Броени дни след голямата победа на изборите на 14 ноември,

...
Броени дни след голямата победа на изборите на 14 ноември,
Коментари Харесай

Ядец! Или изкуството да се съставя кабинет

Броени дни след огромната победа на изборите на 14 ноември, харвардските ученици Кирил Петков и Асен Василев, опиянени от триумфа си, обсъждаха бъдещото ръководство и състава на техния кабинет на смяната. 

Кика, изборите минаха, ами в този момент? – питаше освен с очи Асен Василев.

Ами в този момент, в този момент ще вършим кабинет. Но първо ти предлагам да прегледаме листата с нашите депутати и да забележим какъв брой от тях познаваме... – умно предложи Кирил Петков.

Ох, това са доста хора. Към 65-70. 65-70 съвсем непознати за нас хора. Нали се сещаш какво ще стане – единствено след няколко дни ще разберем кой е бил в други партии, кой е продавач на шнорхели, кой плагиат…

Така е, като си прав, си прав. Дай тогава да забележим тоя кабинет, че няма време. Значи – записваме – аз – Кирил Петков съм министър председател. Ти – Асен Василев ставаш финансов министър. Дотук – добре. Колко смяташ, че са министерсвата?

Ами някъде към 16... – измънка отговорно Асен.

Лошо – промърмори министър председателят Петков – 16 министри. Значи ни трябват още 14 имена. Така... Да забележим тогава с какво още разполагаме като съдружни разновидности. Демократична България май ще са навити...

Кирил Петков беше пресечен от радостния възклик на Асен Василев:

Като сподели Демократична България, та се сетих. Херо ми се обади сутринта. Помоли да вземем Христо. Много е смутен, доста плаче. Подгизнало е всичко в посолството. Ред сълзи, ред сополи... Намокрил е цялата техника и в този момент не могат да чуват какви ги прави Прокопиев.

Е, това ни устройва! Значи имаме към този момент министър на правораздаването! Още едно отметнахме. Но знаеш ли, Асене, не се оправяме доста добре...

Спокойно, бе човек! Да управляваш след Бойко Борисов е лесна работа. Все едно да пееш след Къци Вапцаров.

Така е! Я кажи – дали да не вземем някой от новите, тези възрожденците.

Не! Казвам ти го като предстоящ финансов министър! - тропна с краче финансистът Василев. - Пари за такава коалиция нямаме. Тия националисти не са по никакъв начин евтини! А и ние не сме Бойко! Не сме крали нищо още, не сме строили автомагистрали, не сме подреждали шкафчета. Откъде пари за коалиция с патриоти?!

Добре! Тези ги драскаме. Кой остава? Българска социалистическа партия! Корнелия?

Корнелия е вид. Откакто си подаде оставката я почитам доста. Тя най-малко, за разлика от Бойко, сподели, че е същински мъж! Ама не знам тя каква специалност има - икономист ли е, правист ли е. Какво министерство да ѝ предложим. Виждал съм я да язди кон - може пък да ѝ предложим министреството на земеделието. Там нали има коне?

Знаеш ли - замислено промълви бъдещият министър председател - може пък да оставим някои министри от служебния кабинет.

Това е добра концепция. Ако оставим Рашков, Борисов ще получи инфаркт. А с тази натоварена здравна система... От друга страна - в случай че Рашков му опразни чекмеджето, ще станем герои, тъй като ще платим външния дълг!

Така, пишем, че имаме и вътрешен министър - означи в листата си министър председателят Петков. - остават още най-малко 10 празни министерски поста. Нямаме министър на културата, на образованието, на опазването на здравето, на спорта…

Ами за какво не сложим на спорта Ицо Хазарта? - предложи Асен Василев.

Струва ми се, че няма логичност - той е рапър, пък да го вършим министър на спорта? - не разбираше Кирил Петков.

Всъщност има логичност - Спорт - спорт-тото-хазарт- Ицо Хазарта!

Гениален си, Асене!

Знаеш ли какво, хрумна ми още една гениална концепция. – с блеснал взор заяви Василев. – Да се обадим на Слави. Той има доста хора, доста специалисти и след изборите доста от тях в този момент са безработни!

Така е! Да му звъннем! Ти имаш ли му телефона? – с вяра попита Кирил Петков.

Не, само че имам негов подпис! От един концерт в Щатите...

Добре, само че това не оказва помощ доста в тази ситуация... – замисли се бъдещият министър председател. – Тогава какво да вършим? А, сетих се. Имам телефонът на Тошко. Ще звънна на него. Ето, набирам го...

Телефонът звънеше и звънеше, само че никой не подвигна. Изведнъж се включи гласова поща: „ Ей, отпадък! Как си разрешаваш да ми звъниш. Ако имаш да казваш нещо – бъди къс. Ако не – гледай си работата, отпадък подобен! “

 

Автор: Калинка Тодорова,

Още от ПРАС-ПРЕС:
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР