Нова Каледония остава френска територия
Болшинството от жителите на Нова Каледония се оповестиха против концепцията за самостоятелност на отвъдморската територия от Франция, предадоха международните организации.
Според публични данни срещу концепцията са дали своят вот 96.49 % от участниците в третия референдум, проведен по въпроса. За самостоятелност са дали своят вот едвам 3.51% от жителите на архипелага в югозапдната част на Тихия океан.
" Каледонците взеха решение да останат французи. Те одобриха това решение свободно ", съобщи президентът на Франция Еманюел Макрон в телевизионно послание след края на референдума.
Гласуването бе белязано и от рекордно ниска изборна интензивност, откакто последователите на концепцията за самостоятелност приканиха за протест на референдума. Според тях в съществено наранена от Covid-19 Нова Каледония не е могла да се организира обективна предизборна акция за референдума.
Предишните два референдума се организираха на 4 октомври 2020 година и на 4 ноември 2018 година Тогава надлежно срещу независимостта гласоподаваха 56.7 и 53.3 % от жителите на архипелага. Но тогава изборната интензивност беше надлежно 79.63 % и 73.68 %, а в този момент тя е едвам 41.60 %.
Референдумът беше значим стадий от развой, почнал през 1988 година посредством споразуменията от Матиньон, контрактувани в Париж. С тях се удостовери помиряването сред канак - първите жители на Нова Каледония, и калдош - потомците на белите колонизатори. Между двете общности години наред имаше напрежение и принуждение.
Със споразуменията от Матиньон жителите на Нова Каледония се ангажираха за разпределение на управляващите на територията си. Десет години по-късно бе подписано и съглашението от Нумеа, което предвиждаше провеждането на три референдума, на които жителите на Нова Каледония да кажат дали желаят цялостна самостоятелност или не. Така се стигна до трите референдума.
Третият обаче се организира в един доста изменен свят. От една страна архипелагът, който разполага с към 1.5 милиона квадратни километра извънредна икономическа зона, се намира в един регион, трансформирал се в стратегически с повишаването на мощта на Китай. От друга страна никелът и кобалтът, създавани в Нова Каледония, са запаси, нужни за новия пазар на електрически батерии в миг, в който светът се стреми към екологичен преход.
Коментирайки резултатите от референдума, френският президент Еманюел Макрон разяснява, че посреща тези резултати с почитание и примирение и призна, че електоратът в Нова Каледония си остава надълбоко разграничен.
" Обещанието за една обща орис би трябвало да продължи да ни води напред ", съобщи Макрон
Според публични данни срещу концепцията са дали своят вот 96.49 % от участниците в третия референдум, проведен по въпроса. За самостоятелност са дали своят вот едвам 3.51% от жителите на архипелага в югозапдната част на Тихия океан.
" Каледонците взеха решение да останат французи. Те одобриха това решение свободно ", съобщи президентът на Франция Еманюел Макрон в телевизионно послание след края на референдума.
Гласуването бе белязано и от рекордно ниска изборна интензивност, откакто последователите на концепцията за самостоятелност приканиха за протест на референдума. Според тях в съществено наранена от Covid-19 Нова Каледония не е могла да се организира обективна предизборна акция за референдума.
Предишните два референдума се организираха на 4 октомври 2020 година и на 4 ноември 2018 година Тогава надлежно срещу независимостта гласоподаваха 56.7 и 53.3 % от жителите на архипелага. Но тогава изборната интензивност беше надлежно 79.63 % и 73.68 %, а в този момент тя е едвам 41.60 %.
Референдумът беше значим стадий от развой, почнал през 1988 година посредством споразуменията от Матиньон, контрактувани в Париж. С тях се удостовери помиряването сред канак - първите жители на Нова Каледония, и калдош - потомците на белите колонизатори. Между двете общности години наред имаше напрежение и принуждение.
Със споразуменията от Матиньон жителите на Нова Каледония се ангажираха за разпределение на управляващите на територията си. Десет години по-късно бе подписано и съглашението от Нумеа, което предвиждаше провеждането на три референдума, на които жителите на Нова Каледония да кажат дали желаят цялостна самостоятелност или не. Така се стигна до трите референдума.
Третият обаче се организира в един доста изменен свят. От една страна архипелагът, който разполага с към 1.5 милиона квадратни километра извънредна икономическа зона, се намира в един регион, трансформирал се в стратегически с повишаването на мощта на Китай. От друга страна никелът и кобалтът, създавани в Нова Каледония, са запаси, нужни за новия пазар на електрически батерии в миг, в който светът се стреми към екологичен преход.
Коментирайки резултатите от референдума, френският президент Еманюел Макрон разяснява, че посреща тези резултати с почитание и примирение и призна, че електоратът в Нова Каледония си остава надълбоко разграничен.
" Обещанието за една обща орис би трябвало да продължи да ни води напред ", съобщи Макрон
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ