Борисов продължава да обикаля забравените и от бога, и от

Борисов продължава да обикаля забравените и от бога, и от хората места по родината, да се прегръща и целува с потомците на Дядо Йоцо, сефте докосващи се до българската държавност и заради това към момента способни да се умиляват до сълзи. На остарели години е решил да опознае родината, та нима я обикне. Щото, нали, няма по какъв начин да обичаш нещо, което не познаваш. Макар че особено за българите може да е и противоположното, в случай че ме разбирате. Да не приказваме пък за това какъв брой рисково за любовта е опознаването на Борисов…
Един другар разправя, че, откакто обиколи всички села и паланки по периферията на родината, където го обичат (неинформирано!) и не стачкуват против ръководството му, възнамерявал да продължи по картите от времето на Първата българска страна, чийто директен правоприемник се явява. Всичко значимо, направено по нашите земи, е негово дело. Аспарух единствено е основал страната, Борис я е покръстил, а браточките Кирил и Методий ни дали букви да четем и пишем (на някои от нас!). И от там нататък всичко е дело на ГЕРБ и персонално на Борисов.
С една дума, живеем в една Бойкоцентрична галактика и няма по какъв начин и историята ни да не е Бойкоцентрична. Засега. Но както обича да споделя доктор Филипов, Клио е най-голямата курва измежду музите. Времето на Борисов минава и Клио към този момент обръща палачинката. И постепенно и бавно хората провиждат, че царят в действителност е гол. Лъсва цялата византийщина в политиката, волунтаризмът в стопанската система, популизмът и демагогията в обществената сфера, „ правешкото ” увъртане във външната политика… То това последното лъсна, простакът самичък си призна в един неоспорен запис по какъв начин се прави на тъп, до момента в който им го набутва на европейските водачи с 200, да ме прощавате…
Ако гласът ми можеше да стигне до хората от тези села и паланки, където министър председателят обикаля като „ глуа кучка “, както се показват пазарджишките интелектуалци, щях да ги попитам: Как, бе, хора, по какъв начин не ви омръзна да живеете в това двуличие към този момент 10 години?! Един суеверник да ви проповядва християнство, един някогашен болшевик да ви учи на антикомунизъм, един апаш да ви учи на морал, един патогенен измамник да ви преподава почтеност, една продажна мутра да ви учи на родолюбие, един суетлив до патология човек да ви учи на невзискателност?! Как не ви омръзна един милиардер, който единствено в шкафчето си държи за джоб парасъ една десетгодишна междинна пенсия, да ви подмята лепта 50 лв.?!
А може би с съображение не ви омръзва? Може би Чехов е прав. „ Масата постоянно склонна към антропоморфизъм в религията и морала, боготвори таман ония кумири, които имат нейните недостатъци. ” Кой знае…
И въпреки всичко бих опитал да им кажа. Но няма по какъв начин да стигна до тях. За тези села медиите са нещо като селото на дядо Йоцо: „ вестник не стига, тъй като никой не чете… ”
Ако желаеме да сме почтени в задатък, би трябвало да признаем, че лицемерието няма да си отиде с Борисов. Лицето, емблемата на корупцията в ГЕРБ – Цецерон, направи партия и се готви за избори. Приятелят на мутрите Слави Трифонов също се готви. Нали помните по какъв начин плача по тв приемника, като гръмнаха Георги Илиев. Помните грънци… Ако помнехте, тия надали щяха да посмеят да вършат партии. Но и Слави и Цветанов знаят и помнят, че вие не помните…
Специално за интелектуалците, дето питат какво ще пристигна като свалим Борисов, ще кажа. Сега задачата е да свалим мутрата. Пък по-късно, в случай че не ни домързи, можем да помислим и да се сетим, че нашият зложелател е не един или различен кабинет, а самото статукво. То е ламя с три глави и пет задника, дето споделяше един дедо. На мястото на всяка отрязана глава пораства една нова глава и два нови задника. Не можем да насмогнем. Бомба би трябвало. Статуквото е престъпността, статуквото е корупцията, статуквото е бедността и мизерията, скапаното обучение и болното опазване на здравето, егоистичната политическа класа и продажната интелигенция… Те са статуквото и ние сме статуквото. Ние сме в него и то е в нас…
И ще ви кажа една дребна „ загадка ”. Досега в битката със статуквото излизахме постоянно втори, тъй като все оставяме някой различен да води тази битка вместо нас. А за този различен битката за промяната на статуквото завършва със промяната на статуса.
Страхувам се, че и в този момент по този начин ще стане, мамка му…
Но това не значи, че би трябвало да се отхвърляме.
 
Автор: Тони Филипов, доктор