Родители и деца: История за човешките грешки
Бях афектирана на татко си, че желае да размени мама. Но към този момент е късно да изправим грешките си.
Може би в един съвършен свят връзката сред порасналите деца и родителите се ускорява с годините. Но в реалност даже може да се разпадне. Защо се случва това и коства ли си да таите глупави обиди против родителите?
Родена съм в нормално семейство. Майка ми работеше като шивачка, а татко ми беше дърводелец. Те мечтаеха да ми дадат положително обучение. Винаги са желали по-добър живот за мен, жертвали са доста за мое положително.
Опитах се с всички сили да угодя на баща и мама, доколкото мога. Завърших с отличие и се записах в университет. Но месец след заминаването ми насладата отстъпи място на скръбта. Любимата ми майка внезапно се озова в болничното заведение. Болестта лиши живота й.
Не можах да се примиря със случилото се. Доскоро майка ми живееше, създаваше и излъчваше благополучие. И в този момент я няма. Всяка вечер преди лягане се молех на Бог мама да се появи в съня ми.
След случилото се татко ми се затвори в себе си. Дни и нощи той седеше в работилницата си и се опитваше да се разсейва с работа. Всеки уикенд идвах при татко си, с цел да го поддържам. Но не ми беше елементарно.
Мина цяла година, преди да осъзная, че не мога да оплаквам постоянно. Исках да подобря живота си, да получа обучение, да си намеря работа и да основа семейство. И незабавно щом това осъзнаване пристигна при мен, срещнах Михаил. Той беше със 7 години по-голям от мен, имаше бизнес и живееше в жилището си. Почти незабавно ме предложения да се преместя при него, а няколко месеца по-късно ме помоли да се оженя за него.
Сватбата беше скромна. На този ден за първи път видях татко ми да се усмихва още веднъж. Радостното събитие разсея тъгата, която царуваше в нашето семейство. Веднага след дипломирането забременях. С татко ми се виждахме все по-рядко.
Тогава се разболя. Не можех да го навестявам постоянно с бебе на ръце. Леля ми се обаждаше и ми разказваше по какъв начин се усеща. Няколко пъти даже лежа в болница, а по-късно го изпратиха у дома под наблюдението на локалната здравна сестра.
Когато го посетих един път забелязах, че той се държи необичайно към тази жена. А самият той изглеждаше по-млад и доста по-щастлив. Опасенията ми се потвърдиха, когато татко ми се обади и сподели, че желае да се ожени за Галя. За мен това беше изменничество към загатна за обичаната ми майка.
Не желаех да допускам какво се случва. Бях афектирана на татко си. Негодуванието ми ставаше все по-силно с всеки минал ден. Отношенията ни се скапаха. Леля постоянно ми се обаждаше, опитваше се да ме вразуми. Но това не оказа помощ.
Вижте още: Неблагодарни щерка и наследник. Забравиха за мен
Баща ми се обади, извини се, в действителност искаше да дойда при него. Оказа се, че той още веднъж е в болничното заведение. Но аз му отхвърлих, излъгах, че имам работа. И на идната заран ме разсъни телефонно позвъняване.
Той си беше отишъл. Лекарите се борили до последно, само че не могли да го спасят. В тази секунда осъзнах какъв лакомец съм била през цялото това време. Баща ми се нуждаеше от мен и аз просто му обърнах тил поради някаква глупава детска засегнатост.
