С един удар правителството преполви дълговия лимит
Буквално с един удар държавното управление преполви лимита от близо 19 милиарда лв. нов дълг, който му бе даден със закона за държавния бюджет за тази година.
Както заяви Министерството на финансите на 28 април на интернационалните финансови пазари е била сполучливо осъществена емисия на обща стойност 4 милиарда евро или близо 8 милиарда лв.. Като се има поради, че до този миг от началото на годината на вътрешния пазар бяха пласирани няколко излъчвания за общо 2 милиарда лв. излиза, че досега имаме стихотворец дълг за близо 10 милиарда лв..
Последната емисия е форматирана в два транша. Първият са облигации за 2.25 милиарда евро със период до падежа 9 години и транш от 1.75 милиарда евро със период до падежа 13 години. Деветгодишните облигации са с закрепена рента от 3.5%, а тринадесет годишните носят закрепена рента от 4.125% годишно.
" Република България оповести трансакцията на 28 април, в 10:10 ч. ЦИЕ време, като началните ценови индикации (IPTs) бяха избрани на MS+150 базисни пункта за 9-годишния транш и MS+195 базисни пункта за 13-годишния транш.
Емисията беше извънредно добре призната още през цялото време, поръчките бяха бързо посрещнати по време на утринната търговия в Лондон. Към 14:00 ч. ЦИЕ време размерът на записванията надвиши 4.0 милиарда евро за 9-годишния транш и 2.9 милиарда евро за 13-годишния транш.
Благодарение на мощната динамичност, емитентът съумя да понижи спредовете с 25 базисни пункта на 9-годишния транш и с 20 базисни пункта на 13-годишния транш, като окончателните спредове бяха избрани на MS+125 базисни пункта и MS+175 базисни пункта надлежно. Едновременно с това, в 14:30 ч. ЦИЕ време, бяха оповестени книгите с поръчки.
Въпреки забележителното понижаване на спредовете, мощното търсене продължи, като крайният размер на записванията доближи 4.9 милиарда евро за 9-годишния транш и 3.6 милиарда евро за 13-годишния транш. В 15:20 ч. ЦИЕ време размерите на емисията бяха дефинитивно избрани на 2.25 милиарда евро за 9-годишния транш и 1.75 милиарда евро за 13-годишния транш.
В 17:40 ч. ЦИЕ време емисията беше закрепена ценово, както следва: 9-годишен транш: цена 98.634 / рентабилност 3.681%; 13-годишен транш: цена 97.975 / рентабилност 4.332% ", написа в известието на финансовото ведомство.
Новият дълг в Бюджет 2025 – изскача ли нов заек от храсталака?
Росен Желязков и Мартин Димитров от ПП-ДБ влязоха в спор за дълга в бюджета
Пак в него недвусмислено се показва, че съгласно данните за спредовете деветгодишните облигации са най-успешните от 2020-а насам.
Няма смисъл да проучваме до каква степен сполучливи ли не на фона на целия дългов пакет е последната облигационна емисия. Ще обърнем внимание на нещо друго. А точно на лихвените заплащания, с които новия дълг ангажира страната, тъй като точно те те непосредствено въздействат на разходната част на бюджета за целия дълготраен интервал на облигационните излъчвания.
Става дума за лихви от 3.5% и 4.125%, които са закрепени. Вярно е че в предходни евроемисии излъчвания - от интервала 2022-а-2024-а, лихвите са по-високи - нежду 4.25% и 4.875% годишно. Дори имаше доларова емисия с рента от 5% годишно.
На този декор последния транш е с по-ниска финансова тежест за фиска. Но в това време пласирания през тази година дълг в левове на вътрешния пазар е с лихви, които не надвишават 3.25% годишно. С други думи лихвения товар за бюджета от него е по-малък.
Вярно е че този дълг е по кратковременен от облигациите на интернационалните финансови пазари. Вярно е също по този начин, че нашия - вътрешен пазар има доста по-ограничени финансови благоприятни условия.
Но за какво изобщо на държавното управление му бе нужно да възнамерява поемането на близо 19 милиарда лв. нов дълг в случай, че потребностите за финансиране на планувания недостиг за 2025-а и за погасяване на падежиращи през годината излъчвания е към 10 милиарда лв.?
Заради скритите операции за образуване на бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт.
Ясно е че действително този недостиг е два пъти по-голям, въпреки и счетоводно да е 3% от Брутният вътрешен продукт. Но цената, която заплащат и ще продължат да заплащат всички данъкоплатци през разходната част на бюджета е върху действителния, а не върху счетоводният размер на недостига.
Както заяви Министерството на финансите на 28 април на интернационалните финансови пазари е била сполучливо осъществена емисия на обща стойност 4 милиарда евро или близо 8 милиарда лв.. Като се има поради, че до този миг от началото на годината на вътрешния пазар бяха пласирани няколко излъчвания за общо 2 милиарда лв. излиза, че досега имаме стихотворец дълг за близо 10 милиарда лв..
Последната емисия е форматирана в два транша. Първият са облигации за 2.25 милиарда евро със период до падежа 9 години и транш от 1.75 милиарда евро със период до падежа 13 години. Деветгодишните облигации са с закрепена рента от 3.5%, а тринадесет годишните носят закрепена рента от 4.125% годишно.
" Република България оповести трансакцията на 28 април, в 10:10 ч. ЦИЕ време, като началните ценови индикации (IPTs) бяха избрани на MS+150 базисни пункта за 9-годишния транш и MS+195 базисни пункта за 13-годишния транш.
Емисията беше извънредно добре призната още през цялото време, поръчките бяха бързо посрещнати по време на утринната търговия в Лондон. Към 14:00 ч. ЦИЕ време размерът на записванията надвиши 4.0 милиарда евро за 9-годишния транш и 2.9 милиарда евро за 13-годишния транш.
Благодарение на мощната динамичност, емитентът съумя да понижи спредовете с 25 базисни пункта на 9-годишния транш и с 20 базисни пункта на 13-годишния транш, като окончателните спредове бяха избрани на MS+125 базисни пункта и MS+175 базисни пункта надлежно. Едновременно с това, в 14:30 ч. ЦИЕ време, бяха оповестени книгите с поръчки.
Въпреки забележителното понижаване на спредовете, мощното търсене продължи, като крайният размер на записванията доближи 4.9 милиарда евро за 9-годишния транш и 3.6 милиарда евро за 13-годишния транш. В 15:20 ч. ЦИЕ време размерите на емисията бяха дефинитивно избрани на 2.25 милиарда евро за 9-годишния транш и 1.75 милиарда евро за 13-годишния транш.
В 17:40 ч. ЦИЕ време емисията беше закрепена ценово, както следва: 9-годишен транш: цена 98.634 / рентабилност 3.681%; 13-годишен транш: цена 97.975 / рентабилност 4.332% ", написа в известието на финансовото ведомство.
Новият дълг в Бюджет 2025 – изскача ли нов заек от храсталака?
Росен Желязков и Мартин Димитров от ПП-ДБ влязоха в спор за дълга в бюджета
Пак в него недвусмислено се показва, че съгласно данните за спредовете деветгодишните облигации са най-успешните от 2020-а насам.
Няма смисъл да проучваме до каква степен сполучливи ли не на фона на целия дългов пакет е последната облигационна емисия. Ще обърнем внимание на нещо друго. А точно на лихвените заплащания, с които новия дълг ангажира страната, тъй като точно те те непосредствено въздействат на разходната част на бюджета за целия дълготраен интервал на облигационните излъчвания.
Става дума за лихви от 3.5% и 4.125%, които са закрепени. Вярно е че в предходни евроемисии излъчвания - от интервала 2022-а-2024-а, лихвите са по-високи - нежду 4.25% и 4.875% годишно. Дори имаше доларова емисия с рента от 5% годишно.
На този декор последния транш е с по-ниска финансова тежест за фиска. Но в това време пласирания през тази година дълг в левове на вътрешния пазар е с лихви, които не надвишават 3.25% годишно. С други думи лихвения товар за бюджета от него е по-малък.
Вярно е че този дълг е по кратковременен от облигациите на интернационалните финансови пазари. Вярно е също по този начин, че нашия - вътрешен пазар има доста по-ограничени финансови благоприятни условия.
Но за какво изобщо на държавното управление му бе нужно да възнамерява поемането на близо 19 милиарда лв. нов дълг в случай, че потребностите за финансиране на планувания недостиг за 2025-а и за погасяване на падежиращи през годината излъчвания е към 10 милиарда лв.?
Заради скритите операции за образуване на бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт.
Ясно е че действително този недостиг е два пъти по-голям, въпреки и счетоводно да е 3% от Брутният вътрешен продукт. Но цената, която заплащат и ще продължат да заплащат всички данъкоплатци през разходната част на бюджета е върху действителния, а не върху счетоводният размер на недостига.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ