Когато адът е вкъщи
- Брей, Кольо - обади се една остаряла жена. - Не бий булката си - Бога биеш.
- Защо да не я удрям? Жена ми е. Моя жена.
Елин Пелин написа описа " Невеста Нена " през 1905 година. 115 години по-късно у доста българи продължава да битува чувството, че брачната половинка или децата им са благосъстоятелност, върху която може да излеят експанзията, насъбрана на открито.
Във времето на обществената изолираност обстановката става още по-тежка. Според психолога Иван Игов, домашното принуждение от началото на първия локдаун до момента е повишено с една трета. Според асоциация " Анимус ", единствено позвъняванията на незабавния телефон 112 са се нараснали с 16 на 100, като в доста от случаите звънят не самите жертви, а техни съседи или близки. При това става дума най-често за фрапантни случаи, свързани с постоянни побои, а не за прочувствено и психическо принуждение, тематиката за което у нас към момента е табула раза. Бистра Илиева, президент на " Зонта " - България, която работи в тясна връзка с асоциация " Анимус " по тези въпроси, споделя, че едвам 10 на 100 от жертвите на принуждение звънят на незабавния телефон. Не всички избират и да потърсят спешен център или да си излеят душата пред психотерапевт, за което, естествено, са нужни много пари. Сред потърпевшите от принуждение има и хора с много висок обществен статус, които обаче избират да не изнасят фамилните кирливи ризи на показ - било от изопачен позор, било тъй като единият от съпрузите манипулира другия посредством децата. Илиева споделя, че някои от дамите, които са постоянно пребивани, от време на време чакат по 10 години, преди да подхващат решителната крачка и да се опълчат на индивида, от който са подвластни. Други развиват Стокхолмски синдром и стартират да търсят виновността в себе си - " Ако аз върша еди-какво си по избран метод, той няма да ме бие ". Нещата се усложняват извънредно доста от обстоятелството, че потърпевшите от експанзия дами няма къде да отидат /за мъжете да не говорим/. У нас има единствено общо 10 спешни центъра за цялата страна, където дамите могат да се изолират и да бъдат отдалечени от насилника. Затова и сега у нас съществува правилото, че се изолират единствено дами, станали жертва на редовно принуждение - т.е. като булка Нена, натупани от благоверния си брачен партньор най-малко два-три пъти. В резултат
единствено миналата година има 20 дами, умряли след побой вкъщи
Ръководителката на " Анимус " Надежда Стойчева споделя, че още с въвеждането на първото изключително състояние, телефонните позвънявания на горещата им линия са нарастнали с 12 на 100. Парадоксът е, че когато разхлабиха ограниченията и обществената изолираност беше много по-слаба, недоволствата скачат двойно.
" Вероятно до момента в който са били в изолирана обстановка е било невероятно да се обадят даже по телефона, тъй като брачният партньор хулиган е на две крачки, по-късно въпреки всичко намират способи да споделят ", споделя Стойчева. По време на локдауна доста от дамите, а и мъже, показали досетливост да пишат писма до организацията, с цел да се оплачат от принуждение върху себе си или върху техен непосредствен. " Прави ни усещане, че физическото принуждение става все по-тежко, с изключително нападателни побои ", споделя Стойчева. " Това става все по-опасно за дамите. Звънят ни или ни пишат все по-често и наши гастарбайтери от Гърция, където също има много жертви на експанзия ".
Затова и в новия план на закон за отбрана от домашно принуждение се трансформира и друго -
дамата към този момент има право да изиска ограничаваща заповед от насилника в тримесечен период
а до момента той е бил един месец. " В рамките на месец потърпевшата прекомерно постоянно е нерешителна, не знае да предприеме ли нещо или да търпи поради децата, не е подготвена да се съветва с правист или неправителствена организация. А след това към този момент е късно - няма право да подаде тъжба. Най-тежкото е, че няма задоволително обществени услуги, от които тези хора могат да се възползват. В 12 от регионите у нас няма нито една такава, което значи, че потърпевшите няма къде да потърсят помощ. Няма и спешни центрове, където да ги настанят, тъй че просто никой не работи с тези дами и те си остават вкъщи с насилника. След това регистрират, че в техния регион няма данни за домашно принуждение. Не че няма такова, просто няма кой да поеме грижата за потърпевшите ", изяснява Надежда Стойчева. В новия проектозакон ограничаващата заповед към този момент няма да обгръща единствено физическо доближаване до жертвата, а ще бъдат неразрешени всевъзможни електронни връзки - телефонни позвънявания, имейли, тормоз през обществените мрежи.
" За една жена е доста мъчно да се бори, в случай че не получи психическа поддръжка ", добавя Илиева.
И в случай че измъчваните и пребивани дами въпреки всичко могат да се престрашат и да се извърнат към някого, дамите, които претърпяват прочувствено и икономическо принуждение, у нас съвсем не се оплакват. Възможно е мъжът ти да те заключва, да не ти дава да работиш, да не ти дава пари - в доста от случаите даже и интелигентни дами търсят виновността у себе си, а не в агресора. Някои се престрашават да се оплачат на горещата линия едвам десетина години откакто са понасяли систематичен тормоз, тъй като са чакали децата да пораснат. Проблемът съгласно психолозите е, че в този случай и самите деца могат да одобряват този фамилен модел за естествен и на собствен ред да го приложат в домовете си.
Друг проблем е, че
за насилниците вкъщи има терапия, която в множеството случаи е платена
- т.е. от нея могат да се възползват не толкоз доста хора. " Американският модел е експанзията да се преодолява посредством спорт, придвижвания, излизане, само че това не във всички случаи прави работа ", споделя Надежда Стойчева. " Много е значимо дали насилието е подбудено от съответната обстановка - да вземем за пример изолираност, която постанова терзания за безработица и други проблеми. В такива случаи доста от хората, показали експанзия към съпругите си, се разкайват и са подготвени в действителност да посещават терапевти. Съвсем различен е казусът с тези, които са отраснали с сходен модел и са го приели като само вероятен. Те в множеството случаи нямат предпочитание да се трансформират ", разяснява Стойчева.
Законът планува да бъдат основани и избрани места, където да задържат насилниците, въпреки че това надали ще се реализира, като се има поради, че няма къде да бъдат подслонени жертвите им. Предвижда се и народен указател на хората, показали домашна експанзия, с цел да може въз основата на него да се вършат статистики и заключения. " В момента у нас на процедура статистика не може да се прави ", разяснява Стойчева.
Все по-често и мъже стават жертви на експанзия
само че нормално те считат, че е под достолепието им да се оплакват на спешни центрове, пък и за тях такива няма. Въпреки това от началото на изключителното състояние и представители на мощния пол звънят на " горещата линия ".
Ако желаете да се оплачете или да споделите нещо за Ваш непосредствен, телефонът е 080017686.
- Защо да не я удрям? Жена ми е. Моя жена.
Елин Пелин написа описа " Невеста Нена " през 1905 година. 115 години по-късно у доста българи продължава да битува чувството, че брачната половинка или децата им са благосъстоятелност, върху която може да излеят експанзията, насъбрана на открито.
Във времето на обществената изолираност обстановката става още по-тежка. Според психолога Иван Игов, домашното принуждение от началото на първия локдаун до момента е повишено с една трета. Според асоциация " Анимус ", единствено позвъняванията на незабавния телефон 112 са се нараснали с 16 на 100, като в доста от случаите звънят не самите жертви, а техни съседи или близки. При това става дума най-често за фрапантни случаи, свързани с постоянни побои, а не за прочувствено и психическо принуждение, тематиката за което у нас към момента е табула раза. Бистра Илиева, президент на " Зонта " - България, която работи в тясна връзка с асоциация " Анимус " по тези въпроси, споделя, че едвам 10 на 100 от жертвите на принуждение звънят на незабавния телефон. Не всички избират и да потърсят спешен център или да си излеят душата пред психотерапевт, за което, естествено, са нужни много пари. Сред потърпевшите от принуждение има и хора с много висок обществен статус, които обаче избират да не изнасят фамилните кирливи ризи на показ - било от изопачен позор, било тъй като единият от съпрузите манипулира другия посредством децата. Илиева споделя, че някои от дамите, които са постоянно пребивани, от време на време чакат по 10 години, преди да подхващат решителната крачка и да се опълчат на индивида, от който са подвластни. Други развиват Стокхолмски синдром и стартират да търсят виновността в себе си - " Ако аз върша еди-какво си по избран метод, той няма да ме бие ". Нещата се усложняват извънредно доста от обстоятелството, че потърпевшите от експанзия дами няма къде да отидат /за мъжете да не говорим/. У нас има единствено общо 10 спешни центъра за цялата страна, където дамите могат да се изолират и да бъдат отдалечени от насилника. Затова и сега у нас съществува правилото, че се изолират единствено дами, станали жертва на редовно принуждение - т.е. като булка Нена, натупани от благоверния си брачен партньор най-малко два-три пъти. В резултат
единствено миналата година има 20 дами, умряли след побой вкъщи
Ръководителката на " Анимус " Надежда Стойчева споделя, че още с въвеждането на първото изключително състояние, телефонните позвънявания на горещата им линия са нарастнали с 12 на 100. Парадоксът е, че когато разхлабиха ограниченията и обществената изолираност беше много по-слаба, недоволствата скачат двойно.
" Вероятно до момента в който са били в изолирана обстановка е било невероятно да се обадят даже по телефона, тъй като брачният партньор хулиган е на две крачки, по-късно въпреки всичко намират способи да споделят ", споделя Стойчева. По време на локдауна доста от дамите, а и мъже, показали досетливост да пишат писма до организацията, с цел да се оплачат от принуждение върху себе си или върху техен непосредствен. " Прави ни усещане, че физическото принуждение става все по-тежко, с изключително нападателни побои ", споделя Стойчева. " Това става все по-опасно за дамите. Звънят ни или ни пишат все по-често и наши гастарбайтери от Гърция, където също има много жертви на експанзия ".
Затова и в новия план на закон за отбрана от домашно принуждение се трансформира и друго -
дамата към този момент има право да изиска ограничаваща заповед от насилника в тримесечен период
а до момента той е бил един месец. " В рамките на месец потърпевшата прекомерно постоянно е нерешителна, не знае да предприеме ли нещо или да търпи поради децата, не е подготвена да се съветва с правист или неправителствена организация. А след това към този момент е късно - няма право да подаде тъжба. Най-тежкото е, че няма задоволително обществени услуги, от които тези хора могат да се възползват. В 12 от регионите у нас няма нито една такава, което значи, че потърпевшите няма къде да потърсят помощ. Няма и спешни центрове, където да ги настанят, тъй че просто никой не работи с тези дами и те си остават вкъщи с насилника. След това регистрират, че в техния регион няма данни за домашно принуждение. Не че няма такова, просто няма кой да поеме грижата за потърпевшите ", изяснява Надежда Стойчева. В новия проектозакон ограничаващата заповед към този момент няма да обгръща единствено физическо доближаване до жертвата, а ще бъдат неразрешени всевъзможни електронни връзки - телефонни позвънявания, имейли, тормоз през обществените мрежи.
" За една жена е доста мъчно да се бори, в случай че не получи психическа поддръжка ", добавя Илиева.
И в случай че измъчваните и пребивани дами въпреки всичко могат да се престрашат и да се извърнат към някого, дамите, които претърпяват прочувствено и икономическо принуждение, у нас съвсем не се оплакват. Възможно е мъжът ти да те заключва, да не ти дава да работиш, да не ти дава пари - в доста от случаите даже и интелигентни дами търсят виновността у себе си, а не в агресора. Някои се престрашават да се оплачат на горещата линия едвам десетина години откакто са понасяли систематичен тормоз, тъй като са чакали децата да пораснат. Проблемът съгласно психолозите е, че в този случай и самите деца могат да одобряват този фамилен модел за естествен и на собствен ред да го приложат в домовете си.
Друг проблем е, че
за насилниците вкъщи има терапия, която в множеството случаи е платена
- т.е. от нея могат да се възползват не толкоз доста хора. " Американският модел е експанзията да се преодолява посредством спорт, придвижвания, излизане, само че това не във всички случаи прави работа ", споделя Надежда Стойчева. " Много е значимо дали насилието е подбудено от съответната обстановка - да вземем за пример изолираност, която постанова терзания за безработица и други проблеми. В такива случаи доста от хората, показали експанзия към съпругите си, се разкайват и са подготвени в действителност да посещават терапевти. Съвсем различен е казусът с тези, които са отраснали с сходен модел и са го приели като само вероятен. Те в множеството случаи нямат предпочитание да се трансформират ", разяснява Стойчева.
Законът планува да бъдат основани и избрани места, където да задържат насилниците, въпреки че това надали ще се реализира, като се има поради, че няма къде да бъдат подслонени жертвите им. Предвижда се и народен указател на хората, показали домашна експанзия, с цел да може въз основата на него да се вършат статистики и заключения. " В момента у нас на процедура статистика не може да се прави ", разяснява Стойчева.
Все по-често и мъже стават жертви на експанзия
само че нормално те считат, че е под достолепието им да се оплакват на спешни центрове, пък и за тях такива няма. Въпреки това от началото на изключителното състояние и представители на мощния пол звънят на " горещата линия ".
Ако желаете да се оплачете или да споделите нещо за Ваш непосредствен, телефонът е 080017686.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ