Язовир Искър потъва в правен батак
"Бремето на властта се състои в това, че тези, които я упражняват, би трябвало да са виновни за благополучието на тези, които са под тяхното шефство. " Тези думи на американския публицист Кристофър Паолини обаче остават да висят във въздуха, в случай че се опитаме да ги впишем в нашата реалност.
Арогантен образец за безотговорността на тези, които ръководят страната ни, към проблемите на елементарните хора през последния четвърт век е отводът им да основат ясни правила и да ги наложат, да запушат "дупките " в нескопосаното ни законодателство.
Повече от 20 години наследниците на земи към язовир Искър се пробват да "пробият " бездушието на плеяда държавни служители, само че не съумяват.
Кашата е забъркана
още в далечната 1950-а, когато тогавашният Министерски съвет взема решение да построи голямо хидросъоръжение, което да зарежда столицата с вода. Става дума за днешния язовир "Искър " (по това време "Сталин "). Със свое предписание кабинетът задължава Министерството на земеделието наложително да пресели на други места 1368 семейства от тогавашните села Калково, Шишманово и Горни Пасарел. От притежателите на парцели са отнети 67 750 дка терени. Само 24 000 от тях обаче потъват под водите на новоизградения язовир. Другите над 43 хиляди дка са предоставени на тогавашния държавен аграрен фонд. Тези аграрни земи обаче, както излиза наяве от купища документи, с които в. "БАНКЕРЪ " разполага, не са били нито отчуждавани, нито одържавявани, нито пък притежателите им са били обезщетени по някакъв метод.
След измененията от 1989-а и приемането на Закона за собствеността и използването на земеделските земи през 1991-ва тези хора, както всички останали, на които "народната власт " е лишила собствеността, резонно стартират да търсят правото си за възобновяване й. Още с първите си стъпки обаче се сблъскват с проблем - изселените села към този момент не съществуват на картата на страната, а земеделските земи на притежателите им са разпратени в землищата на други... девет села. Така стартира
ходенето по тъгите
на всички десетки фамилии, чиято благосъстоятелност е била отнета от предходния режим. Въпреки че те подават своите заявки, в множеството случаи подкрепени със остарели нотариални актове, които потвърждават безспорното им и сякаш предпазено от конституцията право на благосъстоятелност, виновните институции бездействат. И по този начин към този момент 26 години.
След дълго умуване и след хиляди тъжби цели шест години откакто законът е влезнал в действие (през 1997-а) Министерството на земеделието издава заповед, с която задължава поземлената комисия в регион Панчарево да предприеме дейности по случая. Нови три години минават, до момента в който стане факт решението на поземлената комисия (през 2000-а), с което обаче се връщат единствено част от земите на притежателите. Причината е неналичието на проект на новообразуваните парцели, който да дава изясненост кой парцел на кого е. Такъв проект обаче не е изработен и до през днешния ден. Междувременно десетки парцели са раздадени с "констативни нотариални актове " или пък продадени като общински. За същинските притежатели на земите към язовира обаче по този начин и не идва ред.
Следващият проблем, с който се сблъскват притежателите на парцелите в този регион, е, че основаното през 1992-ра държавно ловно стопанство "Искър " дълги години е с... неустановени граници.
Това настояват обединени в основаното особено да се оправи с цялостната каша в използването (и в раздаването!!!) на земеделските земи в региона на язовира "Гражданско съдружие Искър ".
Едва през лятото на тази година
сегашният министър на земеделието Румен Порожанов дава отговор на противоречивия въпрос употребява ли тогавашните частни земи държавното стопанство, или не. Това излиза наяве от писмото му до един от засегнатите от това състояние притежатели, с което го уведомява, че още през 2005-а са формирани актове за обществена държавна благосъстоятелност за стопанството, а от 2011-а неговите над 37 дка към този момент са нанесени и в кадастралната карта. А през 2013-а - макар възраженията на разнообразни някогашни притежатели, съдът дефинитивно се е произнесъл във връзка с границите на стопанството и е присъдил тези земи в интерес на страната.
И в случай че в този случай - колкото и незаслужено да е, решение въпреки всичко има, то в десетки други на процедура подобен акт продължава да липсва.
Няма отговор на въпроса за какво нито един от досегашните (че и сегашния) регионални шефове като че ли са
"замитали " казуса
като не са вземали решение за възлагането и разработване на картата на новообразуваните парцели, в която ясно да се уточни и собствеността върху тях.
Въпреки десетките опити на гражданското съдружие напълно публично да накарат началниците на регионалната администрация да си свършат отговорностите, които на процедура са им вменени по закон, резултат и до през днешния ден няма.
От кореспонденцията сред сдружението и регионалните началници, с която в. "БАНКЕРЪ " разполага, излиза наяве, че главният проблем е... липса на финансиране за такава активност.
Странно за какво години наред такова финансиране не е било планувано, макар че законът изрично го изисква. Този въпрос неведнъж е задаван както от гражданското съдружие, по този начин и от юристите на притежателите, които се пробват да се преборят с безхаберната държавна машина.
Какъв е отговорът обаче можем да се досетим, в случай че се върнем обратно във времето и си напомним десетките случаи, за които в. "БАНКЕРЪ " е разказал през годините - по какъв начин близки до властта хора са успявали да се "уредят " с апетитни парцели наоколо до водите на язовира, част от които се намирали даже в неговата така наречен чаша. И по какъв начин всички тези "галеници " на ръководещите съумяха да вдигнат покои на метри от вододайната зона, употребявайки всевъзможни "врътки " и "преустройвания " - до хотели и... дори конюшни.
В същото това време същинските притежатели на земи обикалят регионални шефове и кметове, само че безуспешно.
В началото на тази година юристи на хора от сдружението, които от години се пробват да защитят ползите на своите клиенти, съумяват да провеждат среща с всички парламентарно показани сили в Народното събрание и даже оферират законопроект, който да реши проблемите на тези хора. В претекстовете към него се показва, че той визира всички недвижими парцели, предмет на Закона за възобновяване собствеността върху одържавени недвижими парцели (обн., Дъждовни води, бр. 15 от 1992 г.; след това променени и допълнени), Закона за възобновяване собствеността върху някои отчуждени парцели по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото създаване на обитаемоте места, Закона за благоустройство на обитаемоте места, Закона за държавните парцели и Закона за собствеността (обн., Дъждовни води, бр. 15 от 1992 г.; след това изм. и доп.), Закона за собствеността и използването на земеделските земи (обн., Дъждовни води, бр. 17 от 1991 г.; след това попр., изм. и доп.) и Закона за възобновяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., Дъждовни води, бр. 110 от 1997 г.; след това попр., изм. и доп.) - които по силата на закон или законово очакван метод и ред са избрани за обществена държавна или обществена общинска благосъстоятелност или за които в несъгласие с Конституцията на Република България, със закон или със законово очакван метод и ред са формирани актове за обществена държавна или обществена общинска благосъстоятелност - вследствие на което е налице характерно събитие, представляващо законова спънка за възобновяване на собствеността върху тях.
Основната му цел
е да уреди по обективен метод и ред характерните връзки сред органите на държавна власт и локално самоуправление в Република България и жителите, чиито права и законни ползи са наранени от наредбите на чл.7, ал.4 от Закона за държавната благосъстоятелност, чл.7, ал.4 от Закона за общинската благосъстоятелност и §16 от преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обнародвани в Дъждовни води, бр.17 от 2009 г.). Те постановяват, че "Собствеността върху парцели - обществена общинска благосъстоятелност, не предстои на възобновяване. " и "Неприключилите до влизането в действие на този закон производства по възобновяване на собствеността върху парцели - обществена държавна благосъстоятелност, и парцели - обществена общинска благосъстоятелност, се приключват ".
Въпросните връзки в началото са зародили като резултат от социално-икономическите и политически промени в страната след 1989 година, от приемането на нова Конституция на Република България и произлизащите от нея процеси по възобновяване на погрешно отнетото право на благосъстоятелност в предходния интервал посредством признатите реституционни закони, написа в проектонорматива.
Възприетите метод и ред за тяхното „ контролиране “ посредством преустановяване обаче въобще не дават отговор на упованията на жителите, учредени на общоприетите, общопризнати и универсални етични стандарти за понятието "справедливост " - защото е изцяло голословно и публично недопустимо на страната и общините да се признае право на благосъстоятелност върху непознати парцели - частна благосъстоятелност, непридобити по законов ред, а и тъй като с него засегнатите лица явно са сложени изцяло голословно в по-неблагоприятно и неравностойно състояние по отношение на други сходни лица (каквито да вземем за пример са тези, чиито сходни права и ползи са предпазени от наредбите на ЗОСОИ, ЗДС, ЗОС и ЗУТ).
Този ред явно влиза и в несъгласие с императивните разпореждания на чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, поставящи под допустимо най-висока степен на конституционна отбрана оповестената за неприкосновена частна благосъстоятелност (подобно на "териториалната целокупност на Република България ", "личният живот, жилище и независимост ", и "тайната на кореспонденцията и другите известия ") - защото на процедура планува изцяло погрешен, голословен, безпочвен и неправдив механизъм за нейното противоконституционно лишаване (с темперамент, сходен на "национализация ") и вероятно следващо даване на трети лица (каквито образци към този момент са налице).
Именно поради това - предвид на възобновяване на "справедливостта " и попречване на всички възможни недобросъвестни дейности от страна на органи на държавна власт и локално самоуправление в Република България - е изключително неотложно да се вкара предлаганите метод и ред за регламентиране на въпросните характерни връзки сред тях и засегнатите лица.
С неговото въвеждане почналите преди повече от 25 години процеси по възобновяване на погрешно отнетото право на благосъстоятелност в интервала преди 1991 година ще бъдат най-сетне дефинитивно и заслужено довършени в очакван рационален къс период.
Компетентните органи на държавна власт и локално самоуправление в Република България, създаващи редовно и поредно конституционно изцяло неоправдани и голословни спънки за възобновяване на погрешно отнетото право на благосъстоятелност, най-сетне ще бъдат сложени пред избора да решат дали да основат и дават благоприятни условия за неговото възобновяване, или да заплатят парично обезщетение за неговото владеене - ако съответните парцели фактически са нужни за държавни или общински потребности с оглед трайно облекчаване на публични потребности и потребности от национално или общинско значение.
Засега обаче този проектонорматив явно е комплициран в "кръглата директория " и никой по този начин и не се занимава с него.
И тук още веднъж стигаме до думите на различен откривател на "държавническата същина " - американския икономист, мъдрец и есеист от ливански генезис Насим Никълъс Талеб, който още в средата на предишния век споделя: "Властите умеят добре да приказват за това, което са създали, само че не и за това, което не са създали. "
Но на това място за следващ път да зададем въпроса докога?!
Арогантен образец за безотговорността на тези, които ръководят страната ни, към проблемите на елементарните хора през последния четвърт век е отводът им да основат ясни правила и да ги наложат, да запушат "дупките " в нескопосаното ни законодателство.
Повече от 20 години наследниците на земи към язовир Искър се пробват да "пробият " бездушието на плеяда държавни служители, само че не съумяват.
Кашата е забъркана
още в далечната 1950-а, когато тогавашният Министерски съвет взема решение да построи голямо хидросъоръжение, което да зарежда столицата с вода. Става дума за днешния язовир "Искър " (по това време "Сталин "). Със свое предписание кабинетът задължава Министерството на земеделието наложително да пресели на други места 1368 семейства от тогавашните села Калково, Шишманово и Горни Пасарел. От притежателите на парцели са отнети 67 750 дка терени. Само 24 000 от тях обаче потъват под водите на новоизградения язовир. Другите над 43 хиляди дка са предоставени на тогавашния държавен аграрен фонд. Тези аграрни земи обаче, както излиза наяве от купища документи, с които в. "БАНКЕРЪ " разполага, не са били нито отчуждавани, нито одържавявани, нито пък притежателите им са били обезщетени по някакъв метод.
След измененията от 1989-а и приемането на Закона за собствеността и използването на земеделските земи през 1991-ва тези хора, както всички останали, на които "народната власт " е лишила собствеността, резонно стартират да търсят правото си за възобновяване й. Още с първите си стъпки обаче се сблъскват с проблем - изселените села към този момент не съществуват на картата на страната, а земеделските земи на притежателите им са разпратени в землищата на други... девет села. Така стартира
ходенето по тъгите
на всички десетки фамилии, чиято благосъстоятелност е била отнета от предходния режим. Въпреки че те подават своите заявки, в множеството случаи подкрепени със остарели нотариални актове, които потвърждават безспорното им и сякаш предпазено от конституцията право на благосъстоятелност, виновните институции бездействат. И по този начин към този момент 26 години.
След дълго умуване и след хиляди тъжби цели шест години откакто законът е влезнал в действие (през 1997-а) Министерството на земеделието издава заповед, с която задължава поземлената комисия в регион Панчарево да предприеме дейности по случая. Нови три години минават, до момента в който стане факт решението на поземлената комисия (през 2000-а), с което обаче се връщат единствено част от земите на притежателите. Причината е неналичието на проект на новообразуваните парцели, който да дава изясненост кой парцел на кого е. Такъв проект обаче не е изработен и до през днешния ден. Междувременно десетки парцели са раздадени с "констативни нотариални актове " или пък продадени като общински. За същинските притежатели на земите към язовира обаче по този начин и не идва ред.
Следващият проблем, с който се сблъскват притежателите на парцелите в този регион, е, че основаното през 1992-ра държавно ловно стопанство "Искър " дълги години е с... неустановени граници.
Това настояват обединени в основаното особено да се оправи с цялостната каша в използването (и в раздаването!!!) на земеделските земи в региона на язовира "Гражданско съдружие Искър ".
Едва през лятото на тази година
сегашният министър на земеделието Румен Порожанов дава отговор на противоречивия въпрос употребява ли тогавашните частни земи държавното стопанство, или не. Това излиза наяве от писмото му до един от засегнатите от това състояние притежатели, с което го уведомява, че още през 2005-а са формирани актове за обществена държавна благосъстоятелност за стопанството, а от 2011-а неговите над 37 дка към този момент са нанесени и в кадастралната карта. А през 2013-а - макар възраженията на разнообразни някогашни притежатели, съдът дефинитивно се е произнесъл във връзка с границите на стопанството и е присъдил тези земи в интерес на страната.
И в случай че в този случай - колкото и незаслужено да е, решение въпреки всичко има, то в десетки други на процедура подобен акт продължава да липсва.
Няма отговор на въпроса за какво нито един от досегашните (че и сегашния) регионални шефове като че ли са
"замитали " казуса
като не са вземали решение за възлагането и разработване на картата на новообразуваните парцели, в която ясно да се уточни и собствеността върху тях.
Въпреки десетките опити на гражданското съдружие напълно публично да накарат началниците на регионалната администрация да си свършат отговорностите, които на процедура са им вменени по закон, резултат и до през днешния ден няма.
От кореспонденцията сред сдружението и регионалните началници, с която в. "БАНКЕРЪ " разполага, излиза наяве, че главният проблем е... липса на финансиране за такава активност.
Странно за какво години наред такова финансиране не е било планувано, макар че законът изрично го изисква. Този въпрос неведнъж е задаван както от гражданското съдружие, по този начин и от юристите на притежателите, които се пробват да се преборят с безхаберната държавна машина.
Какъв е отговорът обаче можем да се досетим, в случай че се върнем обратно във времето и си напомним десетките случаи, за които в. "БАНКЕРЪ " е разказал през годините - по какъв начин близки до властта хора са успявали да се "уредят " с апетитни парцели наоколо до водите на язовира, част от които се намирали даже в неговата така наречен чаша. И по какъв начин всички тези "галеници " на ръководещите съумяха да вдигнат покои на метри от вододайната зона, употребявайки всевъзможни "врътки " и "преустройвания " - до хотели и... дори конюшни.
В същото това време същинските притежатели на земи обикалят регионални шефове и кметове, само че безуспешно.
В началото на тази година юристи на хора от сдружението, които от години се пробват да защитят ползите на своите клиенти, съумяват да провеждат среща с всички парламентарно показани сили в Народното събрание и даже оферират законопроект, който да реши проблемите на тези хора. В претекстовете към него се показва, че той визира всички недвижими парцели, предмет на Закона за възобновяване собствеността върху одържавени недвижими парцели (обн., Дъждовни води, бр. 15 от 1992 г.; след това променени и допълнени), Закона за възобновяване собствеността върху някои отчуждени парцели по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото създаване на обитаемоте места, Закона за благоустройство на обитаемоте места, Закона за държавните парцели и Закона за собствеността (обн., Дъждовни води, бр. 15 от 1992 г.; след това изм. и доп.), Закона за собствеността и използването на земеделските земи (обн., Дъждовни води, бр. 17 от 1991 г.; след това попр., изм. и доп.) и Закона за възобновяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., Дъждовни води, бр. 110 от 1997 г.; след това попр., изм. и доп.) - които по силата на закон или законово очакван метод и ред са избрани за обществена държавна или обществена общинска благосъстоятелност или за които в несъгласие с Конституцията на Република България, със закон или със законово очакван метод и ред са формирани актове за обществена държавна или обществена общинска благосъстоятелност - вследствие на което е налице характерно събитие, представляващо законова спънка за възобновяване на собствеността върху тях.
Основната му цел
е да уреди по обективен метод и ред характерните връзки сред органите на държавна власт и локално самоуправление в Република България и жителите, чиито права и законни ползи са наранени от наредбите на чл.7, ал.4 от Закона за държавната благосъстоятелност, чл.7, ал.4 от Закона за общинската благосъстоятелност и §16 от преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обнародвани в Дъждовни води, бр.17 от 2009 г.). Те постановяват, че "Собствеността върху парцели - обществена общинска благосъстоятелност, не предстои на възобновяване. " и "Неприключилите до влизането в действие на този закон производства по възобновяване на собствеността върху парцели - обществена държавна благосъстоятелност, и парцели - обществена общинска благосъстоятелност, се приключват ".
Въпросните връзки в началото са зародили като резултат от социално-икономическите и политически промени в страната след 1989 година, от приемането на нова Конституция на Република България и произлизащите от нея процеси по възобновяване на погрешно отнетото право на благосъстоятелност в предходния интервал посредством признатите реституционни закони, написа в проектонорматива.
Възприетите метод и ред за тяхното „ контролиране “ посредством преустановяване обаче въобще не дават отговор на упованията на жителите, учредени на общоприетите, общопризнати и универсални етични стандарти за понятието "справедливост " - защото е изцяло голословно и публично недопустимо на страната и общините да се признае право на благосъстоятелност върху непознати парцели - частна благосъстоятелност, непридобити по законов ред, а и тъй като с него засегнатите лица явно са сложени изцяло голословно в по-неблагоприятно и неравностойно състояние по отношение на други сходни лица (каквито да вземем за пример са тези, чиито сходни права и ползи са предпазени от наредбите на ЗОСОИ, ЗДС, ЗОС и ЗУТ).
Този ред явно влиза и в несъгласие с императивните разпореждания на чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, поставящи под допустимо най-висока степен на конституционна отбрана оповестената за неприкосновена частна благосъстоятелност (подобно на "териториалната целокупност на Република България ", "личният живот, жилище и независимост ", и "тайната на кореспонденцията и другите известия ") - защото на процедура планува изцяло погрешен, голословен, безпочвен и неправдив механизъм за нейното противоконституционно лишаване (с темперамент, сходен на "национализация ") и вероятно следващо даване на трети лица (каквито образци към този момент са налице).
Именно поради това - предвид на възобновяване на "справедливостта " и попречване на всички възможни недобросъвестни дейности от страна на органи на държавна власт и локално самоуправление в Република България - е изключително неотложно да се вкара предлаганите метод и ред за регламентиране на въпросните характерни връзки сред тях и засегнатите лица.
С неговото въвеждане почналите преди повече от 25 години процеси по възобновяване на погрешно отнетото право на благосъстоятелност в интервала преди 1991 година ще бъдат най-сетне дефинитивно и заслужено довършени в очакван рационален къс период.
Компетентните органи на държавна власт и локално самоуправление в Република България, създаващи редовно и поредно конституционно изцяло неоправдани и голословни спънки за възобновяване на погрешно отнетото право на благосъстоятелност, най-сетне ще бъдат сложени пред избора да решат дали да основат и дават благоприятни условия за неговото възобновяване, или да заплатят парично обезщетение за неговото владеене - ако съответните парцели фактически са нужни за държавни или общински потребности с оглед трайно облекчаване на публични потребности и потребности от национално или общинско значение.
Засега обаче този проектонорматив явно е комплициран в "кръглата директория " и никой по този начин и не се занимава с него.
И тук още веднъж стигаме до думите на различен откривател на "държавническата същина " - американския икономист, мъдрец и есеист от ливански генезис Насим Никълъс Талеб, който още в средата на предишния век споделя: "Властите умеят добре да приказват за това, което са създали, само че не и за това, което не са създали. "
Но на това място за следващ път да зададем въпроса докога?!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ