласоподава за правото или неправото да се прави аборт, гласоподават за LGBT идея и гласоподават, стимулирани от разбирането на Демократическата партия, че за първи път в американската история този път на тези избори е подложен под въпрос общия принцип на битие на американската страна – това е демокрацията. Т.е. хората този път гласоподаваха всеки за своята ценностна ориентировка, като несъмнено, е невероятно да се реши ценностно несъгласие посредством стартиране на бюлетини. Така че Америка не се успокоява. Въпросите за властта си остават доста значими, само че Америка е в ценностно вътрешно опълчване на себе си. И това се вижда доста добре при един незадълбочен преглед на водещите американски медийни издания, на аналитични бюлетини, съществени списания и така нататък, и така нататък Същото, въпреки и това да звучи парадоксално, се следи и в Русия. Войната няма да се реши в Херсон, както някои настояват. Войната ще продължи още дълго, багра се, минимум още две години, и Херсон е просто промеждутъчен стадий. Трябва да се помни, че всяка война е цялост от настъпления и от отстъпления, като настъпленията най-често не значат победа, а отстъпленията най-често не значат загуба. Така че огромната истина по въпроса за съветската война се разкрива не на украинска територия, въпреки че там нещата са съдбовно значими. Голямата истина за съветската война се разкрива тогава, когато признаем един не явен факт – че Русия води война не толкоз с Украйна, защото Украйна е прокси детайл, колкото с целия боен съюз НАТО и несъмнено, със Съединени американски щати. И когато Русия води война с целия международен Запад, повече или по-малко консолидиран, това към този момент е международна война. Според мен международната война е почнала незабелязано и тихомълком с първите изстрели на украинска територия. Сега аз не съм подготвен да направя военно-технически експертен разбор на положението на бойното поле в Херсон. Аз напълно постоянно чета военни експертни бюлетини и разбори, само че защото не съм боен специалист, не съм подготвен да проучвам от военна позиция това, което става там. Да, съветските войски сега се реалокират от десния бряг на левия бряг на Днепър – това е значимо пренасяне. Това значи, че Русия отстъпва избрани значими територии на Украинската армия. Но в случай че погледнем по-надълбоко, в случай че погледнем оттатък военно-експертния разбор, ще забележим доста забавни и може би тревожни зависимости. Работата е там, че Русия продължава да бъде по-силна от Украйна във военно-технически и военно-материален смисъл. Русия е по-голяма страна, с по-съвършени оръжия, с повече жива мощ и това е задоволително, защото всяка война е съпоставяне на материални механически благоприятни условия и сили. Големият проблем е, че Русия обаче е подготвена да победи военно-технически своя съперник в Украйна, въпреки че както ви споделих, надали Украйна е основният съперник. Готова да победи своите съперници, Русия не е подготвена да посрещне успеха. Русия води война със себе си и не е подготвена да победи на този стадий.
-->
- Доц. Вацев, в случай че създадем параленост сред процесите в Съединени американски щати и процесите в Русия, от една страна виждаме една Америка, която не е подготвена да одобри себе си заради своята тотална раздробеност от естаблишмънта до най-малкото обитаемо място.

- Точно по този начин.

- От друга страна, виждаме Русия, която не е подготвена да победи себе си, приемайки обстановката, в която се намира, само че целейки да направи смяна на европейския геостратегически ред, на европейската архитектура на сигурност. Как тези два процеса ще се напаснат? Те до какво ще доведат?

- Това са два паралелни, единородни и единосъщни процеси – ценностни спорове на американска територия и ценностно-политически спорове на съветска територия. Руската страна – такава, каквато е през днешния ден, беше направена при започване на 90-те години с една единствена цел: да вкара съветския управнически хайлайф в Европа, да причисли съветската горна класа към цивилизования Запад. Това не се получи заради най-различни аргументи – дълго е да се изброяват, и на този стадий в Русия става изцяло ясно, че по-нататък не може да продължи този, както някои го назовават, цивилен контракт. Става дума за това, че при започване на военните дейности в Русия се утвърди една такава доктрина: вие воювайте колкото желаете в Украйна, само че не пречете на съветското гражданско общество да живее своя прекрасен живот. Оказа се, че в такива войни, каквито Русия през днешния ден води, не може да има победа на бойното поле, в случай че няма победа на избрани полезности и идеологии вътре в тъканта на самото общество. Т.е. Русия и Америка вземат решение единосъщни и единородни задания, ценностни спорове на доста високо метафизично ниво. Как ще ги реши Америка тези спорове, ние следва да забележим. Проблемът е, че в Русия нещата могат да получат доста мощна инерция, защото от една страна 80% и повече от междинните руснаци поддържат тази война, войната на Кремъл, само че съветският управнически политически и икономически хайлайф към момента се колебае и има мощна опозиция против войната. Т.е. Русия, видяно на огромния календар на геополитиката, Русия, нагледно казано, участва като в 1917 година, единствено че след февруари, т.е. към този момент февруарското държавно управление се е провалило, либералите са изгубили борбата, а болшевиките още не са пристигнали, с цел да се осъществя Октомврийската гражданска война, и даже не се знае, дали ще дойдат.

- И страната е в безпорядък.

Страната е не в безпорядък, а в морално политически безпорядък, което е по-лошо. Руснакът не може да бъде изплашен с елементарен веществен безпорядък. Големите страни имат безредни краища, тъй че това не е проблем. Въпросът е, че в Русия се води същинска ценностна война, същински Kulturkampf, казано на немски, за бъдещето, за идеологията, за смисъла на живота, за предназначението на Русия като световна страна. Т.е. това е общата рамка на събитията – ценностни борби в двата полюса на спора. Русия би трябвало да победи себе си, с цел да победи във войната по сигурен метод. Същото наподобява важи и за Съединени американски щати. Никога американското общество не е било толкоз вътрешно разпокъсано, комплицирано, шашардисано, озлобено, разграничено вътре в себе си.

- Доц. Вацев, сред Русия и Америка е Европа. Целта на Кремъл може би е смяна на европейската архитектура на сигурност.

- Със сигурност е това.

- Да, само че задачата на Съединени американски щати по отношение на Европа към момента не е ясна, само че при всички случаи като детайл от нея е да не я загуби. Каква е ориста на Европа сред тези две разминаващи се трендове?

- Със страдание би трябвало да ви призная, че първо Европейският съюз, който ние рисувахме като парадайс на земята и като наш народен блян, в който ние би трябвало рано или късно да влезем, Европейският съюз още през цялото време нямаше политическа субектност. Европейският съюз е съюз на страни без политическа субектност, т.е. всяка страна поотделно има политическа субектност, само че Съюзът няма политическа субектност. В последните месеци Европейският съюз стартира да губи и своята икономическа субектност, т.е. една голяма, труднопреодолима, неудържима лавина от материални проблеми, екзистенциални проблеми, които тровят живота, като тръгнете от Англия и свършите с Италия и Хърватия. Т.е. Европейският съюз към този момент не е Обетованата земя, за която българите би трябвало да жертват всичко, с цел да могат да влязат там. Вие сте безусловно права – огромните упоритости на съветското управление, на Кремъл, на систематизирания Путин е да се преразгледа и да се промени европейската архитектура на сигурност. Това е основният претекст при започване на тази война. И в действителност Русия първа стартира войната с готовност да промени този ред на сигурност – приказвам за световната архитектура на международната сигурност, проектирана върху европейска територия. Но работата е там, че към този момент към момента нищо не може да се каже с изясненост и съответно. Русия води война със себе си, Америка води война със себе си и изцяло естествено е Съединени американски щати да се опитат и сполучливо да придърпат към себе си, към американска земя главните материално-технически и индустриални запаси на отслабваща Европа. Вече се знае, че значими производители, да вземем за пример в Германия, от рода на " Фолксваген “ – това е компания колос и компания знак, са на път да се преселят в Съединени американски щати, където материалните условия са по-благоприятни за производството. Значи величието и блясъкът на икономизирана Европа идваше от евтините съветски първични материали. Тях към този момент ги няма заради разнообразни аргументи. Т.е. Европа, в случай че желае да оцелее, би трябвало да се насочи към Обетованата земя на Америка. Това значи просто изсушаване, изсмукване на виталните сили на Европейския съюз и общ политически и исторически колапс на Европейския съюз. Казвам го това без всякакво зложелателство, защото европеизацията на България се осъзнаваше през последните години точно като трансисторическа цел на българското общество. Тази цел се оказва към този момент прекомерно условна и не толкоз притегателна, колкото беше до момента.

- Кои са геополитическите сюжети за България? Ние къде сме?

- Да, ще ви кажа какво мисля, само че желая да споделя с вас първо дълбокото си стеснение и дискомфорт от това, че българската мислеща общественост, българската експертокрация плюс водещи български публицисти към момента не разискват въпроса на това ниво. Все още се приказва на ниво на обикновено ежедневно дребнотемие – кого разстреляли, кой е напреднал, кой е отстъпил, кой е върнал земята и по този начин. Това, несъмнено, са значими неща, само че българският политически хайлайф дружно с българските публицисти трябваше към този момент да образуват световни сюжети за развиването на нашата страна. Аз ще ви предложа съгласно мен трите сюжета, които виждам, като ще ви призная, че нито един от тях не ми харесва. Първият сюжет е въпреки всичко България да продължава да се враства в тази увяхваща, отслабваща и потъваща европейска общественост, която доста скоро ще бъде просто едно бюрократическо тресавище, което не може да взема решение никакви стопански и политически културни проблеми, а взема решение своите европейски бюрократически упоритости. Това е единият сюжет, който сякаш е най-вероятен. Вторият сюжет е свързването на България с някакви структури от рода на ШОС и на БРИКС. Това теоретически е допустимо, само че на този стадий е немислимо, защото Русия не демонстрира безусловно никакъв интерес към ориста на балканските страни. За Русия през днешния ден са забавни процесите в Близкия изток, в Средна Азия, в Далечния изток, само че не и процесите на Балканите. Но това е вероятен сюжет, който теоретически стои, въпреки че на процедура сега не може да се приказва за него – наблягам, сега. Третият сюжет е общо турско и съветско единодушие, защото връзките сред Турция и Русия става все по-топли и по-топли, все по-близки и все по-стратегически, все по-важни и все по-дълбоки. Третият сюжет се свежда до това, че с съветско и с турско единодушие България приема икономическия чадър на Турция. България се трансформира в цялост от турски вилаети, като резервира една условна суверенност, която обаче сама по себе си не значи нищо. Това значи просто доминация на Турция над Балканите и основно над България. Това е третият вид, който също – прощавайте, само че аз не мога да харесам. Но тези сюжет трябваше да бъдат въображаеми не от мен, а от българските държавни ръководители и от българския политически хайлайф. Нищо такова не става. В момента виждаме единствено увъртане на дребно.

- Добре, само че в случай че тези сюжети фактически стоят пред вероятностите на България, може ли една Концепция за националната сигурност да ги промени – да отидем в четвърти сюжет или да излезем от тях?

- Без подозрение, една виновна идея за национална сигурност може първо да промени тези три сюжети и второ, би могла, без подозрение, да формулира четвърти някакъв сюжет. Проблемът е различен, обаче – че Концепцията за национална сигурност и за народен разцвет, така наречен българска концепция, не е нещо, което може да се седне и да се напише от група учени и известни професори. Значи на всички места по света концепциите за национална сигурност и за национално развиване се образуват в новите времена, в епохата на модерността от съответната национална буржоазия. Френската национална буржоазия формулира френския народен блян и френския сюжет за мечтаното бъдеще. И тъй наречените, и английската буржоазна мощ също осъществя тези планове. Т.е. там, където има национална буржоазия, съществува и национална концепция и идея за национално развиване.

- Е да, само че България няма такава.

- За страдание, това е огромният въпрос.

- Няма такава.

- В България не се следят даже зачатъци на национална буржоазия. Аз от време на време парадоксално си мисля и приказвам, че може би е пристигнало време да се преборим не толкоз за развития европеизъм, а за българска национална буржоазно-демократична гражданска война. България няма национална буржоазия. Всичко това, което претендира да бъде национална буржоазия, не дава отговор на понятието. Ето това е огромният проблем. Не съществува национална буржоазия, която да съобщи, че поема в свои ръце ориста на нацията – по този начин, както е признато във всички съвременни страни от Френската гражданска война насам. Това не става и това е в действителност основният проблем на България.

Как ще се реши?

Аз мисля, че единственият метод, тъй като нищо друго не е допустимо, единственият метод, който е вероятен, е следният: да бъде подменян по някакъв метод българския – елементарни, Господи, – хайлайф. Политическият и икономически хайлайф на България би трябвало да се подмени. Той е резултат от провалената идея за народен преход от комунизъм към народна власт. Преходът не се състоя, в действителност той докара до всевъзможни нежелани резултати. Българският народен хайлайф е притежател на пороците на този преход и той би трябвало да бъде подменян с виновни хора на днешния ден, а не на вчерашните упоритости. Това са проблемите. Няма кой да формулира значима догадка за българското развиване, защото няма национална буржоазия.

Доц. Валентин Вацев в изявление за обзора на деня на Радио " Фокус “ " Това е България “. Доц. Вацев беседва с Цоня Събчева.