С брат ми бяхме много близки, но съпругата му много бързо промени това
Брат ми и аз наследихме апартамент от нашите родители. Баща ми умря, когато бях още в детската градина, а майка ми си отиде, когато влязох в университета.
Израснах с майка ми, а брат ми живееше в различен град, където работеше. Не бяхме доста близки с него. Той е с 10 години по-голям от мен.
Когато майка ми умря, той се върна в родния град и двамата обсъдихме бъдещите си проекти.
Решихме, че откакто завърша следването си и си намеря добра работа, ще купя частта от жилището от брат ми и аз ще пребивавам в него, а той ще си купи обособен апартамент.
Живяхме под един покрив три години. Понякога имахме дребни разногласия, само че всички бяха за битови проблеми. Или някой е не запомнил да изхвърли боклука или да извади облеклата от пералнята. Когато бях последна година в университета, брат ми се ожени.
Жена му се реалокира в нашия апартамент. Нямах нищо срещу. Но тя реши, че те са притежатели на жилището и аз би трябвало да се изнеса. Съгласих се единствено при изискване, че ми платят моята част от жилището.
Но брачната половинка му сподели, че нямат пари, трябвало да икономисват за раждането на детето.
Тя направи всичко допустимо, с цел да ме накара да си потегли. Освен това, брат ми беше склонен с жена си за всичко.
Все отново няма да им отстъпя моята част от жилището просто по този начин.
