Бях на 17, когато баба ми се разболя тежко. Никога

Бях на 17, когато баба ми се разболя тежко. Никога не сме били задоволително близки, с цел да кажа, че я обичам. Но ми беше жалост за нея, тъй като майка ми не желаеше да й помогне.

Баба ми е била срещу това майка ми да се омъжи за татко ми. Но тя е послушала сърцето си. По подигравка на ориста баба се оказа права за татко ми. Той ни напусна, когато бях дете. Но майка ми и баба ми по този начин и не оправиха взаимоотношенията си.

Баба се нуждаеше от специфични грижи, по тази причина ме помоли да пристигам при нея всеки ден, в случай че мога. В подмяна тя ми даде обещание, че ще получа съществено завещание от нея. Живеехме оскъдно, а аз, почтено казано, бях лаком за пари. Затова взех решение да оказа помощ на баба с каквото мога.

След занятията в университета идвах при нея. Купувах й храна, почиствах жилището, поливах цветята. Година по-късно баба ми на процедура не можеше да върви. Така че трябваше да я съпровождам до тоалетната и банята и по-късно назад в леглото.

Веднъж, до момента в който почиствах килера, открих там албум с редки марки. Тя ми сподели, че това е сбирка на дядо ми и в случай че желая мога да я взема. Не отхвърлих такава добрина.

Вярно, не посмях да продам всичко едновременно. Постепенно в живота ми започнаха да се появяват нови неща. Купих си телефон, обнових дрешника си, започнах да се храня по-често на открито. Разбира се, майка ми видя това. Тя си намерения, че извършвам кражба пари от баба ми и това ме ядоса.

Всяка година баба ми ставаше все по-зле, а грижите ми се увеличаваха. Уморих се да се грижа за нея, станах по-раздразнителен. Близо до нея ме държеше само желанието да получа наследството. И знаех, че доста скоро това ще се случи.

Баба умря в съня си. Разбрах за това, когато я посетих след работа. След всички нужни мерки се върнах в къщата. Преобърнах всичко в търсене на скъпите пари и ги открих под възглавницата.

До тях имаше записка: „ Завещанието е при нотариуса. Това е номерът му. Съветвам те да му се обадиш допустимо най-скоро. Оказа се, че баба ми е решила да остави всичките си пари на сиропиталище. А апартаментът остави на майка ми. Не можех да допускам.

На мен беше оставила картина. На друга записка пишеше, че това нещо ще промени живота ми. В този миг желаех да се върна обратно във времето и да кажа на баба си всичко, което мисля за нея. 6 дълги години стоях над леглото й за някаква безполезна картина!

5 години по-късно се натъкнах на нея по време на преместването. Ожених се и основах компания. Нещата потръгнаха нагоре и аз и брачната половинка ми взехме решение да се изнесем от града.

Погледнах картината и си спомних думите на баба ми. Разбрах, че бъркам. И в нейна памет, взех решение да окача тази картина в дома си. По време на една от вечерите моят другар Андрей се загледа в нея. Той работи с антики от доста години и сподели, че това платно коства цяло положение.

Не имах вяра, че е истина. Но след 5 дни търсения и съвещания се убедих, че картината на баба е същинска необичайност, която доста колекционери търсят. Чувствах се толкоз компрометиран. В младостта си ревниво преследвах парите, изцяло забравяйки, че има доста по-важни неща.

Баба ми евентуално е виждала, че й оказвам помощ поради наследството. Надявам се тя да ми елементарни. Не съм продал картината. Искам да ми служи като увещание за грешките ми и за обичаната ми баба.

Вижте още: Бременната ми жена ме завари с любовницата

Тази история ни демонстрира, че всеки от нас има право на неточности. По един или различен метод Генади се оказа единственият човек, който беше подготвен да помогне на баба си, когато тя се нуждаеше от това. Въпреки че го правеше от користни подбуди, той израсна като персона и съумя да осъзнае грешките си.

Богатата му баба повярва в него през цялото време. Тя знаеше, че някой ден той ще може да оцени подаръка й. И по този начин се случи. Освен това, тя не не помни за щерка си, макар че не съумя да откри сили да възвърне връзките си с нея.