Брекзит чука на вратата, а Източна Европа и България ще бъдат сериозно засегнати
" Брекзит " ще има разрушително деяние за целия Европейски съюз (ЕС). Той ще окаже резултат и върху страните от Централна и Източна Европа съответно във връзка с три посоки - търговия, свободно придвижване на хора и капитали. Това показват в собствен разбор от ING.
В документа се споделя, че във връзка с търговията, макар че износът на страните от района за Англия е релативно дребен като дял от брутния вътрешен артикул (БВП), Чехия, Полша и Унгария ще бъдат измежду най-засегнатите страни от " Брекзит " в това отношение.
Погледнато като стопански браншове, най-голяма тежест излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз (ЕС) ще окаже върху селското стопанство, автомобилната промишленост и търговията в източноевропейските стопански системи.
В региона на свободното придвижване на хора от ING считат, че максимален може да бъде " ударът " върху Чехия, Унгария и Полша, както и върху Румъния. Според специалистите близо една четвърт от поляците, които живеят в чужбина, са във Англия.
" От друга страна Обединеното кралство способства с към 6% за бюджета на Европейски Съюз. Този принос ще изчезне за идващия интервал 2021-2027. Непрякото влияние на излизането на Англия от Европейски Съюз ще бъде огромно ", показва от ING.
" Средният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в съюза ще спадне след " Брезкит ", като това ще има главен отрицателен резултат върху Чехия и Полша. Европейското финансиране за групата на CE4 (Чехия, Полша, Унгария и Словакия) ще се свие с сред 12% и 24% ", се добавя в документа.
Кои ще бъдат най-големите наранени?
В региона на търговията като един от огромните наранени от ING показват Унгария, защото нейната стопанска система е сред най-отворените в района, а брутният размер на износа й способства за близо 90% от Брутният вътрешен продукт.
От унгарските управляващи обаче пресмятат, че след " Брекзит " стопанската система им ще се свие с към 0,2 на 100 за интервала до края на 2020 година, само че при изискване, че резултатът от него е локализиран единствено във Англия. При техническо изпадане в криза на Европейски Съюз, унгарският Брутният вътрешен продукт може да се спадне с 0,5%.
Експертите показват, че след Холандия измежду най-зависимите от търсенето на Обединеното кралство страни е точно Унгария дружно с Чехия. В най-голяма степен за страните от района обаче това важи за Полша, като Англия е вторият максимален пазар за нея.
" Полша поддържа огромен търговски остатък с Англия, изчислен на малко над 8 милиарда евро годишно ", изясняват от ING.
За кои браншове рисковете са най-сериозни?
От ING чакат автомобилната промишленост да бъде измежду секторите, които ще понесат максимален " удар " след излизането на Англия от Европейски Съюз през март идната година. " Унгария и Чехия са изключително подвластни от търсенето от Обединеното кралство, като надлежно 0,2% и 0,3% от техния Брутният вътрешен продукт е обвързван с износа за Острова ", се споделя в отчета.
" Чешкият износ за Англия съставлява единствено 5% от общо износа за 2017 година на страната. Островът обаче дава отговор за към 7% от общия експорт на коли от Чехия, което го прави вторият максимален пазар за страната след Германия ", допълват специалистите.
Производството на електроника, машини и транспортно съоръжение също ще бъде подложено на напън след " Брекзит ". При него главният риск е за Румъния, като 50% от експорта на такива артикули на северната ни съседка е за Англия. Също по този начин е значимо да се уточни, че тази промишленост дава работа на към 400 000 румънци.
" Секторът, който може да бъде изправен пред най-голямо предизвикателство, е селското стопанство изключително, в случай че няма договорка за " Брекзит ", показват от ING. " В обсъжданите страни 170 000 работни места в селското стопанство, риболова и хранителната промишленост са директно подвластни от износа за Обединеното кралство ", допълват специалистите.
Експортът на Полша в този сегмент възлиза на жестоко 1,4 милиарда евро на годишно, а това са 12% от общия експорт на страната.
В отчета се показва, че в текстилната промишленост най-изложени на опасности са Турция и Румъния. Само в южната ни съседка този бранш, дружно с автомобилния, дават отговор за 16,9% от износа на страната и дават работа на 1 милион турци. 20% от експорта на Румъния на текстил също е за Англия, като в промишлеността са заети общо 375 000 души.
В случая с България от ING пресмятат, че 1,3% от общата претовареност в страната зависи от износа за Обединеното кралство. Това е повече от страни, като Румъния, Русия и Турция. У нас най-зависими са износът на зърнени култури и месо, на текстил, търговия и на административни услуги.
Краят на свободното придвижване на хора и най-големият риск за България
Според данните на Световната банка единствено за 2017 година мигрантите, работещи във Англия, са изпратили в родните си страни общ капитал от 26,8 милиарда щатски $. От тях 9 милиарда $ са били ориентирани към страни от Европейския съюз (ЕС).
" Полша е най-големият адресат на парични преводи от Европейски Съюз с общо над 2,6 милиарда евро, следвана от Румъния с 2,5 милиарда евро. България, Чехия и Унгария са малко след тях със надлежно 0,8 милиарда евро, 0,7 милиарда евро и 0,7 милиарда евро ", се показва в отчета.
От ING изясняват, че през последните години смисъла на тези парични преводи за страните от района е намаляло, като това се изяснява с растежа на номиналния Брутният вътрешен продукт и повишеният принос на задграничната търговия за тях. Това обаче се изяснява и с обстоятелството, че доста от служащите в чужбина са изтеглили и фамилиите си при тях с течение на времето.
" Като принос за Брутният вътрешен продукт на страните общо паричните преводи са от по-голямо значение за България с равнище от 1,6% от Брутният вътрешен продукт, следвана от Румъния с 1,2% и Полша с 0,6% от Брутният вътрешен продукт ", изясняват специалистите. /money.bg
В документа се споделя, че във връзка с търговията, макар че износът на страните от района за Англия е релативно дребен като дял от брутния вътрешен артикул (БВП), Чехия, Полша и Унгария ще бъдат измежду най-засегнатите страни от " Брекзит " в това отношение.
Погледнато като стопански браншове, най-голяма тежест излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз (ЕС) ще окаже върху селското стопанство, автомобилната промишленост и търговията в източноевропейските стопански системи.
В региона на свободното придвижване на хора от ING считат, че максимален може да бъде " ударът " върху Чехия, Унгария и Полша, както и върху Румъния. Според специалистите близо една четвърт от поляците, които живеят в чужбина, са във Англия.
" От друга страна Обединеното кралство способства с към 6% за бюджета на Европейски Съюз. Този принос ще изчезне за идващия интервал 2021-2027. Непрякото влияние на излизането на Англия от Европейски Съюз ще бъде огромно ", показва от ING.
" Средният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в съюза ще спадне след " Брезкит ", като това ще има главен отрицателен резултат върху Чехия и Полша. Европейското финансиране за групата на CE4 (Чехия, Полша, Унгария и Словакия) ще се свие с сред 12% и 24% ", се добавя в документа.
Кои ще бъдат най-големите наранени?
В региона на търговията като един от огромните наранени от ING показват Унгария, защото нейната стопанска система е сред най-отворените в района, а брутният размер на износа й способства за близо 90% от Брутният вътрешен продукт.
От унгарските управляващи обаче пресмятат, че след " Брекзит " стопанската система им ще се свие с към 0,2 на 100 за интервала до края на 2020 година, само че при изискване, че резултатът от него е локализиран единствено във Англия. При техническо изпадане в криза на Европейски Съюз, унгарският Брутният вътрешен продукт може да се спадне с 0,5%.
Експертите показват, че след Холандия измежду най-зависимите от търсенето на Обединеното кралство страни е точно Унгария дружно с Чехия. В най-голяма степен за страните от района обаче това важи за Полша, като Англия е вторият максимален пазар за нея.
" Полша поддържа огромен търговски остатък с Англия, изчислен на малко над 8 милиарда евро годишно ", изясняват от ING.
За кои браншове рисковете са най-сериозни?
От ING чакат автомобилната промишленост да бъде измежду секторите, които ще понесат максимален " удар " след излизането на Англия от Европейски Съюз през март идната година. " Унгария и Чехия са изключително подвластни от търсенето от Обединеното кралство, като надлежно 0,2% и 0,3% от техния Брутният вътрешен продукт е обвързван с износа за Острова ", се споделя в отчета.
" Чешкият износ за Англия съставлява единствено 5% от общо износа за 2017 година на страната. Островът обаче дава отговор за към 7% от общия експорт на коли от Чехия, което го прави вторият максимален пазар за страната след Германия ", допълват специалистите.
Производството на електроника, машини и транспортно съоръжение също ще бъде подложено на напън след " Брекзит ". При него главният риск е за Румъния, като 50% от експорта на такива артикули на северната ни съседка е за Англия. Също по този начин е значимо да се уточни, че тази промишленост дава работа на към 400 000 румънци.
" Секторът, който може да бъде изправен пред най-голямо предизвикателство, е селското стопанство изключително, в случай че няма договорка за " Брекзит ", показват от ING. " В обсъжданите страни 170 000 работни места в селското стопанство, риболова и хранителната промишленост са директно подвластни от износа за Обединеното кралство ", допълват специалистите.
Експортът на Полша в този сегмент възлиза на жестоко 1,4 милиарда евро на годишно, а това са 12% от общия експорт на страната.
В отчета се показва, че в текстилната промишленост най-изложени на опасности са Турция и Румъния. Само в южната ни съседка този бранш, дружно с автомобилния, дават отговор за 16,9% от износа на страната и дават работа на 1 милион турци. 20% от експорта на Румъния на текстил също е за Англия, като в промишлеността са заети общо 375 000 души.
В случая с България от ING пресмятат, че 1,3% от общата претовареност в страната зависи от износа за Обединеното кралство. Това е повече от страни, като Румъния, Русия и Турция. У нас най-зависими са износът на зърнени култури и месо, на текстил, търговия и на административни услуги.
Краят на свободното придвижване на хора и най-големият риск за България
Според данните на Световната банка единствено за 2017 година мигрантите, работещи във Англия, са изпратили в родните си страни общ капитал от 26,8 милиарда щатски $. От тях 9 милиарда $ са били ориентирани към страни от Европейския съюз (ЕС).
" Полша е най-големият адресат на парични преводи от Европейски Съюз с общо над 2,6 милиарда евро, следвана от Румъния с 2,5 милиарда евро. България, Чехия и Унгария са малко след тях със надлежно 0,8 милиарда евро, 0,7 милиарда евро и 0,7 милиарда евро ", се показва в отчета.
От ING изясняват, че през последните години смисъла на тези парични преводи за страните от района е намаляло, като това се изяснява с растежа на номиналния Брутният вътрешен продукт и повишеният принос на задграничната търговия за тях. Това обаче се изяснява и с обстоятелството, че доста от служащите в чужбина са изтеглили и фамилиите си при тях с течение на времето.
" Като принос за Брутният вътрешен продукт на страните общо паричните преводи са от по-голямо значение за България с равнище от 1,6% от Брутният вътрешен продукт, следвана от Румъния с 1,2% и Полша с 0,6% от Брутният вътрешен продукт ", изясняват специалистите. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ