Най-сърцатият доброволец
Бях шокиран - един малък, ухилен човек носеше четири лопати, огромен ъглошлайф, два винтоверта, два огромни удължителя (макари), тесла, чук, кози крайник, отвертки, ключове и две раници, едната голяма. ПЕША - едвам ходеше от товар...Той не разбра, че бях шокиран, той не разбра и когато плаках през вчерашния ден, до момента в който се прибирахме, само че дано почнем от началото...
Да, бе пристигнал пешком до паркинга на магазин в София, където с доброволци се събирахме да тръгваме за наводнените села, бе пристигнал 20 минути по-рано, от квартал, далечен на километри, пешком, с всичко това - кой би носил 30 кг пешком, с цел да оказва помощ, що за Човек?!
А Боже по какъв начин този 54-годишен, жилест човек работи - НЕУМОРНО, с усмивка, със сърце. На 54 години, а душата му на дете - чиста, почтена, думите му, държанието..Записва телефоните на хората, на които оказва помощ и звъни да ги пита през ден по какъв начин са, с какво да им помогне. Предлага решения, контакти, хрумвания.
Всеки свободен ден, когато не е на работа (по строежите) е по селата и всякога носи толкоз неща, последната събота пътува с мен на отиване и на връщане и съумях да схвана повече за него. Наистина не се срещат такива Хора всеки ден, с тяло на възрастен, с душа и непорочност на дете, а сърцето направено от чиста Любов и Добрина. Чудех се по какъв начин може да е толкоз съпричастен и съчувствен с болката на хората, да желае толкоз да прави положително и да оказва помощ... Да е по този начин чист, като детска сълза.
Валери Петров бил зарязан като бебе от родителите си, израснал по домовете, чак в 4-ти клас схванал, че има родители, татко му се появил, не се получило доста, само че схванал, че има и сестра. Пишели си писма с нея, виждал я от време на време.
Сменил доста домове за деца и юноши, учил поминък, бил в строителните войски, където се научил и на мурафет. Когато станал по-голям се грижел за сестра си, описа по какъв начин я защитил в една обстановка, в която я изнудвали и желали да й вземат заплатата - тя била шивачка. И по този начин някак хубаво го описа, прелестно ни стана на всички в колата. Докато след това не описа, че я изгубил, тя се удавила млада, при безразсъден случай и отново останал без близки в този свят. И тук ревях, сълзите безшумно се стичаха от очите ми, не желаех да го смущавам, а и другите в колата, само че ми беше доста мъчително - за сестра му, за него, по какъв начин е изгубил всичко и по какъв начин по този начин е бил зарязан.
Но преглътнах сълзите си и му споделих истината, единствената истина: " Валери, ти си прелестен човек, заслужаваш да бъдеш обичан и си обичан от нас и от доста другари! Ти си в действителност доста, доста добър човек! "
И да, Валери за мен е същински ГЕРОЙ, най-сърцатият доброволец, който оказа помощ на доста хора в наводнените села
ГЕРОЙ, който заслужава да бъде обичан, тъй като връща вярата в положителното, тъй като е доказателството, че от най-трудната орис, може да разцъфне най-хубавото сърце и душа!
Благодарим ти, Валери!
Никола Рахнев, Гората.бг
Да, бе пристигнал пешком до паркинга на магазин в София, където с доброволци се събирахме да тръгваме за наводнените села, бе пристигнал 20 минути по-рано, от квартал, далечен на километри, пешком, с всичко това - кой би носил 30 кг пешком, с цел да оказва помощ, що за Човек?!
А Боже по какъв начин този 54-годишен, жилест човек работи - НЕУМОРНО, с усмивка, със сърце. На 54 години, а душата му на дете - чиста, почтена, думите му, държанието..Записва телефоните на хората, на които оказва помощ и звъни да ги пита през ден по какъв начин са, с какво да им помогне. Предлага решения, контакти, хрумвания.
Всеки свободен ден, когато не е на работа (по строежите) е по селата и всякога носи толкоз неща, последната събота пътува с мен на отиване и на връщане и съумях да схвана повече за него. Наистина не се срещат такива Хора всеки ден, с тяло на възрастен, с душа и непорочност на дете, а сърцето направено от чиста Любов и Добрина. Чудех се по какъв начин може да е толкоз съпричастен и съчувствен с болката на хората, да желае толкоз да прави положително и да оказва помощ... Да е по този начин чист, като детска сълза.
Валери Петров бил зарязан като бебе от родителите си, израснал по домовете, чак в 4-ти клас схванал, че има родители, татко му се появил, не се получило доста, само че схванал, че има и сестра. Пишели си писма с нея, виждал я от време на време.
Сменил доста домове за деца и юноши, учил поминък, бил в строителните войски, където се научил и на мурафет. Когато станал по-голям се грижел за сестра си, описа по какъв начин я защитил в една обстановка, в която я изнудвали и желали да й вземат заплатата - тя била шивачка. И по този начин някак хубаво го описа, прелестно ни стана на всички в колата. Докато след това не описа, че я изгубил, тя се удавила млада, при безразсъден случай и отново останал без близки в този свят. И тук ревях, сълзите безшумно се стичаха от очите ми, не желаех да го смущавам, а и другите в колата, само че ми беше доста мъчително - за сестра му, за него, по какъв начин е изгубил всичко и по какъв начин по този начин е бил зарязан.
Но преглътнах сълзите си и му споделих истината, единствената истина: " Валери, ти си прелестен човек, заслужаваш да бъдеш обичан и си обичан от нас и от доста другари! Ти си в действителност доста, доста добър човек! "
И да, Валери за мен е същински ГЕРОЙ, най-сърцатият доброволец, който оказа помощ на доста хора в наводнените села
ГЕРОЙ, който заслужава да бъде обичан, тъй като връща вярата в положителното, тъй като е доказателството, че от най-трудната орис, може да разцъфне най-хубавото сърце и душа!
Благодарим ти, Валери!
Никола Рахнев, Гората.бг
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ