Строг съпруг – мъка в семейството: Историята на една нещастна жена
Бременна съм, а той ми изневерява.
Преминах през тормоз, робия и невярност.
Строгият брачен партньор поддържа реда в фамилията. Съпругата страда от това, преди всичко. Колкото по-дълго сте под натиска на най-близкия човек, толкоз повече стартира да ви се коства, че това е вярно.
Строгият брачен партньор
Имам много непоколебим брачен партньор, същински глава на фамилията. По природа той е водач, който е привикнал всичко да става по този начин, както той желае. Знаех за кого се бракосъчетавам, макар че родителите ни взеха това решение.
Повярвах в откровените планове на Денис и му се доверих. Но в един миг той стана като мой стопанин, а аз бях неговата птица в клетка. Той напълно подсигурява фамилията ни и не ме кара да работя. В подмяна желае съвършена непорочност в къщата (той е перфекционист), вкусна домашна храна и безусловната ми обич.
Със брачна половинка ми от дълги години се опитваме да имаме дете, само че все не се получаваше. Посетихме доста експерти, само че без резултат!
Вече бях обезверена, само че тогава се случи знамение. Бях в много неприятно въодушевление. Денис потегли за работа извънредно рано, мърморейки, защото не съумях да му подготвя закуска. Очакваше ме сложен ден: главно разчистване и обмисляне на месечните разноски.
Направих си следващия тест. За мен това се бе трансформирало в рутина. Виждайки заветните две чертички, бях зашеметена. „ Господи, благодаря ти, бременна съм! Обещавам да стана най-хубавата майка на света! ” – първото нещо, за което се сетих в този миг. Втурнах се към работата на брачна половинка ми да му оповестя положителните вести.
Извиках такси и потеглих. По това време той трябваше да е дошъл в офиса. Когато влязох, бях доста сюрпризирана. Обикновено, ме посреща усмихнатата Анна, секретарката на брачна половинка ми. Но по някаква причина я нямаше.
Реших да вляза в кабинета му. Това, което видях там, ме шокира. Бях безусловно безмълвна. Същата Анна седеше на масата, блузата й беше толкоз разкопчана, че всички женски прелести се виждаха с просто око. Над нея с тил стоеше брачна половинка ми. Мисля, че няма потребност да изяснявам какво са правили.
“Извинявам се, че не почуках ”, споделих и избягах от кабинета. Качих се в първото такси. Дадох адреса на родителите си, нямаше къде другаде да отида. Въпреки че даже те може би нямаше да ми повярват.
Вижте още: Направете си сами вода за уста!
Когато майка ми разбра, тя се разплака. Баща ми мълчеше, само че видях, че вътре в него гори огън.
Разбрах, че няма да мога да потвърдя нищо, в случай че Денис не си признае. А, в случай че не го направи, аз няма да мога да подам молба за бракоразвод. Бях в капан и златната ми клетка скоро може да се трансформира в същински затвор. Сега единствено мисълта за моето бебе ме успокоява. Боли ме да мисля за бъдещето.
