Защо една църква в Болоня носи името „Санта Мария на Българите”
Болоня е незабравим град, въпреки и не от най-посещаваните от туристи. Той е съхранил един централен диаметър от 2 км с архитектурни ансамбли от 12 до 18 век. Днес в тези здания се обитават кметството, полицията, университетът, градската библиотека, всички музеи и художествени галерии, най-луксозните магазини и десетки църкви - от най-раннохристиянските. И тъкмо тук, до самия централен площад " Пиаца маджоре ", където през 14 век е издигната конкуриращата “Свети Петър” в Рим катедрала “Свети Петроний”, се намира една дребна черква, която носи името “Света Мария на Българите”. Улицата, която огражда площада от изток, носи името “Аркиджиназио” (в превод: Висшето училище). То е, тъй като на нея се намира особено издигнатата през 1563 година огромна постройка, която да събере разпръснатите из града школи на Ло Студио - университетът на Болоня, първият в Европа, основан още в 1088 година Впоследствие университетът се реалокира в един по-голям комплекс и от 1803 година тук се обитава Общинската библиотека с над 700 000 тома.
За да влезем в библиотеката, би трябвало да минем под колонадата, наричана в Болоня " портико " - главен детайл на прелестната средновековна архитектура. Озоваваме се във вътрешен двор, лице в лице с дребната черква “Света Мария на Българите”.
Тръгваме по пътя на името, което ще ни води до една от най-интересните персони на средновековна Болоня - BULGARO, Булгаро, на който е била отдадена църквата. Колкото и обратно във времето да е живял този
популярен правист, експерт по римско право, възпитаник на Ирнерио,
създателят на Болонския университет, доста документи и исторически писания приказват за неговото дело и значителност.
Интериорът на църквата през днешния ден
Точно тук, на улица “Адзелио”, в прохладата и мрака на “Свети Проколо”, видях саркофаг, на който беше изписано - Булгаро, умрял на 1 януари 1166. Човек потръпва и не може да се успокои, до момента в който не разбере всичко, което вихрушката на вековете е благоволила да ни остави.
На това място още преди 10 век е съществувал бенедиктински манастир, средище на култура и познание - люлка на юристите, основали болонския университет. Светлите мозъци се обръщат към забравената римска народна власт и право и го трансформират в основа за практиката на локалните съдилища. Впоследствие, през 1088 година, няколко адвокати - преди всичко Ирнерио, основават Ло Студио - първият университет в Европа, където юридическото обучение е главното. Формиращите се градски общности имат потребност да стъпят върху закони и ред. Всъщност преди Ренесансът да се излее в картини и скулптори, той се ражда в мрака на Средновековието като позив за правила, ред и отбрана на личността.
В картинната изложба на Общината един-единствен портрет показва Ирнерио (1050-1125) - напълно младеж е седнал на дървен престол пред книгите си, замислен в познанието, до момента в който зад него се водят кървавите борби за територии и корони. Не, няма портрет на Булгаро, само че за мен той се покрива с облика на неговия преподавател Ирнерио. Няма нито един портрет на другите трима ученици на създателя - Мартино, Джакомо и Уго. Били са наричани " глосатори " - тълкуватели на античните кодекси, и по този начин участват в историческите съчинения от последвалите епохи - постоянно " четиримата доктори ", само че Булгаро е пръв. Подчертава се ненадминатото му умеене да преподава и увлича със своя възторг студентите -
самият Ирнерио го назовава " Златната уста "
Напълно е непокътнат главният му труд De regolis juris, проучен от доста италиански експерти. Оригиналът през днешния ден е в особено вместилище в същата Общинска библиотека до църквата. Много значителен факт от активността на Булгаро е присъединяване му в основаването на един документ като съветник на Фридрих Барбароса, император на Свещената римска империя, към която по това време се числи и районът на Болоня. По време на фамозната " Диета (конгрес) в Ронкалия, 1158 година, е признат този документ, с който императорът утвърждава своята власт, само че постановява и “независимостта на всички образователни заведения ". Булгаро е бил императорски наместник в града, има и доказателства, че
точно неговият престиж е избавил Болоня от опустошение
Всъщност за мен насочен беше капиталният труд " Римското право през Средновековието " от 1815 година на немския историк и правист Фридрих Карл декор Савини, професор в университета Марбург, който прави най-подробния разбор на живота и активността на Булгаро в глава 28. Ето един къс откъс:
" Репутацията на Булгаро като академик и професор превъзхожда тези на неговите съперници, названието " златната уста ", което му е обещано, демонстрира, че той е " Златоустият на юриспруденцията " (авторът прави връзка с Йоан Златоуст). В Средновековието личностите рядко стават известни с име и фамилия. Савини обаче цитира и известието за гибелта - " Почина известният правист месер Булгаро де Булгари, почетен жител на Болоня и бе заровен в “Сан Проколо”.
Неговите възпитаници разнасят славата му из европейските университети - най-известният от тях - Пиачентино, основава университета в Монпелие, Франция. Юридическата школа, на която Булгаро е основоположник, го надживява и образува една демократична традиция в европейското право. Трудовете му в многочислени преводи се съхраняват в най-големите библиотеки в Париж, Лондон, Мюнхен, Виена.
Кварталът, в който живее професорът, дълго по-късно е именуван " Курия Булгари ",
там се е намирала фамилната черква “Санта Мария на Българите”. През последвалите епохи тук се открива друга фамозна фамилия - Ламбертаци, има документи от 13 век за покупка на къщи и правото тази фамилия да патронира църквата “Санта Мария на Българите”. Въпреки че Булгаро е имал два брака, не се приказва за претърпели го наследници. В " Аналите на град Болоня " - една неповторима компилация от обстоятелства, събрани през 1840 година от Салваторе Мудзо, на стр. 229 чета, че " Булгарино, наследник на Булгаро, бил съвършен в правото, само че починал още доста млад преди татко си ".
Обаче по-нататък в главата за 1213 година откривам името Булгарино ди Ламбертаци, безспорно потомък на Булгаро, евентуално от брака с някой от рода Ламбертаци. Прецизните хронисти от това време загатват в продължение на 20 години този Булгарино, назначаван за арбитър в кметството на Болоня. Името се среща чак до 1256 година В последвалите години различен потомък се появява с друга фамилия - Булгарино де Карбонези. С една дума, потомци на Булгаро могат да се проследят 90 години след гибелта му.
И за какво този фамозен болонец носи името Булгаро?
Всъщност името е доста познато в Италия, многочислени топоними припомнят още за първите поселения на 700-те българи през 7 век, водени от петия наследник на кан Кубрат - Алцек. Те търсят в Италия избавление от аварските нападения и получават земи в Беневенто, когато постъпват на военна работа при сина на лангобардския крал Гримоалд I. Историкът Павел Дякон 100 години по-късно в своята “История на лангобардите “ написа: “Българите обитаваха тези земи и говореха латински, като не забравяха да използват и личния си език “.
Дали родът на Булгаро датира още от тези първи заселници, които не не помнят своя език?
Но историята предлага и друга опция: след 850 година - гибелта на Методий, част от учениците на славянските просветители Кирил и Методий са докарани от Моравия във Венеция и продавани в иго на пристанището. Има косвени доказателства, че някои от тях са избегнали трагичната орис и са били укрити, евентуално в манастири. Както е известно,
папа Николай I изпраща дружно с фамозните си отговори на княз Борис I и двама легати (867 г.):
Картината на Жан-Пол Лоран
кардинал-епископ Формоза Портуенски и свещеник Павел Популонски. По-късно Борис моли папата да назначи Формоза за свещеник на България, само че това опонира на католическия канон и Формоза е отзован назад. Впоследствие, на 6 октомври 891 година, е определен за папа и остава на този пост до гибелта си на 4 април 896 година По-късно папският трон е окупиран от неговия зложелател папа Стефан VII, който през февруари 967 година провежда един
срамен развой над изровения от гробницата мъртвец на Формоза
През 1970 година френският художник Жан-Пол Лоран, като учи историческите документи, рисува популярна картина, където до облечения в папски одежди скелет има един млад дякон, свикан да дава отговор на обвиняванията на съда.
Известно е, че Формоза се завръща в Рим през 868 година, когато там идват и братята Кирил и Методий с няколко от своите възпитаници. Формоза ръкополага учениците за свещеници и дякони. Много евентуално е след гибелта на Методий през 885 година кардинал Формоза да е помагал на учениците да се укрият от преследванията на немското духовенство Католическият Рим си отдъхва, когато през 898 година папа Йоан IX оправдава Формоза в същата черква “Сан Джовани Латерано”, където е бил позорният развой, и го погребва с почести в катедралата “Свети Петър”.
Така че най-голяма е вероятността популярният Булгаро от Болоня да е потомък на някой избавил се в манастир възпитаник на Кирил и Методий.
Тайната остава, само че църквата “Санта Мария на Българите” участва във всеки италиански туристически указател за Болоня дружно с името на популярния правист Булгаро!
Анна ГЕОРГИЕВА,
кореспондент на италианския онлайн вестник “Джиро ди Вите”
За да влезем в библиотеката, би трябвало да минем под колонадата, наричана в Болоня " портико " - главен детайл на прелестната средновековна архитектура. Озоваваме се във вътрешен двор, лице в лице с дребната черква “Света Мария на Българите”.
Тръгваме по пътя на името, което ще ни води до една от най-интересните персони на средновековна Болоня - BULGARO, Булгаро, на който е била отдадена църквата. Колкото и обратно във времето да е живял този
популярен правист, експерт по римско право, възпитаник на Ирнерио,
създателят на Болонския университет, доста документи и исторически писания приказват за неговото дело и значителност.
Интериорът на църквата през днешния ден
Точно тук, на улица “Адзелио”, в прохладата и мрака на “Свети Проколо”, видях саркофаг, на който беше изписано - Булгаро, умрял на 1 януари 1166. Човек потръпва и не може да се успокои, до момента в който не разбере всичко, което вихрушката на вековете е благоволила да ни остави.
На това място още преди 10 век е съществувал бенедиктински манастир, средище на култура и познание - люлка на юристите, основали болонския университет. Светлите мозъци се обръщат към забравената римска народна власт и право и го трансформират в основа за практиката на локалните съдилища. Впоследствие, през 1088 година, няколко адвокати - преди всичко Ирнерио, основават Ло Студио - първият университет в Европа, където юридическото обучение е главното. Формиращите се градски общности имат потребност да стъпят върху закони и ред. Всъщност преди Ренесансът да се излее в картини и скулптори, той се ражда в мрака на Средновековието като позив за правила, ред и отбрана на личността.
В картинната изложба на Общината един-единствен портрет показва Ирнерио (1050-1125) - напълно младеж е седнал на дървен престол пред книгите си, замислен в познанието, до момента в който зад него се водят кървавите борби за територии и корони. Не, няма портрет на Булгаро, само че за мен той се покрива с облика на неговия преподавател Ирнерио. Няма нито един портрет на другите трима ученици на създателя - Мартино, Джакомо и Уго. Били са наричани " глосатори " - тълкуватели на античните кодекси, и по този начин участват в историческите съчинения от последвалите епохи - постоянно " четиримата доктори ", само че Булгаро е пръв. Подчертава се ненадминатото му умеене да преподава и увлича със своя възторг студентите -
самият Ирнерио го назовава " Златната уста "
Напълно е непокътнат главният му труд De regolis juris, проучен от доста италиански експерти. Оригиналът през днешния ден е в особено вместилище в същата Общинска библиотека до църквата. Много значителен факт от активността на Булгаро е присъединяване му в основаването на един документ като съветник на Фридрих Барбароса, император на Свещената римска империя, към която по това време се числи и районът на Болоня. По време на фамозната " Диета (конгрес) в Ронкалия, 1158 година, е признат този документ, с който императорът утвърждава своята власт, само че постановява и “независимостта на всички образователни заведения ". Булгаро е бил императорски наместник в града, има и доказателства, че
точно неговият престиж е избавил Болоня от опустошение
Всъщност за мен насочен беше капиталният труд " Римското право през Средновековието " от 1815 година на немския историк и правист Фридрих Карл декор Савини, професор в университета Марбург, който прави най-подробния разбор на живота и активността на Булгаро в глава 28. Ето един къс откъс:
" Репутацията на Булгаро като академик и професор превъзхожда тези на неговите съперници, названието " златната уста ", което му е обещано, демонстрира, че той е " Златоустият на юриспруденцията " (авторът прави връзка с Йоан Златоуст). В Средновековието личностите рядко стават известни с име и фамилия. Савини обаче цитира и известието за гибелта - " Почина известният правист месер Булгаро де Булгари, почетен жител на Болоня и бе заровен в “Сан Проколо”.
Неговите възпитаници разнасят славата му из европейските университети - най-известният от тях - Пиачентино, основава университета в Монпелие, Франция. Юридическата школа, на която Булгаро е основоположник, го надживява и образува една демократична традиция в европейското право. Трудовете му в многочислени преводи се съхраняват в най-големите библиотеки в Париж, Лондон, Мюнхен, Виена.
Кварталът, в който живее професорът, дълго по-късно е именуван " Курия Булгари ",
там се е намирала фамилната черква “Санта Мария на Българите”. През последвалите епохи тук се открива друга фамозна фамилия - Ламбертаци, има документи от 13 век за покупка на къщи и правото тази фамилия да патронира църквата “Санта Мария на Българите”. Въпреки че Булгаро е имал два брака, не се приказва за претърпели го наследници. В " Аналите на град Болоня " - една неповторима компилация от обстоятелства, събрани през 1840 година от Салваторе Мудзо, на стр. 229 чета, че " Булгарино, наследник на Булгаро, бил съвършен в правото, само че починал още доста млад преди татко си ".
Обаче по-нататък в главата за 1213 година откривам името Булгарино ди Ламбертаци, безспорно потомък на Булгаро, евентуално от брака с някой от рода Ламбертаци. Прецизните хронисти от това време загатват в продължение на 20 години този Булгарино, назначаван за арбитър в кметството на Болоня. Името се среща чак до 1256 година В последвалите години различен потомък се появява с друга фамилия - Булгарино де Карбонези. С една дума, потомци на Булгаро могат да се проследят 90 години след гибелта му.
И за какво този фамозен болонец носи името Булгаро?
Всъщност името е доста познато в Италия, многочислени топоними припомнят още за първите поселения на 700-те българи през 7 век, водени от петия наследник на кан Кубрат - Алцек. Те търсят в Италия избавление от аварските нападения и получават земи в Беневенто, когато постъпват на военна работа при сина на лангобардския крал Гримоалд I. Историкът Павел Дякон 100 години по-късно в своята “История на лангобардите “ написа: “Българите обитаваха тези земи и говореха латински, като не забравяха да използват и личния си език “.
Дали родът на Булгаро датира още от тези първи заселници, които не не помнят своя език?
Но историята предлага и друга опция: след 850 година - гибелта на Методий, част от учениците на славянските просветители Кирил и Методий са докарани от Моравия във Венеция и продавани в иго на пристанището. Има косвени доказателства, че някои от тях са избегнали трагичната орис и са били укрити, евентуално в манастири. Както е известно,
папа Николай I изпраща дружно с фамозните си отговори на княз Борис I и двама легати (867 г.):
Картината на Жан-Пол Лоран
кардинал-епископ Формоза Портуенски и свещеник Павел Популонски. По-късно Борис моли папата да назначи Формоза за свещеник на България, само че това опонира на католическия канон и Формоза е отзован назад. Впоследствие, на 6 октомври 891 година, е определен за папа и остава на този пост до гибелта си на 4 април 896 година По-късно папският трон е окупиран от неговия зложелател папа Стефан VII, който през февруари 967 година провежда един
срамен развой над изровения от гробницата мъртвец на Формоза
През 1970 година френският художник Жан-Пол Лоран, като учи историческите документи, рисува популярна картина, където до облечения в папски одежди скелет има един млад дякон, свикан да дава отговор на обвиняванията на съда.
Известно е, че Формоза се завръща в Рим през 868 година, когато там идват и братята Кирил и Методий с няколко от своите възпитаници. Формоза ръкополага учениците за свещеници и дякони. Много евентуално е след гибелта на Методий през 885 година кардинал Формоза да е помагал на учениците да се укрият от преследванията на немското духовенство Католическият Рим си отдъхва, когато през 898 година папа Йоан IX оправдава Формоза в същата черква “Сан Джовани Латерано”, където е бил позорният развой, и го погребва с почести в катедралата “Свети Петър”.
Така че най-голяма е вероятността популярният Булгаро от Болоня да е потомък на някой избавил се в манастир възпитаник на Кирил и Методий.
Тайната остава, само че църквата “Санта Мария на Българите” участва във всеки италиански туристически указател за Болоня дружно с името на популярния правист Булгаро!
Анна ГЕОРГИЕВА,
кореспондент на италианския онлайн вестник “Джиро ди Вите”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ