Сандов спаси уникална пещера с нов вид насекоми - Бероникус
Борислав Сандов избави неповторима пещера – емблема на цяла Северозападна България. Министърът на околната среда и водите издаде заповед за оповестяване на нова предпазена територия – естествена забележителност „ Башовишки печ “. Тя се намира в землищата на село Орешец и село Бела, община Димово, както и село Гранитово, община Белоградчик, област Видин.
Пещерата е една от най-дългите в България и е с присъщите за водните пещери формирания. В нея са открити фосилни остатъци от пещерни животни.
Пещерата „ Башовишки печ “ се афишира за естествена забележителност за запазване на спелеоложки обект на неживата природа с натурален под земята карстов извор, водни галерии, палеонтоложки находки, местообитаниe на прилепи и ендемична безгръбначна фауна, оповестиха от Министерство на околната среда и водите.
Освен естественото подземно образувание, предпазената територия включва и наземна част с повърхност от над 3 декара, в която се намира входът на пещерата.
В естествената забележителност е неразрешено унищожаването, повреждането и изнасянето на детайли от пещерната конструкция, в това число камъни, седименти и пещерни формирания, както и палеонтоложки или археологически находки. Не са позволени и действия, които могат да доведат до обезпокояване или заличаване на пещерни животни, както и внасяне на неприсъщи за региона растителни и скотски типове.
Миналата година Българското пещерно сдружение би тревога за ориста на пещерата Башовишки печ край гара Орешец, Видинско поради възобновяване на работата на близка кариера за инертни материали. Ако българските институции останат глухи за казуса, пещерняците се заканват сигналът им да стигне до Брюксел.
Най-дългата пещера в Северозапада - Башовишки печ, е поредност от труднопроходими сифони и големи зали, в които може да се побере черква с размерите на видинската катедрала „ Свети Димитър ”, описват спелеолози. Разделена е на две галерии с обща дължина към 4,5 километра.
Един от хората, които са прониквали най-дълбоко в недокрай картираната пещера, е проф. Петър Берон. На негово име са наречени незнайните до неотдавна за науката дребни инсекти - Бероникус, които се срещат единствено в пещерата Башовишки печ.
След среща в Министерство на околната среда и водите през 2014 година пещерняците са получили уверения, че ще бъдат взети всички предупредителни ограничения пещерата да не бъде наранена вследствие на осъществявания наоколо рандеман.
Заради работа на същата кариера преди години в селото се подвигнаха на митинг. Опасенията на хората там в този момент са за вероятно замърсяване на въздуха.
Пещерата е една от най-дългите в България и е с присъщите за водните пещери формирания. В нея са открити фосилни остатъци от пещерни животни.
Пещерата „ Башовишки печ “ се афишира за естествена забележителност за запазване на спелеоложки обект на неживата природа с натурален под земята карстов извор, водни галерии, палеонтоложки находки, местообитаниe на прилепи и ендемична безгръбначна фауна, оповестиха от Министерство на околната среда и водите.
Освен естественото подземно образувание, предпазената територия включва и наземна част с повърхност от над 3 декара, в която се намира входът на пещерата.
В естествената забележителност е неразрешено унищожаването, повреждането и изнасянето на детайли от пещерната конструкция, в това число камъни, седименти и пещерни формирания, както и палеонтоложки или археологически находки. Не са позволени и действия, които могат да доведат до обезпокояване или заличаване на пещерни животни, както и внасяне на неприсъщи за региона растителни и скотски типове.
Миналата година Българското пещерно сдружение би тревога за ориста на пещерата Башовишки печ край гара Орешец, Видинско поради възобновяване на работата на близка кариера за инертни материали. Ако българските институции останат глухи за казуса, пещерняците се заканват сигналът им да стигне до Брюксел.
Най-дългата пещера в Северозапада - Башовишки печ, е поредност от труднопроходими сифони и големи зали, в които може да се побере черква с размерите на видинската катедрала „ Свети Димитър ”, описват спелеолози. Разделена е на две галерии с обща дължина към 4,5 километра.
Един от хората, които са прониквали най-дълбоко в недокрай картираната пещера, е проф. Петър Берон. На негово име са наречени незнайните до неотдавна за науката дребни инсекти - Бероникус, които се срещат единствено в пещерата Башовишки печ.
След среща в Министерство на околната среда и водите през 2014 година пещерняците са получили уверения, че ще бъдат взети всички предупредителни ограничения пещерата да не бъде наранена вследствие на осъществявания наоколо рандеман.
Заради работа на същата кариера преди години в селото се подвигнаха на митинг. Опасенията на хората там в този момент са за вероятно замърсяване на въздуха.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ