Готов ли е светът за конфликт в Тайван |
Бреговете сред остров Тайван и китайската провинция Фудзиен са една от най-наблюдаваните зони в света, а популацията е привикнало да вижда военни конвои и прелитащи самолети. Дали ще има боен конфликт в Тайванския пролив е един от горещите въпроси, които се разискват по коридорите на Организация на обединените нации. Причина за терзанията е скупчването на китайска военна мощ към Тайван. В средата на октомври Пекин изпрати рекорден брой самолети, в това число бомбардировачи, в тайванското въздушно пространство, което провокира активиране на противовъздушната защита на страната. На 11 октомври китайската войска разгласи, че е провела “военни учения ” в провинция Фудзиен, до момента в който от Тайпе предизвестиха китайската администрация за “контрамерки ”, в случай че силите й се приближат прекомерно близо. Тези събития ускориха тлеещото от дълги години напрежение сред Пекин и самоуправляващия се остров и неговите съдружници, измежду които и Съединени американски щати.
Заплахата от боен спор от дълго време висва над Тайван, само че в този момент размяната на закани и скупчването на мощ, провокираха нова вълна от страхове от дестабилизация на целия район. Един спор и даже опасението от офанзива на Китай, може да наруши ритъма на международната стопанска система, която зависи от комерсиалните пътища, минаващи през Югоизточна Азия и Южнокитайско море. Смята се, че Пекин ще може да стартира пълномащабна инвазия до 2025 година.
Напрежението ескалира последователно, откакто през 2016 година Цай Инуън от Демократическата прогресивна партия на Тайван беше определена за президент, което докара до преустановяване на формалния разговор сред Пекин и Тайпе. На 5 октомври, министър председателят на Тайван съобщи, че островът би трябвало да бъде “нащрек ” за всяка военна активност на Китай. На идващия ден министърът на защитата на Тайван добави, че военното напрежение с Пекин е в най-върховната си точка от повече от четири десетилетия.
Не закъсняха дипломатическите совалки сред Съединени американски щати и Китай. Президентът Джо Байдън и китайският водач Си Дзинпин се съгласиха, че страните ще следват така наречен “споразумение с Тайван ”, което е дипломатически метод да се каже, че Вашингтон има поради дългогодишната си политика, съгласно която публично признава Пекин, а не Тайпе. За тази политика има значение и Закона за връзките с Тайван, който се основава на упованието, че бъдещето на Тайван ще се дефинира с мирни средства.
И още веднъж въпросът за политическия статус на Тайван
Тайван е остров, обособен от Китай с Тайванския пролив. Официалното име на страната е Република Китай, има демократично определено държавно управление, както и настояща конституция, призната през 1947 година. Република Китай е отчасти приета страна, най-много поради натиска на Пекин в Организация на обединените нации, който преглежда Тайван като отделила се провинция, която един ден ще се “обедини ” с континентален Китай.
По отношение на Тайван Китай има формула, известна като „ една страна, две системи “, която би разрешила на Тайван известна степен на автономност, до момента в който приема обединяването на Китай. Тази конструкция към този момент съществува в Хонконг и точно по този метод Пекин прокарва ползите си, отстранявайки опозицията в тогавашната английска колония. Тайван отхвърля предлагането за обединяване, като твърди, че ще отбрани своята народна власт и самостоятелност непременно.
Историческият подтекст има огромна тежест. Юрисдикцията на острова е оспорвана през цялата му история. След къс интервал на испанско и холандско колониално ръководство, през 1683 година китайската династията Цин анексира Тайван, като го слага под юрисдикцията на провинция Фудзиен, ситуирана против острова и където през днешния ден китайската войска струпва силите си. Основен миг в връзките сред Тайпе и Пекин е интервалът сред Първата китайско-японска война и краят на Втората международна война. Между 1895 година и 1945, островът попада под контрола на Токио и служи като колония на Японската империя. След Втората международна война в Китай избухва революция сред комунистическите сили на Мао и китайските националистически сили на Чан Кай-ши. Обявявайки победа, Мао прогласява основаването на Китайската национална република през 1949 година, а Чан Кай-ши и неговото държавно управление се изтеглят на остров Тайван, който приема публично името Република Тайван. През 1960-те и 1970-те години Тайван е ръководен от властническо еднопартийно държавно управление, само че Цзян Цзинго, синът на Чан Кай-ши, стартира демократизация на страната в средата на 1980-те години. Въпреки че Тайван се ръководи независимо в продължение на десетилетия, Пекин счита, че островът е част от неговата територия и че Република Китай приключва съществуването си през 1949.
Светът е разграничен в отношението си
В последвалите десетилетия след Втората международна война, Република Китай постоянно е наричана Тайван, а от края на 1970-те години името Китай постоянно се отнася за Китайската национална република. Поради напън от КНР, в интернационалните организации Република Китай постоянно е наричана „ Китайско Тайпе “, по името на столицата й; защото Република Китай е една от основателките и непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, през 1971 година мястото й е предадено на Китайската национална република поради увеличаващия се тогава напън на формален Пекин.
Въпреки че през днешния ден Тайван е измежду най-развитите стопански системи в света и високотехнологичната му индустрия играе основна роля в световната стопанска система, едвам осемнадесет страни поддържат публични дипломатически връзки със страната, макар че други - в това число Съединени американски щати, имат постоянни връзки с острова. Съединените щати публично признават Китайската национална република през 1970-те година, като се отхвърлят от признаването на Чан Кай-ши за водач на Китай. Оттогава Съединени американски щати одобряват така наречен „ политика за един Китай “, която признава, че има единствено един Китай, без да преглеждат Тайван като обособена единица – с разбирането, че ориста на Тайван няма да бъде решена със мощ.
Вместо да поддържат връзка с посолства, Съединените щати контактуват с Тайван посредством Американския институт в Тайван - организация с нестопанска цел, основана откакто Съединени американски щати се отхвърлят от признаването на Тайван през 1979 година Неясният статут на острова не стопира Вашингтон да продължи да продава оръжие на Тайван.
Спрямо интернационалното право, Тайпе е изключен или е стеснен от пълноценно присъединяване в някои световни организации: по този начин да вземем за пример, Тайван е изпъден от Организацията на обединените народи след влизането на Пекин през 1971 година, макар че продължава да търси присъединяване. Дори по време на пандемията от Ковид-19 Тайван не е част от Световната здравна асамблея, органът за взимане на решения на Световната здравна организация, въпреки тайванските здравни управляващи да дават препоръки на СЗО поради относително положителното справяне със случаите на ковид. През май месец тази година, държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен прикани Тайван да бъде включен в организацията като наблюдаващ, което провокира остра реакция от страна на Пекин.
Какво може да се случи в Тайванския пролив?
На фона на военния напредък на Китай и демонстрираната му подготвеност да отстоява териториалните си искания, Тайван и съдружниците му се тревожат, че има действителен късмет за експлоадиране на спор през идващите няколко години. Ситуацията в Хонконг, където от 2019 насам Китайската комунистическа партия се намесва непосредствено в ръководството на територията, се дава постоянно за образец за упоритостите на Пекин и във връзка с Тайван.
През декември 2016, новоизбраният президент Доналд Тръмп организира диалог с тайванската лидерка, което беше първата директна връзка сред Съединени американски щати и Тайван от 1979 година. През годините на ръководство на Тръмп, той продължи да раздрусва деликатните връзки с Китай, като Съединени американски щати все по-видимо започнаха деликатно да поддържат Тайван без да предизвикат Пекин. В последните си дни на поста държавен секретар обаче, Майк Помпео анулира правилото, забраняващо взаимоотношението сред американските и тайвански дипломати - част от дейности, които съгласно специалисти са предопределена да осуетят желанията на Китай и да слагат сложни за взимане решения пред администрацията на Байдън. В последна сметка, новата администрация във Вашингтон акцентира, че ще пази и поддържа Тайпе.
От 1949 година - когато гражданската война в Китай публично завършва - до 70-те години, стратегическите острови Кинмен, следени от Тайван, само че сгушени единствено на към шест километра от бреговата линия на Китай, са очевидец на три десантни офанзиви и многократни обстрели. Днес този регион още веднъж е терен за военни маневри, които може би са подготовка за нахлуване, до момента в който светът е ангажиран с пандемията от Ковид-19.
Съединени американски щати, Япония и европейски страни, изпратиха военни кораби като част от огромно обучение, с цел да покажат, че няма да оставят Тайван самичък, а това провокира гневни мнения от страна на Китай. При всички положения е реалност, че се струпва сериозна военна мощ, а китайската войска пробва да наруши информационните канали в Тайванския пролив. Тайпе има всички аргументи да се тормози, а и интернационалната общественост, която към този момент би трябвало да се оправя с разрастващия се цивилен спор в Етиопия, нова напрежение в Украйна, разбъркване на пластовете в Субсахарска Африка и рецесията в Афганистан.
Вероятно това е една от аргументите Пекин да избере точно този интервал, с цел да насочи предизвикателство към Тайван с готовност да постави финален завършек на историческия спор с острова. Ако ескалацията се случи, сигурно сходен сюжет ще бъде обсъждан от други страни в Югоизточна Азия и Южнокитайска море, които към този момент имат териториални разногласия с Китай, като отправяне на опасност. В един към този момент изпълнен напрегнато район, всяка неверно решение може да докара до унищожителни последствия в световен мащаб.
Заплахата от боен спор от дълго време висва над Тайван, само че в този момент размяната на закани и скупчването на мощ, провокираха нова вълна от страхове от дестабилизация на целия район. Един спор и даже опасението от офанзива на Китай, може да наруши ритъма на международната стопанска система, която зависи от комерсиалните пътища, минаващи през Югоизточна Азия и Южнокитайско море. Смята се, че Пекин ще може да стартира пълномащабна инвазия до 2025 година.
Напрежението ескалира последователно, откакто през 2016 година Цай Инуън от Демократическата прогресивна партия на Тайван беше определена за президент, което докара до преустановяване на формалния разговор сред Пекин и Тайпе. На 5 октомври, министър председателят на Тайван съобщи, че островът би трябвало да бъде “нащрек ” за всяка военна активност на Китай. На идващия ден министърът на защитата на Тайван добави, че военното напрежение с Пекин е в най-върховната си точка от повече от четири десетилетия.
Не закъсняха дипломатическите совалки сред Съединени американски щати и Китай. Президентът Джо Байдън и китайският водач Си Дзинпин се съгласиха, че страните ще следват така наречен “споразумение с Тайван ”, което е дипломатически метод да се каже, че Вашингтон има поради дългогодишната си политика, съгласно която публично признава Пекин, а не Тайпе. За тази политика има значение и Закона за връзките с Тайван, който се основава на упованието, че бъдещето на Тайван ще се дефинира с мирни средства.
И още веднъж въпросът за политическия статус на Тайван
Тайван е остров, обособен от Китай с Тайванския пролив. Официалното име на страната е Република Китай, има демократично определено държавно управление, както и настояща конституция, призната през 1947 година. Република Китай е отчасти приета страна, най-много поради натиска на Пекин в Организация на обединените нации, който преглежда Тайван като отделила се провинция, която един ден ще се “обедини ” с континентален Китай.
По отношение на Тайван Китай има формула, известна като „ една страна, две системи “, която би разрешила на Тайван известна степен на автономност, до момента в който приема обединяването на Китай. Тази конструкция към този момент съществува в Хонконг и точно по този метод Пекин прокарва ползите си, отстранявайки опозицията в тогавашната английска колония. Тайван отхвърля предлагането за обединяване, като твърди, че ще отбрани своята народна власт и самостоятелност непременно.
Историческият подтекст има огромна тежест. Юрисдикцията на острова е оспорвана през цялата му история. След къс интервал на испанско и холандско колониално ръководство, през 1683 година китайската династията Цин анексира Тайван, като го слага под юрисдикцията на провинция Фудзиен, ситуирана против острова и където през днешния ден китайската войска струпва силите си. Основен миг в връзките сред Тайпе и Пекин е интервалът сред Първата китайско-японска война и краят на Втората международна война. Между 1895 година и 1945, островът попада под контрола на Токио и служи като колония на Японската империя. След Втората международна война в Китай избухва революция сред комунистическите сили на Мао и китайските националистически сили на Чан Кай-ши. Обявявайки победа, Мао прогласява основаването на Китайската национална република през 1949 година, а Чан Кай-ши и неговото държавно управление се изтеглят на остров Тайван, който приема публично името Република Тайван. През 1960-те и 1970-те години Тайван е ръководен от властническо еднопартийно държавно управление, само че Цзян Цзинго, синът на Чан Кай-ши, стартира демократизация на страната в средата на 1980-те години. Въпреки че Тайван се ръководи независимо в продължение на десетилетия, Пекин счита, че островът е част от неговата територия и че Република Китай приключва съществуването си през 1949.
Светът е разграничен в отношението си
В последвалите десетилетия след Втората международна война, Република Китай постоянно е наричана Тайван, а от края на 1970-те години името Китай постоянно се отнася за Китайската национална република. Поради напън от КНР, в интернационалните организации Република Китай постоянно е наричана „ Китайско Тайпе “, по името на столицата й; защото Република Китай е една от основателките и непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, през 1971 година мястото й е предадено на Китайската национална република поради увеличаващия се тогава напън на формален Пекин.
Въпреки че през днешния ден Тайван е измежду най-развитите стопански системи в света и високотехнологичната му индустрия играе основна роля в световната стопанска система, едвам осемнадесет страни поддържат публични дипломатически връзки със страната, макар че други - в това число Съединени американски щати, имат постоянни връзки с острова. Съединените щати публично признават Китайската национална република през 1970-те година, като се отхвърлят от признаването на Чан Кай-ши за водач на Китай. Оттогава Съединени американски щати одобряват така наречен „ политика за един Китай “, която признава, че има единствено един Китай, без да преглеждат Тайван като обособена единица – с разбирането, че ориста на Тайван няма да бъде решена със мощ.
Вместо да поддържат връзка с посолства, Съединените щати контактуват с Тайван посредством Американския институт в Тайван - организация с нестопанска цел, основана откакто Съединени американски щати се отхвърлят от признаването на Тайван през 1979 година Неясният статут на острова не стопира Вашингтон да продължи да продава оръжие на Тайван.
Спрямо интернационалното право, Тайпе е изключен или е стеснен от пълноценно присъединяване в някои световни организации: по този начин да вземем за пример, Тайван е изпъден от Организацията на обединените народи след влизането на Пекин през 1971 година, макар че продължава да търси присъединяване. Дори по време на пандемията от Ковид-19 Тайван не е част от Световната здравна асамблея, органът за взимане на решения на Световната здравна организация, въпреки тайванските здравни управляващи да дават препоръки на СЗО поради относително положителното справяне със случаите на ковид. През май месец тази година, държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен прикани Тайван да бъде включен в организацията като наблюдаващ, което провокира остра реакция от страна на Пекин.
Какво може да се случи в Тайванския пролив?
На фона на военния напредък на Китай и демонстрираната му подготвеност да отстоява териториалните си искания, Тайван и съдружниците му се тревожат, че има действителен късмет за експлоадиране на спор през идващите няколко години. Ситуацията в Хонконг, където от 2019 насам Китайската комунистическа партия се намесва непосредствено в ръководството на територията, се дава постоянно за образец за упоритостите на Пекин и във връзка с Тайван.
През декември 2016, новоизбраният президент Доналд Тръмп организира диалог с тайванската лидерка, което беше първата директна връзка сред Съединени американски щати и Тайван от 1979 година. През годините на ръководство на Тръмп, той продължи да раздрусва деликатните връзки с Китай, като Съединени американски щати все по-видимо започнаха деликатно да поддържат Тайван без да предизвикат Пекин. В последните си дни на поста държавен секретар обаче, Майк Помпео анулира правилото, забраняващо взаимоотношението сред американските и тайвански дипломати - част от дейности, които съгласно специалисти са предопределена да осуетят желанията на Китай и да слагат сложни за взимане решения пред администрацията на Байдън. В последна сметка, новата администрация във Вашингтон акцентира, че ще пази и поддържа Тайпе.
От 1949 година - когато гражданската война в Китай публично завършва - до 70-те години, стратегическите острови Кинмен, следени от Тайван, само че сгушени единствено на към шест километра от бреговата линия на Китай, са очевидец на три десантни офанзиви и многократни обстрели. Днес този регион още веднъж е терен за военни маневри, които може би са подготовка за нахлуване, до момента в който светът е ангажиран с пандемията от Ковид-19.
Съединени американски щати, Япония и европейски страни, изпратиха военни кораби като част от огромно обучение, с цел да покажат, че няма да оставят Тайван самичък, а това провокира гневни мнения от страна на Китай. При всички положения е реалност, че се струпва сериозна военна мощ, а китайската войска пробва да наруши информационните канали в Тайванския пролив. Тайпе има всички аргументи да се тормози, а и интернационалната общественост, която към този момент би трябвало да се оправя с разрастващия се цивилен спор в Етиопия, нова напрежение в Украйна, разбъркване на пластовете в Субсахарска Африка и рецесията в Афганистан.
Вероятно това е една от аргументите Пекин да избере точно този интервал, с цел да насочи предизвикателство към Тайван с готовност да постави финален завършек на историческия спор с острова. Ако ескалацията се случи, сигурно сходен сюжет ще бъде обсъждан от други страни в Югоизточна Азия и Южнокитайска море, които към този момент имат териториални разногласия с Китай, като отправяне на опасност. В един към този момент изпълнен напрегнато район, всяка неверно решение може да докара до унищожителни последствия в световен мащаб.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ